|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Налага ли ви се
|
|
| Автор |
БeлaMaцa (светска маца) |
| Публикувано | 07.06.07 09:32 |
|
|
да пътувате с такси? Не маршрутно такси, а истинско жълто, окейтранско или деветдванайсетосемсет такси?
На мен често ми се налага, защото съм много бедна и нямам кола, а и защото дизайнерите си бъркат в носа, образно казано и още не са проектирали любимия ми модел. В него ще има всичко необходимо за бита, мека и ароматна тоалетна хартия и дори теляк, но да не се отплесвам в тази посока, че съм много заета.
Това което исках да ви кажа с две думи е, че трябва да бъдете много внимателни и да съблюдавате етикета на таксиметровия превоз. Какво повелява този етикет? Например ако до крайната ви цел, а то е ясно, че тя е ж.к "Дружба - 2" , има два пътя - дълъг и кратък, при въпрос от страна на шофьора по кой път да мине, винаги изберете дългия. Това само в случай, че Ви попита, щото е абсолютно невъзпитано сами да избирате, без да са Ви дали думата. Изобщо с таксиметровия шофьор говорете само ако ви е питал. Никога не подемайте разговор първи, негово благородство може да не е на кеф за разговори, точно докато звучи хитовото парче на Цеца Величкович - "Аз съм само една висша куковиццаааа"....както и да да, да не се отплесвам, защото както казах съм много заета.
На следващо място, не трябва да забравяте, че ако сметката Ви отива към 10 лева и нагоре имате право на някой екстри, като да ви бъде пожелан приятен ден на слизане. Ако обаче сметката Ви е два, три лева - никакво своеволно отваряне на прозорците, никакви опити за раговор или пожелаване на довиждане на шофьора - в крайна сметка той ви прави услуга да ви вози почти без пари, не му напомняйте за присъствието си, тихичко, като най-тихото мишленце, се изнижете от таксито и следващия път вървете пеш, ако става дума за някакви си 3-4 километра.
Това, че не бива да правите забележки на шофьора, че пуши си го знаете......ми не знам какво друго, бе оставяйте бакшиш, това е най-важно.
На бел кон, бела маца се носи, ако си пич - не се коси!
Редактирано от БeлaMaцa на 07.06.07 09:34.
| |
|
|
|
Също така не бива да се отварят и прозорците, щото се разведрява омайната смрад на кокос (или др. долняшко "борче"), с която се друса бакши. Ми къ ше разберат околните, че сте съ возили на такси, ако не вонкате от 3 метра на последната колекция аромати на амби пур?
Не е зле, да не кажа, че е и почти задължително, хей така някакси да споменете, без да искате... бе напрау да ви изскочи само от устата... че шофьорът ви е по-талантлив от Михаел Шумахер, Томи Макинен, Аертън Сена, Колин Макрий и всички останали пилоти на планетата взети заедно. Инак рискувате да ви убеждава собственоръчно през целия път.
| |
|
|
|
Кой е Михаел Шумахер?
| |
|
Тема
|
Re: Как за малко да стана вярваща:)
[re: БeлaMaцa]
|
|
| Автор |
Бeзпaмeтнo (полупозната) |
| Публикувано | 07.06.07 13:18 |
|
|
Имам завиден опит в ползването на таксита. Практически, някъде от 1998-1999 г. досега това е основното ми транспортно средство. Нагледала съм се и съм се наслушала на невероятни неща. Тъй че имам какво да допълня към моменталната ти снимка.
Преди време попадам по служба на забравено от Оня горе място и на тръгване оттам установявам, че такситата в района са не просто дефицит, а джакпот от ТОТО-то. Вървях в странна походка с непрестанно извъртане на главата назад (да се оглеждам за „прииждащи” таксита, наивната аз!), но къде ти. Уморих се, спънах се и реших да си ходя по ръба на тротоара с нехайно вдигната лява ръка, и о! чудо!, едно такси спира до мен, мяткам се с едва сдържан радостен порив в него и след... само минути усетих как съм склонна да повярвам в бога, или поне започнах да се уповавам на него. Колата, в която попаднах, бе еталон за чудо на техниката и освен това убедителен начин обезсили действието на около 5 природни, 2 юридически закона и няколко основни клаузи от Конституцията в частта за човешките ми права. Дрънчеше и скърцаше така, че на моменти затварях очи в очакване подът да се отдели от рамата и да остана на паветата, докато инерцията извозва купето напред по посоката на движението. Отдясно до лакътя ми вратата подрънкваше ритмично, а прозорецът рязко хлътваше с по два-три пръста на всяка по-голяма дупка по пътя. Опитите ми да го затворя с ръчката бяха безуспешни. На два пъти отварях в движение вратата и отново я зятварях, а шофьорът – ухилен мургавеляк, небрежно ми подхвърля: „А, тя тая врата малко повредена!”
Представяте ли си! Вратата му била МАЛКО повредена. Тя цялата констркция на автомобила се удържаше в привидна цялост на магия, той за вратата ме утешава.
