В живота на човечеството, ролята на учителите е може би най - съществена. Тези напреднали души ни посещават за да споделят с нас от божественото знание. Свикнали да вярваме само на чудеса, ние винаги очакваме от тях да са както преподобния Бабаджи Нагарадж, който поддържа физическкото ти тяло от хиляди години. Всяка преждевременна кончина на голям учител ни озадачава. Та как може, една напреднала душа, която владее материята да позволи да бъде победена от нея. Този въпрос е един симптом на нашето отъждествяване с материята, изява на която е тялото. Както и да се мъчим, е много трудно да реализираме на практика знанието, че ние не сме това тяло.
Учителят също не е това тяло, Той е едно чисто съзнание, което идва за да изпълни своята мисия и си заминава. Възможно ли е един Лахири Махасая, който е имал безкрайните йогически способности, да задържи тялото си дълго време в материята? Разбира се. Но той не е дошъл за да показва какво може. Съвременния човек, когато става дума за духовност, обикновенно е свикнал да представя себе си, а не учението. Т.е. той, говорейки за учението, по- скоро се стреми себе си да покаже. Но учителят е смирен пред Бога и не взима себе си за толкова важен. Още повече Бог, не приема показа на чудеса, като средство на убеждение. Принципът на този свят е собственото осъзнаване по естествен път, инъче Абсолюта нямаше да бъде непроявен. Учителите знаят това и умишлено не променят материята. Всеки учител е обладян от безкрайна любов и затова приема от кармата на своите ученици за да им позволи да напреднат по-лесно по пътя. Законът на карма е безпелационен. Учителят принася себе си в жертва, тялото му ще изкупи тяхната карма, чрез неговата смърт. Абсолютът ще отрече сам себе си! В този свят всяко нещо съдържа своето отрицание. Не е писано жив учител да се разхожда както Махариши Картикея по 300 години сред хората. Когато става много известен, преподобният Картикея напуска тялото си, макар, че е можел да живее повече и от най- малките си ученици. Затова и неговият ученик Тхиренда Брахмачари на около 130 години(изглеждаш на средна възраст), се качи на самолета в посока Хималайте...повече никой не го видя. Не знам загинал ли е или се е оттеглил от известността. В този свят чудесата не могат да се показват, това е закона. Бабаджи не се показва по тази причина, освен на някои ученици. Учителите след постигане на просветлението, съвсем демонстративно престават да се грижат за тялото си. Така ни показват, че това е само едно тяло, един костюм и истината не е в грижата за него. В Йога-Сутра (II,40) се среща следният текст: "От чистотата се появява отвращение към собственото тяло и нежелание за контакт с другите". За осъзналата се душа, тялото престава да бъде толкова ценно, колкото за нас. Всички методи на кая-калпа(науката за подмладяване и дълговечност на тялото), са необходми на нас, които не сме просветлени, понеже здравото тяло е предпоставка за качествена практика. То е кораба, който ще ни преведе през морето на самсара, затова ни е необходим. Физическото безсмъртие не може да бъде самоцел. Тези, които са го постигали са били благословенни, то им е дадено. Разбира се, дадена им е практиката на вътрешната алхимия. Всички ние се стремим да я разберем тази вътрешна алхимия, защото това много ще ни помогне, но това е нещо, което се дава като заслуга от Гуру, който се явява проводник на съзнанието на Абсолюта.
Едно е сигурно, за да се постигне продължителния живот, е нужно да се постигне умиротвореност на ума, да се надживеят всички сетивни жажди, не само постигане на брахмачария. Така, ще се даде възможност на прииждащата енергия да е повече от излизащата. Умът и сетивата се наричат от даосите, "Крадци", понеже те изчерпват праната от тялото. Отрицателния дух в главата се обединява с положителния(изявата на самия живот) в корема и се постига завършеност. Така се избягват противоположностите. Това е т.н. "Златен път". "Златният път", въобще не значи да си между ин и ян, а да си над тях. Западът много е теглил от погрешните схващания на основните понятия. Погрешно е не само схващането за Средният път, но и за медитацията. Успокоителното е, че по закона на карма, ако човек нещо не знае, значи няма нужда от него. Ако тя се появи, ще се намери как да го научи.

