Ot Plovdiv sam, na4inae6ta i bih isksla da se zanimavam sistemno s joga.Pose6tavala sam kurs, no poradi moiata zaetost v 4asovete, v koito se provejda6e kursa ne mojeh a i za v bade6te ne bih mogla da go pose6tavam redovno.Ne iskam da zvu4i pretenziosno, za6toto v savremennoto ni ejednevie vsi4ki sme mnogo zaeti, no vse pak ne bi li moglo da se realizira ideata za samostoiatelno obu4enie.Znam 4e u4itel 6te nameria mnogo trudno,zatova se obra6tam za pomo6t i eventualno za idea.

Здравей.
Не знам какъв точно учител търсиш. Но в Пловдив можеш да посетиш някой от курсовете които се водят. Не е задължително да ходиш редовно, на теб ти е нужно да знаеш последователността на йога-практиката. Като я усвоиш, ще си практикуваш в къщи самостоятелно. Заниманията в група са само за сверяване на часовника, истинската работа е в къщи на килимчето.
До колкото знам има занимания в почивните дни. Има и през седмицата. Все ще се уцели да можеш да отидеш. Който иска, намира начин, нали знаеш.
Ако има нужда ще ти потърсим графика на различните занимания.

Ако за гуру говориш, по- добре забрави, той само може да те намери, не ти него. Но първо много трябва да се потрудиш.

В Пловдив йога център,,Роза''провежда занимания по Йога всяка събота от 09.00 до 11.00ч. и всеки понеделник и сряда от 18.00 до 20.00ч. в СОУ,,Христо Данов''кв.,,Кършака''. За повече информация GSM 098 45 95 15 и 032 447-406.
А що се отнася до гуру.Когато ученикът е готов учителят идва сам.

032-942872-Пепси.
Той поне няма да ти поиска седем лева.....хе хе хе

Развратника Пепси, да потърси го. Ще научиш много ... За седем лева, обаче, няма да се класираш.

Опа....

Анонимко, я се аргументирай.

Йога е духовна практика и се преподава безплатно.
Има касичка за дарения на която е изписано:
Работещи - 2лв.
Учащи -1лв.
Едно занимание трае 2 часа.Раздели сумате на две и ще видиш по колко се пада за 1час.Е,по-малко от това къде има?Досега никой не е върнат заради липса на средства или по каквато и да е била друга причина.Дълги години-9 съм преподавал Божествената наука и без да има нищо изписано на касичката и винаги съм бил
на финансова загуба но въпреки това не съм и не смятам да прекъсвам.

Здравей Йогин

Добре че има такива като теб, щото ако бяха все като Мулето, не знам колко нови хора щяха да се навият да тръгнат по "духовен път", но и мнозина вече тръгнали биха се отказали.

Духовността е в постоянното постигане на Смисъл, не в преследването на цели

През 1999 г. се запознах лично с автора на книгата 'КРИЯ ЙОГА ТРАДИЦИЯТА НА 18 те СИДХИ' Маршал Говиндан и получих посвещение от него. Съпругата ми получи посвещение през 2001 г.
Той е дин от истиските учители. Лично аз не бих го сменил за друг, но в същото време си давам сметка че той не е единствения.

Ако се интересуваш остави E-mail или др. координати.

Ето ги моите координати:

Георги Бобев/Жоро/
E-mail: gueo77@mail.orbitel.bg
tel: 02/843 59 30
GSM: 087 201 855

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ

Наистина Учителят ще те намери когато му дойде времето.
Най-важното е да не преставаш да се трудиш и да полагаш усилия.

Редактирано от titiksha на 14.02.03 12:06.

Повече информация за
БАБАДЖИ НАГАРАДЖ
И
КРИЯ ЙОГА ТРАДИЦИЯТА НА 18те СИДХИ

на адрес:

http://free.top.bg/babaji_nagaraj/

Успех

"Дълги години-9 съм преподавал Божествената наука "...хе хе хе
Смешко бе....хе хе хе хе
А стига бе....не ме занасяй.
Ако нямаш Бог в себе си, ще го научиш ли?
А ако го имаш, то защо ти е такъв, като теб,финансово губещ, за да те учи?
Иисус учил ли е така?
Буда, не се ли разочаров от всичката паплач учители и преподаватели, през които "мина"...преди да разбере , че света и учителите в него, са илюзия?
Айде бе- не занасяй мулето.....

Мъдреците казват, че когато постигнеш, преставаш да бъдеш духовен пътник.
А докато търсиш, то това значи че нямаш...и затова търсиш....
Който няма ум в главата, е пътник и търси...и затова пък, има сила в краката....за да пътува...по "духовния свят"
Дерзай......

ХЕ ХЕ ХЕ ХЕ
ХО ХО ХО ХО
И "ТОЙ" И "СЪПРУГАТА МУ"...БИЛИ ПОСВЕТЕНИ....хе хе хе хе хе
Хе хе хе хе
Ново двайсе....
ЕЕЕЕЕЙЙЙ...ОРО....я виж тук бе...хе хе хе хе
Много посветени има тук бе.....

