какво ще кажем по въпроса за духовното его?

Какво разбираш под духовно его?
Не ми звучи хич добре. То с това, което си го знам, едвам смогвам да се оправям.

Не мога да си представя подобно нещо. Как ще ограничиш Духа, че да го сведеш до притежание?

Не е съвсем ясно какво се има предвид под "духовно его". Лила може би има предвид егото, което става по-финно уловимо понякога, но по-опасно в резултат на "духовни" практики? Т.е. вместо да намалява то се раздува, но по един завоалиран начин. Или пък въпросът й е за истинската духовна същност на човека?

За това което ти казваш е. Егото може да приеме по- префинена форма и да се разрасне, като оплете в мрежите си дори и напредналия. Има множество случай с духовни учители които са се поддали незабелязано на него и са си повярвали, че са велики. А, може би ако всякога си напомняме, че ние нищо не правим и нищо не можем, а просто всичко е от Бога(както винаги е казвал Лахири Махасая), ще се предпазим.

Зависи какво целят тези практики - ако са резултати, подчинени на лични интереси, а не духовно израстване, ще се раздува егото. Ама това ЕГО да го наричаме духовно си е спекулация на ума, опит за обличането му с псевдодуховност, нищо повече. Ти като йогин сигурно ги разбираш тия работи.

А пък ти не се прави, че нямаш писма в пощата.

анджек. хуанджи вече ми чете мислите

таман ми мина през ум, че темата не е за пред хора ;)

та, тъкмо за това става дума - когато човек започне да се занимава с практики (хайде да ги наречем духовни), да постига разни по-интересни резултати, егото му сякаш започва да се разтваря, ама то на практика взема да става едно такова изтънчено, префинено, понякога скрито завоалирано, но много мощно (не винаги де)

как да се предпазим, как да го разпознаваме, въобще що за птица е това?

Ако те интересува и друго мнение освен на Хуанджи, можеш да видиш какво е моето виждане по въпроса ти.

Има нещо вярно. Може би когато състраданието, съпричастността и любовта започват да намаляват, вместо все повече да се разрастват.