Откъс от За медитацията / Религия и мистика / Йога

ГУРУ - СЕНСЕЙ - ШЪФУ

СВАМИ ЙОГЕШВАРАНАНДА

Свами Йогешварананда Сарасвати e роден през 1887 г. На четиринадесетгодишна възраст напуска дома си в търсене на своя път към самореализацията. Младият брахмачарин приема името Вяс Дева и посвещава първите години на изучаване на санскрит и чрез него на мъдростта на древните свещени писания. След това отива в Хималаите, където се отдава на най-трудните аскетични (тапася) и йогически (садхана) практики, като същевременно търси своя истински гуру, под чието ръководство да достигне крайната цел. Намира го в лицето на Авадхута Свами Атмананда, който тогава се е завърнал от Тибет.
Чрез непрестанно и неотклонно практикуване на медитация той сам преживява различните видове самадхи, някои от които траят по няколко дни. Така постига познанието за самореализацията, за сътворението и разтварянето на космоса и за целта на човешкото съществуване. По настояване на своя гуру той записва езотеричното познание, което се предава от учител на ученик, в поредица от книги.
Свами Йогешварананда никога не приема нещо на вяра, преди сам той да го е изпитал. Той често повтаря думите на Абу Хамид ал- Газали (1058-1152): "Разумът е стълбата към Бога на земята". Свамиджи е известен с изключително силната си воля. Сам той казва за себе си: "Аз съм мек като цвете, но и твърд като скала". Той преподава Йога по традиционния начин - по-скоро чрез мълчание и концентрация, отколкото чрез думи. В същото време написва няколко много авторитетни книги.
Като подготовка за медитацията Свамиджи практикува също и овладява хатха-йога. Въз основа на своята лична практика и на класическата литература той дава описание на близо 400 асани и 60 пранаями в книгата си Бахиранга Йога (Първи стъпки към висшата Йога). [...]

Той навлиза в Махасамадхи на 23 април 1985 г.

Книгата Атма Виджняна (Науката за душата) е публикувана на хинди през 1959 г. (преведена на английски през 1964 г. под заглавие Science of Soul ). Първата част на книгата, от която предлагаме откъс, е автобиографична, в нея авторът разказва как сам е достигнал до познанието за душата.

2. Откриване на Гурудева

През последната седмица на месеца Вайшакха (април), когато двамата четяхме учебниците си в Хаджури-Баг, към 9 часа сутринта чухме глас, който ни каза: "О, брахмачарини, какво четете?". Ние се изправихме и видяхме пред нас един сияен светец на възраст около 40-45 години, чието облекло се състоеше само от една каупина (тясна набедрена препаска). Той носеше със себе си за сядане половин камбал (вълнено одеяло), което беше навито и свързано с една друга каупина, и нищо друго. Ние се простряхме в краката му и отговорихме:
- Учим граматика.
- Какво ще постигнете чрез изучаване на граматика?
- Ще изучим Ведите, така че ще добием познанието за Атмана (атма-джнана).
- Има и един по-къс път за постигането на атма-джнана, по който Дхрува, Прахлада, Начикета и други са го постигнали.
- О, Махарадж, ако ние можем да намерим такива йоги-махатми, ние също ще оставим учението си и ще тръгнем по същия път.
Този кратък разговор дълбоко ме впечатли. Тогава той каза с много топъл глас: "Добре, елате с мен. Аз ще ви науча как да постигнете познанието на атмана." Ние го последвахме сякаш бяхме омагьосани от някоя мантра или свещен химн. Той ни заведе на едно красиво място край бреговете на река Синдху, оттатък Гандхарбал по посока към Сунмарга. Влезе в една пещера, почисти я и ние се разположихме вътре, а той самият се установи край брега на Синдху. Обясни ни, че по време на садханата ние ще ядем веднъж дневно, само ориз, масло и сол. Този махатма вземаше за нас по десет чатака ориз, два чатака масло и сол всеки ден от магазина на един кашмирски пандит, който беше отдалечен на десетина километра. Ние готвехме в глинено гърне и първо поднасяхме храната на Махарадж, нашият учител, след това се хранехме ние. По време на храненето седяхме на камъни. Изяждахме само половината от количеството храна, което всеки от нас вземаше. Така с другия брахмачарин продължихме нашата йога-садхана за месец, като палехме огън в пещерата, за да я поддържаме топла. Нашата дневна програма се променяше на всеки седем дни така, както е описано по-долу:

Първа седмица. Шест часа сън; 6 часа непрекъсната джапа на Гаятри-мантра в поза с кръстосани крака (беше ни позволено да сменяме положението на краката си два пъти); 2 часа за изучаване на Йога-даршана (от Патанджали); 2 часа за наизустяване на уроците; 2 часа за асани, пранаями и други хатха-йога крии (процедури); 2 часа за къпане и други естествени нужди; 2 часа вечерна разходка и 2 часа за хранене и почивка.
Втора седмица. През тази седмица правехме джапа само на трите Махавяхрити ("Ом Бхур, Бхува, Свах") непрестанно в течение на осем часа в седежна поза, като можехме да сменяме положението на краката само веднъж. Минавахме без вечерната разходка, но останалата част от програмата беше същата както през първата седмица.
Трета седмица. Десет часа джапа на Омкар (Пранава) непрестанно, без да се сменя положението на краката. По време на този период джапа прекъсваше на няколко пъти и аз преживях едно неописуемо спокойствие. За няколко часа изпаднах в транс, без да имам съзнание за каквото и да било.
Четвърта седмица. Сега тренирахме вече по дванадесет часа непрекъснато, като се заехме да намалим броя на санкалпите и викалпите (мислите и фантазиранията на ума) и да бъдем в състояние на прекратяване на мислите. Седяхме от обед до полунощ и спяхме само по четири часа. Останалото време изразходвахме за останалите дейности от програмата. По това време аз преживях такова самадхи, че нямах съзнание нито за себе си, нито за света.
Така за един месец аз научих 40 вида пранаями, 184 асани, нети, дхаути и други шат-карми. Научихме наизуст Йога-сутра на Патанджали, заедно с нейните коментари. Като практикувах непрекъснато седене в една асана за дванадесет часа, аз навлизах в шуня-самадхи (преживяване на пустотата) за десет до дванадесет часа. Това постигнахме благодарение на милостта на нашия уважаван Махатма.
Сред многото чудеса аз искам да спомена три удивителни епизода с този махатма, който беше поел обет за целомъдрие още от детството си, беше преизпълнен с познание, съвършено безстрастен, добре изучил мъдростта на Упанишадите и твърдо установен в Брахман.
Повече в броя