Не, Анон, Мулето не е събирач на нови глави, той тества старите. Няма нищо лошо, някой да ти напомня, че ти не си това. Йогин, много добре знае, че не е това тяло, нито това его(ахамкара), нито друго, което и да е то. Това всичко е една илюзия, един сън и даже е забавно и добре, ако човек сам се шегува над нереалните неща. Над тях стои нещо наистина реално.
Що не се шегуваме с него, с реалното. Няма начин, защото...къде е то? Покажи ми го?

Благодаря много,първо за здравей и за отговора,който смятам за най-ценен от всички,защото почувствах загриженост.

>Мулето не е събирач на нови глави, той тества старите
Питай служителите му, и по-добре бившите такива. Или катаджията, пред когото е играл мъртвец без документи.

А за тестването на старите, това ми прилича на следното.

Вървят хората нагоре, и им предстои да минат през поредния връх. Знаят, че след всеки качен връх вече не са същите.
Обаче гледат на тоз връх се спрял Мулето, и мята камъни по изкачващите се. Да видел кои знаят, че камъните не са реални. И се кефи зверски на тия, дето си мислят че ги боли и кървят.
Гледат по едно време, че там стигнал и Хуанджи, па и той решил да метне някой и друг камък...

Ей, чакай малко, си казва човек. Аз да не съм сбъркал нещо Пътя? Като ида горе, и аз ли ще съм като тия с камъните???


Добре че съм имал щастието да видя преди това и други. Знаеш ли какво каза Перица, като стана въпрос за Мулето, първия път когато срещнах на живо тва митично добиче?
Вика - "преди и аз бях като него" (често казано, колкото повече научавам за мулето - не вярвам Пепси да е бил някога чак такъв) "но вече не мога да се държа така с хората".

Духовността е в постоянното постигане на Смисъл, не в преследването на цели

>А докато търсиш, то това значи че нямаш...и затова търсиш....
Брей, Муле, ма ти си бил направо гений бе! Глей къв колосален извод направи...

ЕСТЕСТВЕНО, че нямам. Ти да познаваш (или поне да си чувал за такъв) Постигнал, дето е постигнал без да е търсил? (не казвам че е постигнал щото е търсил, туй е друг въпрос)

Духовността е в постоянното постигане на Смисъл, не в преследването на цели

Извинявай че се намесвам.

Въпросните камъни са наистина илюзорни. :))) Те се удрят в теб ... ако ти беше прозрачен за тях щяха да минат през теб без да те засегнат и ти дори нямаше да ги забележиш камо ли да ти причинят някакъв дискомфорт.

Проблемът не е в Муле, huanji, Drona или който там друг искаш ... така си мисля. :))))

Пепси е бил много по-лош. Ако някой ден е на кеф ще ти разкаже колко по-лош е бил.

А по повод Мулето - защо гледаш през чужди очи. Ако наистина искаш да разбереш колко точно е лош - заповядай с нас някой път.

Тук е форум, а не чат за двама, така че намесите са добре дошли според мен

Ако някой е "прозрачен" и го съзнава, би ли имало смисъл да се мятат камъни по него? Очевидно не. Нито би било забавно.

А помага ли замерянето с "виртуални" камъни на останалите? И как се интерпретира това от тях и околните? Лично аз се съмнявавам, и нещо повече - намирам подобни "забавления" за израз на незрялост и неразбиране на човешката психология.

Може и така да е било при Пепси, както казваш. Въпросът е защо сега не е такъв. Да не би да е изкуфял случайно с годините, та е престанал да "стимулира" така околните?

Срещал съм и друг, който е още по-напред. Бях свидетел как избягва да отговори ясно на директен въпрос от една жена, дали е възможно в нея да има много негативна енергия, както някой й казал, пък тя самата се смяташе за света вода ненапита. Така й отговори, че от 160 души почти никой не разбра че каза "да".

Има положително и отрицателно стимулиране. Второто най-често можеш да срещнеш във войската, където задачата е да те превърнат в дисциплиниран звяр. Използва (стимулира) се силата на яростта и омразата. Гледала си го по филмите поне.

Ако някой прилага отрицателно стимулиране в ежедневието - в семейството си или на работа, пък не дай си боже към деца, той обикновено има някакъв сериозен проблем. И истинските му мотиви не са другия да стане по-осъзнат, каквото и да разправя.

Не ме интересува колко точно е лош Мулето. Не мога да спася света на хората, нито този на мулетата. Подавам по някой сигнал чат пат, приемам по някой сигнал чат пат... И като се натрупа достатъчно, някой в нещо се променя (евентуално) ...

Което не значи, че отказвам да дойда с вас някой път, ако се обадите

Духовността е в постоянното постигане на Смисъл, не в преследването на цели

Всеки влак си има пътници. :))) КОйто се нуждае от някой като Мулето - намира го и т.н.

