Вие тук много интересна компанийка сте си заформили. Аз си мислех, че мълчите и си гледате пъпа през цялото време.

Ето един цитат от Ошо-за запознанство.

Висшето се достига с огромни трудности, но може да изчезне в един миг. Много е лесно да се загуби контакт с него. Това е едно от качествата на висшето.
Прилича на отглеждане на роза. Един, не много силен, порив на вятъра и-къде е розата? Листенцата са опадали. Някакво животно е влязло в градината и розата е изядена. Много е лесно да загубиш онова, което толкова дълго си създавал.
И винаги, когато се създаде конфликт между висшето и низшето-помнете, низшето побеждава леко. Ако хвърлите камък върху розата, ще загине тя, не камъкът. Камъкът може дори и да не осъзнае, че е станало стълкновение, че е погубил нещо прекрасно.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Редактирано от Selesta на 10.05.02 22:36.

"Висшето се достига с огромни трудности, но може да изчезне в един миг".
Това е много вярно. Колкото по- виско се изкачваш, толкова по- лесно е да се разрушиш...сигурно ерозията е повишена...

Добре дошла!

Мерси.
Тъкмо си мислех да почна да хленча нещо в стила на: Е що сеа и тук ме не щааат...

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Всъщност извадих тоя текст по повод един разговор с Пътник в Ошо...
Въпросът е как да съхраним розата?
Сега пък ще цитирам Пътник:
Не може да се отговори на въпроса ти с няколко думи, но вътрешното състояние /любов/ най добре се запазва с подходящо за конкретния случай външно поведение, което понякога ние наричаме лъжа! За да запазим чистото си вътрешно състояние ние трябва да подведем "лъжеца, крадеца, свинята" с подходящо външно поведение за да постигнем изява на вътрешното си състояние. Изкарвайки чистотата си на показ, то тя винаги може да бъде поругана от каквото и да е. За какво ни е чистота без да можем да я изявим или как ще я имаме когато позволяваме да я поругават. Това води и до страдание. Мисля че Кастанеда описва такива методи на прикриване.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Любовта е единствената, която може да съживи розата, но всеотдайната, която не търси своето. Там, докъдето веднъж си стигнал и да паднеш, пак ще го достигнеш, защото вече знаеш пътя.
ПРИ БОГА ОБРАТНИ РЕШЕНИЯ НЯМА.
Това да ни крепи. То е самата ИСТИНА.

Предполагам дискусията е станала интересна, дано я намеря, искам да я прочета. Според мен наистина имаме нужда от прикриване, дали е това на което Дон Хуан учи или се ползва друг термин е въпрос на усещане, вяра, разбиране...май в доста от духовните учения се прокрадва нотката на "прикриването" , а от друга страна това пък е една от причините за мистичността им.

така си е, именно всеотдайната твори чудеса.

а и нали целият живот е едно непрестанно падане и ставане. правиш грешка, за да я осъзнаеш и преминеш на следващото стъпало. стъпкват те, за да станеш по-силен. ако се пречупиш, значи си избързал. и това също е урок.

висотите, които постигаме, понякога ни се дават като Милост, за кратко, за миг - за да се убедим, че наистина съществува това, което чувстваме и за което копнеем. не можем да се задържим в тях, защото не сме готови. но вече знаем, че това "висше" е нещо реално и търсим пътя към него. това не значи, че сме паднали.

в един момент става така, че розата става недосегаема за камъка - той просто или няма да бъде хвърлен, или ще се отклони

Да, хареса ми метафората, още повече, че съм получила същия житейски урок.
Ако в обществото отстояваш себе си, започват да те намират за странна, не се вписваш в общоприетото лицемерие в колегиалните отношения, примерно.
Но когато си разбрал себе си, това не ти влияе и си продължаваш пътя.
А достигнеш ли състояние на тишина и вътрешна хармония никакви камъни не успяват да те уцелят. Нали помниш какво излъчва Перица,а?

@=>=>=

Можем да се задържим на постигната висота, но ни е нужна абсолютна будност. Потопен в Любовта, да останеш буден, да не я сваляш долу, а ти да я следваш Горе. Да не допускаш никакво отрицание да достигне до тебе. Не да го отхвърляш, защото е невъзможно, а да го трансфомираш в светлина, обич. Приемането на всичко е пътя. Само като приемаш, разбираш. Това, което може да ни държи във високите вибрации е любовта и връзката ни с Единния. Само отдадени на Него сме в правия път. Всички други пътища са обиколни, по-лесни, но по-бавно ще стигнем.

много си права за будността.

всъщност, не знам доколко обиколните пътища са по-лесни. когато чувстваш любовта и връзката си с Единия, тогава всичко става лесно. сякаш ти се "дава", чувстваш вътрешна сила и увереност имаш чувството, че си способен планини да обърнеш. и ставаш нечувствителен към същите тези поругавания. и какво ли още не. може би най-трудното е само да стигнеш до
този момент

аз имах предвид, че понякога ни се дава усет за това, което е през няколко стъпала нагоре. обаче не можеш да се задържиш на такова едно стъпало, понеже си прескочил междинните стъпала. и като се върнеш назад, за да си караш стъпало по стъпало, се чувстваш "паднал". но всъщност не си паднал. просто си захапал стръвта. и продължаваш да се катериш. образно казано де. ама сигурно е възможно и да се прескачат стъпала, де да знам

дойде ми мисъл относно "прикриването". може и да е нещо добро, не знам, но лично аз не чувствам такава необходимост. колкото повече отдаваш, толкова повече получаваш. колкото повече отдаваш чистота, толкова по-чист ставаш. отдавайки от своята чистота, кой знае как тя ще се възприеме от околните? може пък нещо и да измени, току виж. а пък това, че някой ще я поругае, тя няма да се замърси или да намалее. (всъщност зависи от нашето отношение и емоционално възприятие. страданието обикновено е породено от накърнено его.) ще се замърси този, който я е поругал. и пак - кой знае. може би той на момента я е поругал, но все пак тя е влязла дълбоко в него и един ден той ще я почувства, може дори да се сети, че я е поругал.

защо е необходимо да се защитаваме, като сме неискрени и се прикриваме?