Не приятелю, много са по- сериозни нещата. Възможната злоупотреба или деградация са само външната страна, има и вътрешна. Не знам как да ти я обесня. Много трудна работа. Може би някой ден ще ми дойде музата и ще го напиша като тема.

Бихте ли ме посъветвали към кого да се обърна?Досега не съм се занимавал с Йога но напоследък прочетох няколко книжки и открих че има известен смисъл в тях.Бих искал да се занимавам с това и да се включа в някаква група или курс защото мисля че самостоятелно едва ли бих напреднал особено.
Живея в Бургас и ако някой от вас знае за организирани сбирки или дори за човек който би се наел да се занимава с мен моля да ми каже.

В Бургас скоро бе регистриран Йога център,,Хридая'' с председател Люба Шулева.г-жа Шулева провежда организирани занимания по Йога в Бургас от 09.02.2001г.Ако желаеш потърси я.

Миналата седмица един познат ме смая с въпроса си: “Ама какво да правим, докато се появи учител?” Задъвка познатите клишета “Учителят се появява, когато ученикът е готов, По-лесно е ученикът да намери учител, отколкото учителят достоен ученик”. Бях така шокирана от въпроса, че онемях, успях само да смотолевя: “Нищо определено”, но той сякаш дори не очакваше отговора ми.

Но каква е нуждата от гуру? Нима той знае повече от теб? И какво знае той?
Ако твърди, че знае, той в действителност нищо не знае, а и думите не са реалното състояние.

Нима може някой да те научи на това изключително състояние на ума? Това, което може да направи един мъдрец, пробуден, “учител” е да ти го опише, да събуди интереса ти, твоето желание да го притежаваш, да го преживееш, но не може да ти го даде.

Но иначе е много по-лесно – той ще те води, ще ти помага, ще ти казва какво да правиш, кое е правилно и ще ти спести толкова неприятности и болка. Без учител си загубен.

Но не трябва ли да се загубиш, за да започнеш да откриваш? Толкова се страхуваме да не се загубим, да сме несигурни, че започваме да търсим, да тичаме след тези, които ни обещават рай и вечност. Те са се превърнали в авторитети и според тях всичко, което трябва да правим е просто да ги следваме, да им подражаваме, да се подчиняваме. Така изгубваме цялата инициатива, цялото непосредствено възприятие. Просто следваме това, което те смятат, че е пътят на истината.

Но за жалост към истината няма път. Ти трябва да тръгнеш сам, трябва да предприемеш пътуването сам, и в това пътешествие трябва да бъдеш както учител, така и ученик на самия себе си. Когато видиш това сам, а не чрез някой друг, тогава виждането те прави едновременно ученик и учител. Това е основата – когато ти си и учителят, и обучаващият се, и учението.

Проглеждането всъщност е твоят гуру. А за да видиш трябва да си свободен от всички авторитети, традиции, страхове. Истината не е на някакво много отдалечено място, тя е в проглеждането на това, което е ...и обикновено е там, където никога не поглеждаме. Да видиш себе си такъв, какъвто си – това осъзнаване – е началото и краят на всяко търсене!

Редактирано от Berta на 26.03.03 13:40.

Кой ти напълни главата с тези фантазии?
Човек може да бъде учител сам на себе си, едва когато осъществи конкретен напредък. Но за този напредък, или скок в духовен план се грижи Гуру. Не говоря за разни псевдо, а за истинският, който ще се появи при теб в медитация. Той не казва, аз знам, той направо те води. Виждала ли си очите на Гуру? Цялата ти коса и цялата ти кожа ще настръхне пред проницателният му поглед. Пронизва те като стрела и нищо скрито няма за него.
Може Гуру и на живо да го срещнеш, но това най- често е Световен Учител, а не твоят личен. Всеки си има личен. Е, накрая двете може и да се припокрият, което би било, чудесно, но това е едно на милион.
Единственото, което трябва е да си следваш пътя, той ще те води точно там, където трябва. Ти си го избрала, още преди да се родиш, затова просто го следвай. Гуру, може и да не го срещнеш, но това е и карма. Инъче в християнството му казват Ангел -хранител.
Поздрави.