Беинса Дуно има една мисъл по въпроса, май я казвах на Кали и сега ще пробвам по памет : "Ако на един силен ученик му кажеш, че има погрешка, той ще се напрегне за да се поправи; ако кажеш същото на един слаб ученик, то той само ще се обезсърчи и съвсем ще се откаже".

За мен разликата между "силният" и "слабият" ученик е единствено в това, че единият има вяра, а другият е пълен със съмнения.

Действително с времето човек става все по-мек и обходителен. Но и за това се иска сила. Да имаш ученици е огромно бреме... Дойде някой и си мисли че ти прави голямо благоволение като ти се пише ученик. Той не разбира каква огромна тежест стоварва отгоре ти. И хем сам е дошъл, хем почва да ти дава акъл, да те поучава...:))))) И като се издъни един такъв отворко и тръгва по света и у нас да разправя какъв си гад, нечувствителна душа и изобщо недостойна за доверие персона. ( не че не е вярно )

Ех, трябваше да дойдеш тази събота-неделя с нас - беше приказка, сън, блян сбъднат.... (схващаш как нямам думи).

Като тръгнем нанякъде другия път задължително ще ти се обадя.

P.S. Сетих се нещо допълнително - смисленият учител не ти дава "знание", а те подхранва енергийно за да ти даде онова самочувствие и вяра, което иначе ти липсва. Но идва един момент, когато той те "освобождава" от себе си и ти казва - хайде плувай...

Редактирано от Drona на 17.02.03 16:49.

Благодариа ти Drona,
Радвам се че мога да прочета такива точни думи.

Поклон и на тебе.

Здравей.
Мога да ти препоръчам да посетиш заниманията на Йога Център - "Роза". "Йогин" работи по класическата система, по която работя и аз и мога да гарантирам за полезността.
С Пепси също можеш да се запознаеш. Него не го познавам лично, но съм чувал, добри неща.

Ето и моят мейл, ако мога да бъда полезен с нещо: huanji@abv.bg

Поздрави.

Когато спреш да съдиш хората, може би ще станеш мъничко по- щастлив.

njama da dojda na seminara, che mnogo se nervja,kogato se saberat mnogo dardorkovci na edno mjasto.shte natrapvat mnenijata si edin na drug bez da otchitat individualnija podhod-za vseki grab podhodjashta tojzka.
koga uspja ot edna Stojka na glava cjala tradicija da napravish be?baj Ilija prez tazi godina na njakolko pati,poveche ot vsichki predishni godini mi objasnjava za strannite obstojatelstva okolo smartta na Saharov,a se vizdame dosta na rjadko. kato vidja Yogina kak podskacha kato ja pravi, a drugite kolko uporito se opitvat da se zadarzat na gornata chast na glavata vmesto na cheloto napravo mi ide da stana , da pristapja vazno vazno kato nego i da popravjam i objasnjavam che naj goljama chast ot tezestta pada na racete i ne znam si kakvo tam.ama v posledno vreme ne smeja da go kritikuvam.Nali e uchitel, ta vse ne moga da go okastrja darvoto mu nedodjalano.na vsichko ot gore mi objasnjava che trjabva nepremenno da napravja stranichna izvivka vav variant za naprednali,a az dori savsem malko da se zavartja i me zagrizva egoto. ta ako ti padne sluchaj vzemi mu objasni che studenata raka hvashta toplata i zdravata taja s bolki.
vsichko e realno Huandji,no ne go osaznavame na momenta.

Eх батман,батман
какво да ти кажа........
Вълкът кожата си мени но нрава не.
Вземи се регистрирай и пиши като хората.
Много е лесно така с неригистрирани никове да се пише по мой или друг адрес
Не ни трябваш на семинара
Не си достоен да посещаваш мероприятията на йога център,,Роза''
И за бъдеще ще сме ти много благодарни ако ни освободиш от присъствието си

Пък ако искаш идвай.Досега никой не сме върнали,няма да върнем и теб.
Виждам че си пред компютъра.Днес Хуанджи ми даде една твоя книга за да ти я предам.Утре ако дойдеш ще си я получиш.

Добре Йогине.Моста е по-подходящо да се прави след обтегач.За доодялкване.

Моралната Стабилност -Виря възниква от Шрадха – насочване любовта на ученика към Гуру, а също и от усърдното следване на Неговите наставления.
Итински Учители са тези, които премахват нашите грижи, разсейват нашите съмнения и ни даряват с покой. Те вършат Божията работа. Техните антиподи, тоест тези които увеличават нашите грижи и трудности, са вредни за нас и трябва да ги избягваме като отрова.
Жнанаватар Свами Шри Юктешвар Гири
Свещената Наука, гл. 3,
Садханам-Методът, сутри 7-8

Има нещо вярно в това за челото, поне от опита ми от последната седмица и половина (колкото и смешно да звучи кате време). Кажи още нещо по въпроса, аз досега само на горната част на челото я правех.
И какво е странното около смъртта на Сахаров?

