Скоро обяснявах, че именно за да не нараства егото, хората занимаващи се с духовни науки или да кажем-усъвършенстващи се духовно не обичат много да говорят за тези си занимания и да обясняват. Това идва от древността, един път защото са били преследвани и друг път защото показвайки колко са напред са били податливи на егото си, което независимо от духовното ни равнище съществува и чешем ли го често се събужда.
Но в действителност подобно понятие "духовно его" няма.

разбра за какво е въпросът.

но то не пречи да кажеш и за истинската духовна същност на човека.

това, за което говориш, е сравнително лесно за разпознаване (поне отстрани). пък и това си е чисто и просто ЕГО.

хайде сега, чета наред, внимателно

звучи много хубаво

Избрах да отговоря по темата именно в твоя постинг, защото ми се струва, че ти каза някои съществени неща:
1.Скоро обяснявах, че именно за да не нараства егото, хората занимаващи се с духовни науки или да кажем-усъвършенстващи се
духовно не обичат много да говорят за тези си занимания и да обясняват. Това идва от древността, един път защото са били преследвани и друг път защото показвайки колко са напред са били податливи на егото си, което независимо от духовното ни равнище съществува и чешем ли го често се събужда.
Реализацията на Бога или Себе си от древността се е извършвала в отдалечени от хората места. Защо? От една страна, за да се изолира човек от влиянието на други хора и човешки отношения и от друга да се посвети всецяло на фокуса в Бога с различни практики и активности от сутрин до вечер. Живеейки всред хората ние всички сме хванати във вечната игра "аз съм по-.......от тебе" и в това състезание губим реалната переспектива на нещата. Кои сме ние във Божествения план и какво се очаква от нас наистина.....Изолирайки се от света и хората за търсача на Истината има 2 фактора - аз и Бог. Ти не можеш да поставиш себе си над Бога, към когото се стремиш....Това те прави автоматично - смирен и скромен: "Дай ми това, което ТИ искаш да ми дадеш.....моля ТЕ. Научи ме на това, което ТИ искаш да ме научиш, моля ТЕ. И чакаш.....и получаваш един по един всички дарове, които си ...готов да получиш. И изпитваш дълбока благодарност за най-малкия дар......И растеш.....и вървиш....към Бога....
Без да има на кого да се похвалиш, за даровете или откровенията, които си получил....Те са за тебе. Само за тебе.

Какво става, когато вървиш по пътя на духовното развитие и реализацията всред хората. В една обикновенна житейска ситуация....
Може би твоето време е дошло....може би четеш усилено книги по темата, практикуваш разни практики, упражнения, диети, ритуали, и т.н. и т.н. И започваш да чувствуваш, че нещо в теб се отваря....че нещо ти се разкрива.....една нова переспектива за живота и начина на мислене.....И когато си прощъпулник - това те опиянява и довежда до ....възторг....И изпитваш непреодолима нужда да го споделиш с другите........И опитваш тук и там.....за да откриеш, че си сам в това "пътешествие" И ако си глупав и тшестлавен.....започваш изведнаж да се чувствуваш....ПО-ВЕЛИК, ПО-ГОЛЯМ от всички други, които дори не се интересуват от откриването на Истината.
Ами погледнете Муле! Един перфектен пример. Той от месеци и години се подиграва над всички, заебава ги и.....си надува ЕГОТО до застрашителни размери: Вижте ме - аз съм над всички и всичко. Аз нямам нужда от Учител. Аз съм рамачария. Аз се отказах от семейство. Аз се отказах от това...от онова...Аз си правя клизми.....Аз правя супа на Витоша....Аз играя паневритмия...... Аз САМ откривам Истината....АЗ....... АЗ......АЗ.......... АЗ...........АЗЗЗЗЗ........като бръмченето на една оса.......
Реализация на Бога чрез заебаване в Интернет ???????2,,????, ???? ,,,? Чрез хвалене по Интернет? Няма такъв исторически случай и.......няма да има.
Някъде съм чел, че Сатаната бил най-преданния ученик на Бога и получил откровения-разкрития на много Божии тайни за Творението........но така се възгордял.....че Бог го отлъчил от себе си. Той-Сатаната взел да си мисли: - Хм, Бог?! За какво ми е тоя?? Аз мога и сам да управлявам света....

