Това с прикриването не го мога. Каквото ще да става, но по добре да съм си аз, такава, каквато съм. Виж премълчаването е нещо друго. Не е необходима да биеш барабани, ако няма кой отсреща да те разбере. Интуицията ти казва кое, къде, кога и на кого да го дадеш. По-добре да се научиш да излъчваш от себе си светлина, чистота, любов към другите, без думи. Душите им приемат твоята вибрация и ако е достатъчно висока и тях повдигаш. Дадено ми беше, че високата вибрация повдига ниската, но ниската не може да свали високата. Това всъщност ни е защитата в този свят. Поддържаме ли вътрешна чистота, а тя идва от връзката ни с Бога, няма за какво да се прикриваме. Ами кое е това, което ще скрием от Него? Нали сме у Бога, независимо дали го съзнаваме или не.

Дискусия нямаше; това са началните му думи по този въпрос.
Получих уроци, които ме карат да мисля, че Пътник е прав.
За защита ей тъй с любов могат да говорят само онези рози, на които още не им е падал камък на главата.
Не мислите ли, че е малко безотговорно да си отглеждате роза и да я оставите насред полето-бог да се погрижи за нея. Не можете ли вие, като божии ръце, да направите навес за розата...Наистина вътрешната чистота няма смисъл да се оставя да бъде поругавана. А в момента повечето просто я крият, като си мислят, че са я изложили на божията милост.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Оленце, злото реално съществува. Да придобиеш малко прикривачески умения е все едно да си вземеш чадър, когато прогнозата е, че ще вали.
Ниските вибрации не могат да свалят високите, но, както виждаш от примера, преспокойно могат да си ги убият.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Мила, когато се държиш у Бога, а това не са само думи, състояние на духа ти е, нищо не може да те убие. Убива те това, което позволиш да достигне до тебе. Няма зло, което да те е засегнало, ако не си го допуснал ти самия. Осъзнай това. Сигурна съм. Злото не е по силно от Бога. Той съдържа всичко в себе си и допуска злото, за да ни учи.

Когато нямаш достатъчно любов в себе си, в тебе заема място страха, а именно той те кара да си неискрен, да се прикриваш. Няма сила, която да противостои на ЛЮБОВТА.

Е добре де, другояче да питам. Как мога да трансформирам злото, без да засегна доброто.
Ако бог е изцяло в мен-да; ако съм обикновен неверник-да.
Но какво да се прави тогава, когато бог тече през част от теб, а тук таме из твоето блато още ти си джапаш. Изчистването става постепенно.
Когато си в това средно положение-а в него сме мисля всички-как все пак тогава да не позволиш на камъка да убие розата.
Пак повтарям-ако бог беше изцяло в теб, тогава тоя въпрос нямаше и да стои, щеше да бъдеш изцяло роза.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Не разглеждай нещата само от тая плоскост.
Няма сила, която да се противопостави на любовта, но у никой от нас още я няма достатъчно.
Виж, питам съвсем конкретно.
Кихам и търся капки за нос и непрекъснато ми пробутват антибиотик, който в момента просто не е по джоба ми.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог.

Съвсем простичко му кажи от цялата си душа, че си готова да те изпълни цялата. Той ти е приятел, по-чуващ от много други. Повярвай и го направи, без колебание.

Ти единствено решаваш кое е за тебе, ти си поставяш ограниченията. Когато оставиш Единствения знаещ да ти даде лекарството, Той ти дава най-подходящото и точно навреме, когато си готова да го приемеш.

Май само в този клуб имаше спокойствие от тебе, а?
Какво да те прави човек като само провокираш, Непукист с неговата провокация пасти да яде
Айде да ти кажа какво мисля- не знам по какъв повод го е казал това Ошо, но мисля, че е това много важно, аз го разбирам по друг начин- че човек трудно може да опази собствената си чистота и му е много по-лесно да я погуби, отколкото да я съхрани. Не мисля, че е говорил, че другите хора са камъкът. Камъкът е вътре в теб. И никой външен камък не може да направи нищо на твоята роза, ако си успяла да я спасиш от собсвтените си камъни. Защото тя е самодостатъчна. И когато ти се струва, че някой отвън е дошъл и се е поругал, знай, че ти е направил добро, просто ти е показал къде в теб съществува камък...