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Започва се от клякане,ваджразана/диамантен седеж/,опиране на челото в килимчето с ръце около главата и преплетани пръсти ,изнасяне на трупа напред и то така, че кръстната област да стане вдлъбната,изпъване на краката ,приближаване на краката към главата и повдигане на краката вследствие на пренасянето на тежестта на тялото назад.В крайната фаза трябва основната тежест да бъде на ръцете/от лактите до китките/ и главата да се дърпа назад така, че да се почувства стягане на мускулите на задната част на врата.В това положение след известно време започва да се чувства една особено приятна лекота.След това може да се премине в "скорпион".Ако се прави, като отделен комплекс е излишно да се бърза непременно да се заеме и задържи.Всяка спомената междинка е важна и не е необходимо всеки път, когато се прави да се стига до крайната фаза.При втория вариант главата се опира на задната част и тежестта върху нея се увеличава.Прави шумно дишане вследствие на притискането на областта на гърлото.Според мен въпреки,че още не съм я овладял всички упражнения по дълбоко дишане са само заместители на това.
Дано Хуъний ако има нещо да китикува да не ме излага тука,а да ми пусне един доклад на "мейла".Нъли там нещо е обяснявал на събирачката.
Да го чуеш от устата на Бай Илия е неправдоподобно,понеже го разказва все едно е бил очевидец.А от моята голяма уста излиза така-Написал е и се е опитал да издаде още две книги в стил ~"На ви огъня бе хора" ,ама не успял да ги извади на бял свят.Така явно е устроен света.Нещо може би, като да дадеш на маймуната микроскоп за орехите. Иначе на някои им призлява, като чуят за Сахаров по най-различни причини,като първичната е, че след като е написал нещо,просто няма какво повече да се каже по въпроса.

Аз пък виждам,кога майка ти ,ти се кара.
Може би ще дойда някой ден.

Сопата за един е милувка за друг.Разни хора разни идеали.

Taka e i Istinskite U4iteli imat razli4en podhod kam vseki u4enik.

Аха, мерси за разясненията!
А това че Сахаров е написал още две книги - самия факт че са написани не значи ли че ги има все в някякъв вид? И защо не са издадени?
Това което съм чел от него (не е много и по диагонал...) ми се видя много конкретно и добро.

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Здравей.
Не мога да приема по отношение на йога, да се критикува. Това значи някой да се опита да наложи нещо си за правилно, което дори да е такова, ще престане да бъде на момента.
Разбира се за стойката на глава може много още да се каже, но съм се убедил, че само думите не стигат. Има някои тънки моменти, които се предават по- скоро без думи, отколкото с обяснения. Затова, когато показвам стойката на глава на някого, трябва да съм в хармония. Между нас трябва да има един много истински, приятелски контакт за да може той да усети моето състояние. Освен няколкото мудри и други неща свързани със сиршасана, има и други моменти.
Може би Титикша ще сподели впечатления, тъй като с него обменихме опит в стойката на глава.
За семинара, наистина сбърка. Това беше най- добрият семинар на който съм бил. Много се обогатих, за което благодаря на лекторите и участниците. Понякога нещата просто се получават.
Не съм говорил за изпълнението на стойката, обаче. И там го казах, и тук ще го кажа, не съм достатъчно пораснал за да уча на сиршасана. Да предадеш на някого сиршасана е все едно да предадеш една цяла традиция. Отговорна работа.

ОМ КРИЯ БАБДЖИ НАМА АУМ
Обменяхме опит??? Силно казано. Хуанджи ми РАЗКРИВАШЕ стойката на глава а аз гледах и се опитвах да направя нещо подобно.
Мисля, че поне си дадох сметка колко сериозно трябва да се подхожда към подготовката за стойка на глава и към самото изпълненеие. Може би си дадох исметка за разликата между асана и гимнастическо упражнение не само на теория но и на практика.
Всъщност Асана е Медитация, Бхакти и Отдаване а не подготовка за някое от тези трите.
Благодаря на Хуанджи

Ако разгледаме нещата внимателно ще забележим, че хората общуват много повече на фините полета и информацията се обменя доста активно. Затова попитах, понеже усетих как всички обменяхме през цялото време информация, която е фина и няма връзка с това което си говорихме.
И аз ви благодаря! Научих много повече от колкото предполагате.

nosi se sluh che ne bili za pred horata za tova bili unishtozeni

Абе много питам, ама в какъв точно смисъл не са били за пред хората?
И след като ги е написал, защо ги е унищтожил...?

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Не са унищожени, неговият ученик Зигмунд Фойерабенд ги притежава в ръкопис. Това са книгите: "Идващият Прометей" и "Йога - смисъл и безмислица".
Просто е дал много тайни и си понася последствията. Знанието е нещо живо и трябва да се употребява внимателно, защото има връзка с Абсолюта. Едно е да го ползваш, друго да го разпространяваш. За всяко съзнание, си има знание.

Не са унищожени, неговият ученик Зигмунд Фойерабенд ги притежава в ръкопис. Това са книгите: "Идващият Прометей" и "Йога - смисъл и безмислица".
За издаване и дума не става така ли - човека си ги чете вкъщи и тихичко се кефи?

Просто е дал много тайни и си понася последствията.
По какъв точно начин ги понася?

