Не са унищожени, неговият ученик Зигмунд Фойерабенд ги притежава в ръкопис. Това са книгите: "Идващият Прометей" и "Йога - смисъл и безмислица".
Просто е дал много тайни и си понася последствията. Знанието е нещо живо и трябва да се употребява внимателно, защото има връзка с Абсолюта. Едно е да го ползваш, друго да го разпространяваш. За всяко съзнание, си има знание.

Не са унищожени, неговият ученик Зигмунд Фойерабенд ги притежава в ръкопис. Това са книгите: "Идващият Прометей" и "Йога - смисъл и безмислица".
За издаване и дума не става така ли - човека си ги чете вкъщи и тихичко се кефи?

Просто е дал много тайни и си понася последствията.
По какъв точно начин ги понася?

Знанието е нещо живо и трябва да се употребява внимателно, защото има връзка с Абсолюта. Едно е да го ползваш, друго да го разпространяваш. За всяко съзнание, си има знание.
Да, но виж едно интересно четиво - тази често споменавана Автобиография на Парахамса Йогананда - в нея има опит, нещо което човек придобива след години и което е ценно дори да се прочете. Аз не вярвам в абсолютноста на знанието, нито в неговата абсолютна релативност. Т.е. ако за поне един човек това четиво може да е от полза - защо не? И защо метода на пробите и грешките е толкова тачен в духовните среди? Не че не се сещам за поне дузина причини, просто се правя на глупав...
Приличат ми на кутията на Пандора, тези книги, някак си...
Особенно ми е интересно какво би казал човек като Сахаров в тази последната книга.

Редактирано от Zemedelec на 18.03.03 19:08.

Надявам се, само да се правиш на глупав.

Напоследък тази тема- какво може и какво не бива да се разказва - ми е нещо като трън в петата. :))))

От една страна видях много добро от споделени опитности - в книги или така в разговори; от друга - спазване на мълчание по въпроса също се препоръчва. Въпроса с премълчаването на някои неща си има съвсем реална основа - ти говориш за едно, а човека насреща разбира нещо съвсем друго и реакциите го подсказват. в такъв случай не знам кое е най-добре - да продължавам ли да навлизам в подробности или да си трая.

Има проблем и с това, че човек като приема так буквално нечий чужд опит формира едно очакване, че и при него ще е като при този, който споделя, но всеки има ограничения, които не може да престъпи и това видоизменя нещата - има нюанси.

Сега чета една книга - Писма за окултната медитация. там в най-общ вид автора дава принципите, на които се гради предаването на информация по тези въпроси...

Всъщност нямам окончателен отговор на въпроса. От една страна подхождам със страх, когато си отварям устата; от друга - изпитвам известно недоверие към тези, които с лекота и нашироко разгласяват това, до което са достигнали. При мен това е свързано с моя конкретна особеност и за това може би не е меродавна за другите.

И при мене така се получава.
Идва момент, в който човек разбира кога и на кого може да предаде нещо, защото когато се дава на някой, който не е готов може да му се навреди или той да навреди на друг.
Предполагам, че това се има предвид с премълчаването на някои знания и опитности.

Трудно ми е да приема премълчаването на нещо, което може да повдигне някого, но имащия това нещо, не го дава, за да го знае само той.
Не е добра, според мене и другата крайност - всичко, което научиш или опиташ, бързаш да се похвалиш, за да видят другите колко си напред в матириала...

Редактирано от Изrpeв на 19.03.03 13:26.

Има мнение, че ако се махнат предупредителните знаци, след няколко години средната интелигентност на Земята рязко ще се покачи. Т.е. понякога лееееко се учудвам защо има такава таинственост в тези среди - ами ако някой е толкова добър да сподели опита си, а някой друг после вземе че пострада, следвайки сляпо тези съвети - кой е виновен? Колелото откакто е изобретено е смачкало бая народ, нали...
Например четох едни неща за Владимир Орлов (нищо негово не можах да намеря освен една статия, в стил 'йога за масите'), който е коментирал методите на Сахаров и е казал, че те са добри, но имат една особенност - всичките постигат целта си много бавно. В писмена форма нищо от горепосочения май няма, което е жалко. Не че съм фен на 'да постигнем X за Y часа', но ми е жал за загубеното знание...
По принцип има един момент който в валиден навсякъде - дори да се знае как става едно нещо, е необходим много труд то да се постигне, т.е. опасноста неподходящи хора да навлязат в неща които очевидно не са за тях не съществува.
Ама хич не обичаш да отговаряш май...

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Както е казано в книгата дето я чета тия дни:

"Медитацията е игра с огъня... за едни този огън е животворящ; за други - унищожителен"...

Май всичко започва и свършва с мотивите... но именно там човек е най-ненаясно със себе си.

Още по-малко се разбира, че се иска голяма дисциплина и последователност...

Щото играчка-плачка...

Zemedelec май е върл поклонник да се публикува правенето на бойни отрови например в домашни условия и да се разчита, че естествения отбор ще отсее когото трябва.

МОже пък и така да е.

Съгладен съм, това с мотивите между другото си е една *тема* за която винаги съм смятал че повечето хора (тук и по-принцип) дори не се замислят. А има защо!
Аналогията обаче не е правилна, виж ако бойната отрова действа само на тоя дето я е сътворил - тогава може...
Да, мисля че и аз правя грешка като опреличавам нещо като йога, на науката (понеже винаги ми е било интересно *защо* и *как* работи човешкия организъм и стават всички тези неща вътре в него) и много добре разбирам, че от един момент нататък личното знанието става или опасно за другите или просто заблуждаващо.
Ама ми е жал за книгите. Сахаров е това. Борис.

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Аз написах по-горе как е според мене, ама то всеки преценя за себе си къде, как и какво да даде......същото е и с приемането.......

Ако изходим от принципа би следвало по-скоро да дискутираме кога личният опит прераства в обективен; за ролята на осъзнаването и за способността да се излезе извън тясната отговорност единствено за себе си и да се тръгне към поемането на по-голяма отговорност и за някой друг.

Моят опит в тази връзка е в следната посока: търся хора, с които имам сходен опит - всеки има какво да каже; става обмяна... Натрупват се наблюдения и в един момент се забелязва, че нещо от личния ми опит се повтаря при другите ... така започва да се очертава системата, по която обективно стават нещата.

Това е емпиричния подход, на който сме научени и на който се доверяваме.

Има и прозрения чисто интуитивни, които няма как да докажеш освен да ги декларираш такива каквито са.

Обикновенно такива мои прозрения намират доказателството си в някоя литература след време - аз им викам "намигване от Господа". :))))