Re: Не в ранното християнство, а в езичеството / Религия и мистика / Йога

УДОБНА РЕЛИГИЯ ИЗМИСЛИХА ИНДУСИТЕ

За превъплъщението

Вместо християнското учение за спасението на човека в Христа все повече се разпространява вредното окултно-теософско учение за превъплъщението. Според древноиндуската версия на това учение след смъртта душата преминава временно в астрален план, откъдето после се преселва в друго тяло - в растение, насекомо, животно или в друг човек (очевидно в този списък трябва да се добавят микробите и вирусите, които древните индуси не са познавали). Тялото, в което на душата й предстои да се превъплъти, се определя от количеството на "кармата" - добрите или лошите дела, които тя е събрала в предишния си живот. Ако човек е правил повече добро, душата му преминава в по-развито и благородно същество, ако пък е живял лошо - в по-нисше. Процесът на превъплъщаване продължава дотогава, докато душата напълно не се освободи от кармата, като изгуби всякакъв интерес към живота. Тогава тя се слива (според индуизма) с Абсолюта - Брама, или според будизма се разтваря в нирвана. Сега на Запад е популярна "очовечената" версия, според която душата преминава само в човешко тяло, прескачайки нисшите форми.

Учението за превъплъщението на душите твърди, че както е имало време, когато не е съществувал човекът, така ще настъпи и време, когато той вече няма да съществува. Човекът е започнал да се развива от нисшите същества (растения и риби) и ще се развива, докато не стане свръхчовек. Затова сегашният човек е преходно същество. Той изцяло се намира във властта на космическите сили, които го тласкат към неосъзнаваната цел и ще го доведат до състояние, което не съдържа нищо човешко.

Лъжеучението за превъплъщението няма никакви обективни данни в своя полза и е построено изцяло върху фантазии. Въпреки това то привлича към себе си привърженици с това, че от една страна, обещава "безсмъртие" на душата (в примитивен езически вид), а от друга - отричайки Върховния Съдия и наказанието в ада, освобождава грешника от чувството на отговорност и страх за лошите постъпки. Логичният извод от това учение е такъв: ако и да съгреши човек в един свой живот, то в следващия ще може да поправи работата. В края на краищата хората ще достигнат една и съща участ - сливане с Абсолюта. Разликата е само в броя на циклите.

Освен това, използвайки учението за превъплъщението, може да се обяснят и оправдаят всякакви страсти и престъпления. Например ако някой содомит чувства влечение към други мъже, то е защото в един от "предишните си животи" е бил жена. Ако жена изневерява на мъжа си, то е затова, защото сегашният й любовник в предишните превъплъщения е бил неин любим съпруг и т. н.

При цялата си на пръв поглед привлекателност това учение е ужасно мрачно. Какво собствено се превъплъщава след смъртта на човека? Очевидно това не е тази душа, която отъждествяваме с нашето "Аз". Нали нашето "Аз" се осъзнава единно и непрекъснато същество в течение на целия ни живот. Нашето "Аз" се стреми към познание, трупа опит, развива талантите си. А тук излиза, че целият духовен багаж, придобит с голям труд, се изтрива по време на смъртта и човек в новото си тяло трябва да се учи от нулата. В момента на новото въплъщение неговото съзнание е като чист лист хартия. Ако ли пък страда поради лошата си карма, натрупана в предишния живот, никога не ще може да разбере за какво точно се наказва. Излиза, че човек носи наказание за дела, извършени в състояние на невменяемост, което е несправедливо и недопустимо в нито една законодателна система.

Учението за превъплъщението не решава проблема за безсмъртието, защото не запазва паметта за предишните животи, която е необходимо условие за единството на личността. Превъплътеният се оказва вече друг човек. Теософският светоглед е враждебен за личността. Християнството твърди точно обратното. Именно личността е твърдата и унаследяваща вечността единица. Тя е сътворена от Бога и носи в себе си образа и подобието Божие. Личността не е продукт на космическата еволюция и не подлежи на разтваряне. Човек може да се усъвършенства, може да встъпи в общение с Бога и в някаква степен да се уподоби на Него, но при това запазва човешката си природа. Ясен пример за противоречието между индуисткото и християнското учение за изкуплението е евангелският благоразумен разбойник, който в един миг, обърнал се към Христа, наследява Царството небесно (независимо от "кармата"). Изкуплението, извършено от Христа, освобождава човека от властта на космическите процеси. Със силата на благодатта то дава онова, което не може да даде предлаганото от теософията безкрайно циклично скитане по космическите коридори.

Отричайки запазването на личността, учението за превъплъщението отрича безсмъртието въобще. То е толкова лъжливо, колкото и песимистично. Но Христос възкръсна! С Неговата сила и ние ще възкръснем в нашите обновени тела за вечен и съзнателен живот.