Знанието е нещо живо и трябва да се употребява внимателно, защото има връзка с Абсолюта. Едно е да го ползваш, друго да го разпространяваш. За всяко съзнание, си има знание.
Да, но виж едно интересно четиво - тази често споменавана Автобиография на Парахамса Йогананда - в нея има опит, нещо което човек придобива след години и което е ценно дори да се прочете. Аз не вярвам в абсолютноста на знанието, нито в неговата абсолютна релативност. Т.е. ако за поне един човек това четиво може да е от полза - защо не? И защо метода на пробите и грешките е толкова тачен в духовните среди? Не че не се сещам за поне дузина причини, просто се правя на глупав...
Приличат ми на кутията на Пандора, тези книги, някак си...
Особенно ми е интересно какво би казал човек като Сахаров в тази последната книга.

Редактирано от Zemedelec на 18.03.03 19:08.

Надявам се, само да се правиш на глупав.

Напоследък тази тема- какво може и какво не бива да се разказва - ми е нещо като трън в петата. :))))

От една страна видях много добро от споделени опитности - в книги или така в разговори; от друга - спазване на мълчание по въпроса също се препоръчва. Въпроса с премълчаването на някои неща си има съвсем реална основа - ти говориш за едно, а човека насреща разбира нещо съвсем друго и реакциите го подсказват. в такъв случай не знам кое е най-добре - да продължавам ли да навлизам в подробности или да си трая.

Има проблем и с това, че човек като приема так буквално нечий чужд опит формира едно очакване, че и при него ще е като при този, който споделя, но всеки има ограничения, които не може да престъпи и това видоизменя нещата - има нюанси.

Сега чета една книга - Писма за окултната медитация. там в най-общ вид автора дава принципите, на които се гради предаването на информация по тези въпроси...

Всъщност нямам окончателен отговор на въпроса. От една страна подхождам със страх, когато си отварям устата; от друга - изпитвам известно недоверие към тези, които с лекота и нашироко разгласяват това, до което са достигнали. При мен това е свързано с моя конкретна особеност и за това може би не е меродавна за другите.

И при мене така се получава.
Идва момент, в който човек разбира кога и на кого може да предаде нещо, защото когато се дава на някой, който не е готов може да му се навреди или той да навреди на друг.
Предполагам, че това се има предвид с премълчаването на някои знания и опитности.

Трудно ми е да приема премълчаването на нещо, което може да повдигне някого, но имащия това нещо, не го дава, за да го знае само той.
Не е добра, според мене и другата крайност - всичко, което научиш или опиташ, бързаш да се похвалиш, за да видят другите колко си напред в матириала...

Редактирано от Изrpeв на 19.03.03 13:26.

Има мнение, че ако се махнат предупредителните знаци, след няколко години средната интелигентност на Земята рязко ще се покачи. Т.е. понякога лееееко се учудвам защо има такава таинственост в тези среди - ами ако някой е толкова добър да сподели опита си, а някой друг после вземе че пострада, следвайки сляпо тези съвети - кой е виновен? Колелото откакто е изобретено е смачкало бая народ, нали...
Например четох едни неща за Владимир Орлов (нищо негово не можах да намеря освен една статия, в стил 'йога за масите'), който е коментирал методите на Сахаров и е казал, че те са добри, но имат една особенност - всичките постигат целта си много бавно. В писмена форма нищо от горепосочения май няма, което е жалко. Не че съм фен на 'да постигнем X за Y часа', но ми е жал за загубеното знание...
По принцип има един момент който в валиден навсякъде - дори да се знае как става едно нещо, е необходим много труд то да се постигне, т.е. опасноста неподходящи хора да навлязат в неща които очевидно не са за тях не съществува.
Ама хич не обичаш да отговаряш май...

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Както е казано в книгата дето я чета тия дни:

"Медитацията е игра с огъня... за едни този огън е животворящ; за други - унищожителен"...

Май всичко започва и свършва с мотивите... но именно там човек е най-ненаясно със себе си.

Още по-малко се разбира, че се иска голяма дисциплина и последователност...

Щото играчка-плачка...

Zemedelec май е върл поклонник да се публикува правенето на бойни отрови например в домашни условия и да се разчита, че естествения отбор ще отсее когото трябва.

МОже пък и така да е.

Съгладен съм, това с мотивите между другото си е една *тема* за която винаги съм смятал че повечето хора (тук и по-принцип) дори не се замислят. А има защо!
Аналогията обаче не е правилна, виж ако бойната отрова действа само на тоя дето я е сътворил - тогава може...
Да, мисля че и аз правя грешка като опреличавам нещо като йога, на науката (понеже винаги ми е било интересно *защо* и *как* работи човешкия организъм и стават всички тези неща вътре в него) и много добре разбирам, че от един момент нататък личното знанието става или опасно за другите или просто заблуждаващо.
Ама ми е жал за книгите. Сахаров е това. Борис.

The ones who live by the sword get shot by the ones who don't.