В желанието за самостоятелност няма нищо лошо, но и това ще мине.
А това, което е написал titiksha е нещо хубаво и ценно. Някой ден може отново да го прочетеш... с друг поглед.

ОМ КРИЯ БАБАДЖИ НАМА АУМ
"Моралната Стабилност -Виря възниква от Шрадха – насочване любовта на ученика към Гуру, а също и от усърдното следване на Неговите наставления.
Итински Учители са тези, които премахват нашите грижи, разсейват нашите съмнения и ни даряват с покой. Те вършат Божията работа. Техните антиподи, тоест тези които увеличават нашите грижи и трудности, са вредни за нас и трябва да ги избягваме като отрова."
Жнанаватар Свами Шри Юктешвар Гири
Свещената Наука, гл. 3,
Садханам-Методът, сутри 7-8

“Гуру е Брахма, Гуру е Вишну…”

Йога като философия най-добре може да бъде обяснена от истиски Учител. Добре е той да принадлежи към авторитетна Парам Пара - Низходяща духовна последователност от Учител =>Ученик=>Учител => ... и т.н. Парам Пара гарантира достоверното, без изкривявания предаване на Знанието в една Духовна Традиция.
А когато тръгнеш към един връх не е ли нормално да потърсиш оптималния път и добър Водач, който добре познава пътя защото вече го е минал?
През 1988г. започнах по съзнателно да дърся начин за работа върху себе си за усъвършенстване. Лутах се в различни Духовни Традиции, търсех, падах, ставах, и т.н.
През 1999 г се случи физическа среща с моя Учител, като преди това духовната. Те не могат да се опишат с думи нито с Ума дасе разберът. Могат само да се изживеят. Искрено ти го пжелавам.
Учителят ще ти подаде ръка когато протегнеш своята, ще откликне когато го повикаш. Ще направи дест крачки към теб когато ти направиш една към него. Няма да те нахрани със сдъвкана храна. Ще напълни торбичката ти и ще те изпрати по пътя., за да разбереш накрая на пътя че целта си Ти.

Извинявай и се наслаждавай!

Редактирано от titiksha на 26.03.03 22:33.

"Ще напълни торбичката ти и ще те изпрати по пътя., за да разбереш накрая на пътя че целта си Ти."

...нямам думи.

Аз май твърде често се изказвам по тая тема - за учителите и учителството. :)))))

Обожението на учител или водач не е прерогатив само на йога, има го и в христианството и в исляма; в тибетския ламаизъм има една много интересна и поучителна практика - на ученика се предлага да си представи например, че носи на главата си някое божество... чрез методи на визуализация и воля ученика стига до момента в който започва ясно да вижда и усеща присъствието на това божество... стреми се да му угажда и го обгражда с любов и преданост.... Като в популярните вицове за луди за напредъка на ученика се съди по това.... като го питат имаш ли на главата си богинята "Х" - ако каже -да - значи се е издънил.... защото не може да отдели реалността от собствените си самовнушения.

С учителите е същото - личност с мистична нагласа започва да вижда в този или онзи учител; изпада в самовнушение относно желанието си да демонстрира преданост и самоотречение....В това няма нищо осъдително - процеса е част от цялата работа... но.... да не забравяме за изпитчето - а именно-да помним кое е реално и кое не.

Изобщо, ученичеството има за цел да ни направи способни да виждаме и да можем да живеем не с илюзиите, а в реалността.


Иначе Учителите реално съществуват......

P.S. Изводът, че пребиваваш във вътрешна самота - е началото на нещата. необходимо е да се разграничиш от всичко и да се опиташ да намериш себе си. Това е вътрешен процес на трансформация. Ако си имал опитност свързана с подобни практики в минали животи - сега е момента на припомнянето. Но този период в един момент свършва. Така че не бива да се абослютизира.

Редактирано от Drona на 27.03.03 08:45.

Браво на тибетците, супер практика.