"Отрицателния дух в главата се обединява с положителния(изявата на самия живот) в корема и се постига завършеност."

Не го разбрах това, досега не съм го срещала така. Би ли пояснил малко повече, практически как се прави, това свързано ли е с микроорбитата на енергията?

Редактирано от Изrpeв на 04.03.03 14:20.

Хуанджи, впечатли ме посочения пасаж и бих искала да поговорим за него.

Умът и сетивата се наричат от даосите, "Крадци", понеже те изчерпват праната от тялото. Отрицателния дух в главата се обединява с положителния(изявата на самия живот) в корема и се постига завършеност. Така се избягват противоположностите. Това е т.н. "Златен път". "Златният път", въобще не значи да си между ин и ян, а да си над тях. Западът много е теглил от погрешните схващания на основните понятия. Погрешно е не само схващането за Средният път, но и за медитацията.

Нали разбираш, че човек няма как да живее живота си без "крадците" на прана, както са ги нарекли Даосите. Естеството на живота го изизсква и по този начин човек остарява и напуска този свят.

Ако Буда говори за Средния път, който е между Ин и Ян, в средното положение на махалото, то е за да може да си устойчив в различните житейски ситуации, които предлага самия живот. И как се постига този Златен път, според теб?

Кое е погрешното схващане за Средния път и за медитацията у западните хора?

Означава ли това, че въртенето на енергията с Даоската вътрешна алхимия е препоръчително за съхраняване на енергията?

За медитацията, а също и "Златният път", нещата може да се окажат напълно различни от предлаганите от многото книги и автори. Сахаров много добре ги обяснява и всъщност ако ги разтълкувам, може да се получи някаква яснота, какво имам в предвид. Но това едва ли ще стане в интернет.
Сега със сигурност знам, че от един милион медитиращи, само един постига медитацията, другите образно казано, стрелят на халост. Всеки може да ви даде техники на медитация, но замислете се, това са обекти върху който да се медитира, идея, върху която да се медитира, но техниката никой няма да ви я даде. Можете да медитирате десет или двадесет години, голям труд да положите и пак да не напреднете и сантиметър. Нещата са много пр%

За медитацията, а също и "Златният път", нещата може да се окажат напълно различни от предлаганите от многото книги и автори. Сахаров много добре ги обяснява и всъщност ако ги разтълкувам, може да се получи някаква яснота, какво имам в предвид. Но това едва ли ще стане в интернет.

Е, тогава като се видим на живо ще ни ги обясниш.

Аха, и аз така викам...

От това което съм чел на Сахаров съм си изградил представа за него и много го уважавам. Ама какви са тези обстоятелства около неговата смърт, дето се спомена по съседство?

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Хубави размисли.
Сигурно има причина Великите Души да не се излагат на показ.
Представям си ако случайно демонстрират подобаващо дълголетие на физическото тяло какво ще стане. Най-вероятно ще се сдобият с изключителен брой последователи. Искрени търсачи, чиято основна цел ще е постигането на вечен живот... на земята. Но това май не може да се случи, не са такива правилата на играта.

Редактирано от Лия на 06.03.03 22:15.

Така, е фокусът веднага ще се измести от Бога, към конкретния човек. Наскоро много мисля по въпроса, че човек в големия процент от случайте не представя учението, а себе си. Учителите знаят това и го избягват. Лахири Махасая, не веднъж е казвал, че той нищо не прави и нищо не може. Така насочва фокуса към Единния, който е истинския извършител, а неговата личност, остава на заден план. Не само при него, при всички е така. Лошото е, че когато човек избегне себе си, устата му се затваря. Това показва, че знанието не е нещо, което трябва да се приказва само за да се покаже човек колко е голяма работа. То е нещо, което трябва да се уважава, защото е живо и духа с него се храни. Човек не си хвърля храната, която яде, на боклука...
Правилата на играта са, когато видиш, че някой се е запътил в обратната посока, да му пожелаеш добър път...той все някога ще се върне, но няма да стане сега, дори и да му кажеш. Всеки сам трябва да извърви пътя си...