Аз написах по-горе как е според мене, ама то всеки преценя за себе си къде, как и какво да даде......същото е и с приемането.......

Ако изходим от принципа би следвало по-скоро да дискутираме кога личният опит прераства в обективен; за ролята на осъзнаването и за способността да се излезе извън тясната отговорност единствено за себе си и да се тръгне към поемането на по-голяма отговорност и за някой друг.

Моят опит в тази връзка е в следната посока: търся хора, с които имам сходен опит - всеки има какво да каже; става обмяна... Натрупват се наблюдения и в един момент се забелязва, че нещо от личния ми опит се повтаря при другите ... така започва да се очертава системата, по която обективно стават нещата.

Това е емпиричния подход, на който сме научени и на който се доверяваме.

Има и прозрения чисто интуитивни, които няма как да докажеш освен да ги декларираш такива каквито са.

Обикновенно такива мои прозрения намират доказателството си в някоя литература след време - аз им викам "намигване от Господа". :))))

Не приятелю, много са по- сериозни нещата. Възможната злоупотреба или деградация са само външната страна, има и вътрешна. Не знам как да ти я обесня. Много трудна работа. Може би някой ден ще ми дойде музата и ще го напиша като тема.

Бихте ли ме посъветвали към кого да се обърна?Досега не съм се занимавал с Йога но напоследък прочетох няколко книжки и открих че има известен смисъл в тях.Бих искал да се занимавам с това и да се включа в някаква група или курс защото мисля че самостоятелно едва ли бих напреднал особено.
Живея в Бургас и ако някой от вас знае за организирани сбирки или дори за човек който би се наел да се занимава с мен моля да ми каже.

В Бургас скоро бе регистриран Йога център,,Хридая'' с председател Люба Шулева.г-жа Шулева провежда организирани занимания по Йога в Бургас от 09.02.2001г.Ако желаеш потърси я.

Миналата седмица един познат ме смая с въпроса си: “Ама какво да правим, докато се появи учител?” Задъвка познатите клишета “Учителят се появява, когато ученикът е готов, По-лесно е ученикът да намери учител, отколкото учителят достоен ученик”. Бях така шокирана от въпроса, че онемях, успях само да смотолевя: “Нищо определено”, но той сякаш дори не очакваше отговора ми.

Но каква е нуждата от гуру? Нима той знае повече от теб? И какво знае той?
Ако твърди, че знае, той в действителност нищо не знае, а и думите не са реалното състояние.

Нима може някой да те научи на това изключително състояние на ума? Това, което може да направи един мъдрец, пробуден, “учител” е да ти го опише, да събуди интереса ти, твоето желание да го притежаваш, да го преживееш, но не може да ти го даде.

Но иначе е много по-лесно – той ще те води, ще ти помага, ще ти казва какво да правиш, кое е правилно и ще ти спести толкова неприятности и болка. Без учител си загубен.

Но не трябва ли да се загубиш, за да започнеш да откриваш? Толкова се страхуваме да не се загубим, да сме несигурни, че започваме да търсим, да тичаме след тези, които ни обещават рай и вечност. Те са се превърнали в авторитети и според тях всичко, което трябва да правим е просто да ги следваме, да им подражаваме, да се подчиняваме. Така изгубваме цялата инициатива, цялото непосредствено възприятие. Просто следваме това, което те смятат, че е пътят на истината.

Но за жалост към истината няма път. Ти трябва да тръгнеш сам, трябва да предприемеш пътуването сам, и в това пътешествие трябва да бъдеш както учител, така и ученик на самия себе си. Когато видиш това сам, а не чрез някой друг, тогава виждането те прави едновременно ученик и учител. Това е основата – когато ти си и учителят, и обучаващият се, и учението.

Проглеждането всъщност е твоят гуру. А за да видиш трябва да си свободен от всички авторитети, традиции, страхове. Истината не е на някакво много отдалечено място, тя е в проглеждането на това, което е ...и обикновено е там, където никога не поглеждаме. Да видиш себе си такъв, какъвто си – това осъзнаване – е началото и краят на всяко търсене!

Редактирано от Berta на 26.03.03 13:40.

Кой ти напълни главата с тези фантазии?
Човек може да бъде учител сам на себе си, едва когато осъществи конкретен напредък. Но за този напредък, или скок в духовен план се грижи Гуру. Не говоря за разни псевдо, а за истинският, който ще се появи при теб в медитация. Той не казва, аз знам, той направо те води. Виждала ли си очите на Гуру? Цялата ти коса и цялата ти кожа ще настръхне пред проницателният му поглед. Пронизва те като стрела и нищо скрито няма за него.
Може Гуру и на живо да го срещнеш, но това най- често е Световен Учител, а не твоят личен. Всеки си има личен. Е, накрая двете може и да се припокрият, което би било, чудесно, но това е едно на милион.
Единственото, което трябва е да си следваш пътя, той ще те води точно там, където трябва. Ти си го избрала, още преди да се родиш, затова просто го следвай. Гуру, може и да не го срещнеш, но това е и карма. Инъче в християнството му казват Ангел -хранител.
Поздрави.