Духовно ЕГО има !!! И макар, че е чиста илюзия то съществува.
Аз съм го изпитал всред "съучениците на Живия Учител" с които съм живял от години. "Аз съм по-напреднал от тебе......" Дори и аз страдах от тази "инфлуенца" за един период....

Хората с "духовно его" ще ги познаете по това, че ОТКАЗВАТ РОЛЯТА НА ЖИВИЯ УЧИТЕЛ !!! Защо?
- Защото е много по-лесно да кажеш аз съм "християнин" "ошовист" "дъновист" и т.н....да вземеш книгите им и да си четеш каквото ти харесва и да го интерпретираш както ти харесва.........с 2 думи да си правиш каквото си искаш......Вкл. да си раздуеш духовното ЕГО, колкото си искаш....Кой ще те спре?
Но бидейки ученик на Живия Учител положението е съвсем друго. Твоята личност, твоето Его трябва да се смалят до....минимум....за да почувстваш изживяването на контакта с Вечноста. С Истината. Никакво хвалене, никакво парадиране, никакъв цирк и шоу.....както Муле прави по клубовете....Защото в тебе има една нишка, която те свързва с Учителя и всяка погрешна стъпка....бива коригирана автоматично....отвътре в тебе...
За твое единствено добро.

Пазете се от тази "хрема" ! Наблюдавайте се. Място за личното "его" няма по пътя на Реализацията. В света в който живеем - ДА. Там без его си...доста мъртав...за 0 време.

" Open your mind for the Beauty inside "

Темата ти е чудесна и навременна.
Изказах се по-долу...

" Open your mind for the Beauty inside "

>>Скоро обяснявах, че именно за да не нараства егото, хората занимаващи се с духовни науки или да кажем-усъвършенстващи се духовно не обичат много да говорят за тези си занимания и да обясняват. <<

затова ли толкова малко хора пишат в клуба и не споделят кой знае какво? :)

>>Това идва от древността, един път защото са били преследвани и друг път защото показвайки колко са напред са били податливи на егото си, което независимо от духовното ни равнище съществува и чешем ли го често се събужда. <<

всъщност зависи с кого разговаряш и по какъв начин разговаряш, и с каква цел разговаряш. може би като цяло, като общо правило е една добра предпазна мярка.
но това ми мирише повече на подтискане, отколкото на освобождаване и трансформиране.
мисля си, ако аз съзнавам, че съм по-напред от другите, и още повече не разговарям, изхождайки именно от тази позиция, това не е ли его?


доста тънък момент

>>Но в действителност подобно понятие "духовно его" няма.<<

щом казваш

Малко синтезирано го написах, но явно защото ми писна темата, не мога да знам другите защо не пишат, аз лично исках създаването на този клуб и имах планове за него, но хора с извиращо его ме накараха да не влезна повече да пиша...случва се но рядко.

Права си за разговарянето, един път се предпазвам, друг смятам, че не съм дорасла да отговарям на някои въпроси, трети просто не ми се захваща, защото темата е обширна. Никъде обаче няма подтискане, над 10 години се занимавам с йога и окултизъм и щях да усетя подобно нещо...мисля.
Его е, ако видиш, че човека наистина се интересува, а ти се чувстващ знаещ и не го просветлиш, но аз не се чувствам все още знаеща и мога само да уча.

Ами ти си изразил мислите ми доста по-ясно и обширно-благодаря
Всъщност наистина се замислих даста над израза и твоята интерпретация, така погледнато наистина приемам, че има духовно его, а в крайна сметка то е най-страшното, защото най-много ни отдалечава от духовното израстване.