В желанието за самостоятелност няма нищо лошо, но и това ще мине.
А това, което е написал titiksha е нещо хубаво и ценно. Някой ден може отново да го прочетеш... с друг поглед.

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ
"Моралната Стабилност -Виря възниква от Шрадха – насочване любовта на ученика към Гуру, а също и от усърдното следване на Неговите наставления.
Итински Учители са тези, които премахват нашите грижи, разсейват нашите съмнения и ни даряват с покой. Те вършат Божията работа. Техните антиподи, тоест тези които увеличават нашите грижи и трудности, са вредни за нас и трябва да ги избягваме като отрова."
Жнанаватар Свами Шри Юктешвар Гири
Свещената Наука, гл. 3,
Садханам-Методът, сутри 7-8

“Гуру е Брахма, Гуру е Вишну…”

Йога като философия най-добре може да бъде обяснена от истиски Учител. Добре е той да принадлежи към авторитетна Парам Пара - Низходяща духовна последователност от Учител =>Ученик=>Учител => ... и т.н. Парам Пара гарантира достоверното, без изкривявания предаване на Знанието в една Духовна Традиция.
А когато тръгнеш към един връх не е ли нормално да потърсиш оптималния път и добър Водач, който добре познава пътя защото вече го е минал?
През 1988г. започнах по съзнателно да дърся начин за работа върху себе си за усъвършенстване. Лутах се в различни Духовни Традиции, търсех, падах, ставах, и т.н.
През 1999 г се случи физическа среща с моя Учител, като преди това духовната. Те не могат да се опишат с думи нито с Ума дасе разберът. Могат само да се изживеят. Искрено ти го пжелавам.
Учителят ще ти подаде ръка когато протегнеш своята, ще откликне когато го повикаш. Ще направи дест крачки към теб когато ти направиш една към него. Няма да те нахрани със сдъвкана храна. Ще напълни торбичката ти и ще те изпрати по пътя., за да разбереш накрая на пътя че целта си Ти.

Извинявай и се наслаждавай!

Редактирано от titiksha на 26.03.03 22:33.

"Ще напълни торбичката ти и ще те изпрати по пътя., за да разбереш накрая на пътя че целта си Ти."

...нямам думи.

Аз май твърде често се изказвам по тая тема - за учителите и учителството. :)))))

Обожението на учител или водач не е прерогатив само на йога, има го и в христианството и в исляма; в тибетския ламаизъм има една много интересна и поучителна практика - на ученика се предлага да си представи например, че носи на главата си някое божество... чрез методи на визуализация и воля ученика стига до момента в който започва ясно да вижда и усеща присъствието на това божество... стреми се да му угажда и го обгражда с любов и преданост.... Като в популярните вицове за луди за напредъка на ученика се съди по това.... като го питат имаш ли на главата си богинята "Х" - ако каже -да - значи се е издънил.... защото не може да отдели реалността от собствените си самовнушения.

С учителите е същото - личност с мистична нагласа започва да вижда в този или онзи учител; изпада в самовнушение относно желанието си да демонстрира преданост и самоотречение....В това няма нищо осъдително - процеса е част от цялата работа... но.... да не забравяме за изпитчето - а именно-да помним кое е реално и кое не.

Изобщо, ученичеството има за цел да ни направи способни да виждаме и да можем да живеем не с илюзиите, а в реалността.


Иначе Учителите реално съществуват......

P.S. Изводът, че пребиваваш във вътрешна самота - е началото на нещата. необходимо е да се разграничиш от всичко и да се опиташ да намериш себе си. Това е вътрешен процес на трансформация. Ако си имал опитност свързана с подобни практики в минали животи - сега е момента на припомнянето. Но този период в един момент свършва. Така че не бива да се абослютизира.

Редактирано от Drona на 27.03.03 08:45.

Браво на тибетците, супер практика.

Здравей, Хуанджи и всички, които сте против ученичеството без учител!
Спомням си времето, когато мислех, че отчаяно се нуждая от учител, проклинах обстоятелствата, при които съм се родила – къде ти в България учители, гурута. Мечтаех за източните ашрами, виждах себе си само там, подготвях се да се “отрека” от света. Исках и повече – индивидуален учител. Утешавах се с фрази: “Човек просто трябва да медитира искрено, без да си задава много въпроси. И ако върви по пътя на дхармата и се стреми да стигне още по-далеч, ще срещне учител. Просто трябва да остави това на кармата!” Попадах и на разни псевдоучители, които искаха да ме научат, да ми преподават истината. Но и това бе част от необходимото търсене, защото ми помогна да осъзная, да видя, че те нищо не могат да ми дадат, да ми преподадат – не могат да ми дадат Бог, рай, вечност или всичките там бленувани сънища. И тогава започна истинската работа! Защото истинската работа се върши сам, всеки път си давам сметка, че никой не би могъл да ми помогне!
И за какви фантазии говориш, Хуанджи! Всеки ИСТИНСКИ учител ще ти каже, че няма нужда от учител, защото Цялото има своите начини да ти показва всичко, от което имаш нужда (да знаеш, разбереш) за момента. Учителят може само да ти го посочи, да те накара да го видиш, но не и да те НАУЧИ, не може да те ПРИНУДИ да разбереш. В сърцето на всеки има учител, който го напътства. Нали помниш диалога на Дзен, когато ученика пита: “Ако не задавам въпроси, как ще намеря решението?” А гуруто казва: “А ти някога загубвал ли си го?”
Погледни само един факт – при наличието на толкова много спасители, гурута, учители – нито един от тях не те е спасил от твоето нещастие и вътрешен конфликт.
Много лесно е да приемеш някого за учител, да прехвърлиш цялата инициатива и отговорност на него и ти просто да следваш. Самото приемане на авторитет и разделение между този, който знае, и този който не знае, вече става пречка, преграда – реалността при никакви обстоятелства не може да се намери в тази насока.
Човек трябва да е сам, но тук не става въпрос за самотност или изолация. Това е уединение, което е свобода – свобода от света, с присъщите му власт, алчност и омраза, както и свобода от болезнената самота, отчаяние и нужда. Да си сам или свободен значи да не принадлежиш към определена религия или нация, на някаква вяра или догма.
Това уединение разкрива едно ново качество – на невинност, доброта или любов – това е качество, което може да живее в света с цялата му суматоха, и да не бъде част от света. И разцъфтяването му не се намира на някакъв път, защото няма път към истината.
И пак казвам – нищо не може да бъде преподадено – само твоето проглеждане може да те води, да ти показва. Ще повторя – ТВОЕТО проглеждане, щом предпочиташ може да го наричаш гуру, но само от теб зависи да прогледнеш, или да не прогледнеш. Никой не може да те принуди. Но ако очакваш учителят да те заведе там, вярвай ми – това никога не може да стане. Цялата инициатива и отговорност са ТВОИ – трябва просто да се “пуснеш” от всички догми, пътища, традиции и авторитети, от всички хитри думи и дребни страхове и най-накрая да поемеш отговорността (дори зазвуча в духа на дон Хуан и Кастанеда)!

Проглеждането всъщност е твоят гуру. - Правилно Berta.
Всъщност къде да търсим гуру?
В храмове,по святи места или духовни групи?
Отговорът не е сложен.
Просто в самите нас.
Защото Той е по-близо от дъхът ни.
Въпрос на осъзнаване.....или на проглеждане.
В този смисъл е вярно е че:,,Когато ученикът е готов/осъзнае,прогледне/учителят идва сам.
То е идентично.
А иначе реализацията или учителят могат да ни намерят/сварят/навсякъде
Както обикновенно е в Дзен

Така да бъде Берта.
Като се облъскаш сама десетина-двадесет години и после осъзнаеш, че само си открила топлата вода, дето учителят щеше да ти я покажа точно за два дена, ще разбереш сама, колко много път, спестява Той.
Да не говорим, че това, което на мен ми е предал, няма да мога да го открия сам и за двадесет години.

toj kazal che njama takiva knigi s mnogo rjazak metalicheski glas.osven tova ot tjah sa se interesuvali i loshi hora ot pentagona taka che i da gi e imalo sas sigurnost vache gi njama

Не случайно е погребан в присъствието на хора от американските специални служби.
Няма значение, дали съществуват книгите, те и без това са в нас самите...

“Ако не задавам въпроси, как ще намеря решението?” А гуруто казва: “А ти някога загубвал ли си го?”
Ако не е отговора на гуру, той няма да добие увереност в себе си. Увереност, качество, което се изгражда, а не е даденост.

Сигурно си чела " Йога без учител " на Борис Сахаров. Той казва така.
"Преди да пожелаеш да се заловиш за упражненията, които те водят към могъщиството на знанията и силата, спри се и се запитай: притежаваш ли всички качества, които осигуряват безопасност по твоя самотен път."
Явно ти си от малцината, които притежават такива качества, за разлика от множеството, в чието число съм и аз, които имат безусловна нужда от учител.

И още нещо от Сахаров " Затова не натрапвай на другите нито своята правота нито своята Истина. Най- възвишеното, което можеш да направиш, е да бъдеш сам твърд в своята Истина. "

Спорът е безсмислен.

Идееята за постигане без учител следвайки ритъма на нещата е в основата на "нюуейдж". Мога да изредя поне 5 автора застъпващи подобна теза. Както и обратното - поне 30-тина които застъпват тезата, че без учител няма развитие.

Следователно, като анализираш своята позиция по въпроса би било добре да подложиш на преценка източника, оъ който си придобила идеята. Това е най-важното тъй като е определящо за пътя, по който би следвало да вървиш.

И двата подхода са верни, но са приложими за различни хора за различни етапи . В края на краищата двата пътя се сливат - едните ще трябва да се научат да чувстват ритъма и да се слеят със всико; другите ще трябва да дисциплинират усилята си и да закалят волята си така че да могат вместо да следват общия ритъм да могат да създадат свой. :))))

Това е само частен аспект