Възвърнах бавно умението си да мисля и процедих през зъби: „Откога не е минавала на технически преглед?! Няма ли контрол преди да излезете на смяна???” – и едва тогава се озъртам да видя на коя фирма е таксито. Лепенка с жизнерадостното ЕТ „Вичо68”, тарифа – правилно се досетихте – завишена само с по 50 ст. на опция, а аз – наникъде! Нито ми стиска да сляза, щото кой знае дали до сутринта ще мине друго такси, нито ми стиска да остана, щото нищо не подсказваше, че ще стигнем невредими до желаната от мен крайна точка. Е, Безпаметно, рекох си, нали си любителка на екстрийма, ето ти сега градски екстрийм! Ся ше си платиш за гяволъка с лихвите! Млъкнах мрачно аз, стиснах зъби, чат-пат стисках и очи, вложих цялата си сила в дясната ръка, вкопчена горе в дръжката и взех да прехвърлям през ума краткия си, но съдържателен живот. Както и да е. Щом четете това, досещате се и сами, че стигнах жива до дома си. Отървах се с некви си 23 лева, трудноотшумяващ стрес и трайни навици.
А иначе полза от това возене имаше! Е, чак в Бог не повярвах, но оттогава ми е останал натрапчив навик в такси, преди да съм го огледала отвън и отвътре (купето, не двигателя) за опрятен вид на шофьора и чистота на седалките, да не сядам. Втория ми поглед е към лепенката с фирмата и тарифата. Ако разполагам с време и имам избор – ми се е случвало като спра произволно такси на улицата и надвеся тяло през отворената вратата, ако шофьора ми се стори невежлив – да го изгледам с прословутия си поглед № 374 и да му затръшна вратата, изсъсквайки – Няма да се научите как да ни вземате парите с кеф! И демонстративно вдигам ръка за следващо такси, така, както си стоя до затръшнатата врата на това същото.:)))
Освен това, от години практикувам следното: ако ми хареса някой как ме вози, как се държи и колко е досетлив – искам му мобилния и почвам да му звъня при нужда лично на него. Верно, и така се налагат смени на шофьора по разни причини, но позицията ти на клиент е по-ясно очертана. Айде, стига засега. Още много случки с таксита ще се сетя, предполагам, ама по-нататък.
:)))
Косата ми дзилена, очите ми редки
| |
|
|
|
да хвърлиш око и на нашия автомобил?:)))
| |
|
|
|
Затръшна ли вратата мълчаливо, виж ми погледа. Ако е с № 374 - сядай в колата и се изнасяйте с мръсна газ, че не ви чака нищо добро
Само трябва да си измисля съскаща реплика за такива случаи, щото не върви да ползвам обичайната. Или ти имаш предвид да ме повозите срещу заплащане?!:)))))
Косата ми дзилена, очите ми редки
| |
|
|
|
Последно бачкаше към 12-80 или 12-63... бе там някво цифрово заглавие. "Последно" не е случайно; докато Летяяхме с колаата, ми разказа, че са го гонили от 2-3 компании ВЕЧЕ (с гордост), щото им бракувал няколко автомобила. Поради туй, всички останали таксиметрови шофьори го познавали, просто трябвало да ги питам за Шумахер (демек да се похваля, че ме е возил).
Та, ако тва, дето написах, не обяснява кой е, просто попитай някой бакшиш.
| |
|
Тема
|
Не слагай сол в раната ми, потребителю!
[re: Dark Mind]
|
|
| Автор |
БeлaMaцa (светска маца) |
| Публикувано | 08.06.07 09:11 |
|
|
Не мога да попитам някой бакшиш, нали изясних, че сметката ми обикновено е два-три лева, което означава че нямам право да ги заговарям!
| |
|
|
|
Напоследък нямам доверие на автомонтьорите, та затова. Викам си, друго е да погледне человек с набито око, като теб:)
Ох, да ти кажа дотегнало ми е от тия автомонтьори, аз отивам за колата, те ми викат от де го вадиш тоя глас. Бляк!
| |
|
|
|
Навикът да гледам фирмата и тарифата и аз го придобих по трудния начин. Преди това си плащах квото и да ми кажат, ама, знаеш, на всеки му писва рано или късно да го цакат с топла бира.
Случката бе преди 2 години нейде. Качвам си се аз в таксето от Слатинска и пердаша към една от пресечките на Витошка (не мога да се сетя сега за името). Нямаше задръствания, колата като току-що излезнала от завода и чиста до блясък, климатикът не бе само надпис на задното стъкло, тиха и приятна музичка, шофьорът учтив до безобразие... и по едно време една ужасяваща мисъл ме шутира "Тва е българско такси и аз определено не сънувам, значи има нещо друго гнило!". Бяхме стигнали до Червило, когато се понадигнах и фокусирах апарата. 10 лева! Боже! Панически изчислих, че до крайната дестинация, сумата ще нарастне до 13-15 лв. А имах точно 10 кинта в себе си плюс жълти стотинки, около 2 лв. В тоя момент съзрях една полицайка около синята зона до банка Пиреос (е май сега). Мълии, като насъбрах една смелост, едно чудо, като се надигна у мен оная ми ти вълна от негодувание, трупана с години, че като се развиках и разтрещях... пай сее! Чак ми стана жал за човека, който само повтаряше уплашено "Ама вие защо не погледнахте тарифата, всичко е законно, не ви лъжа" и т.н. Най-странното бе, че от 10-те лв, които му дадох, той ми върна 5. Имах чувството, че в тоя момент щеше да ми подари и колата, ако бях поискала, само и само да му се махна по-бързо от главата.
Стигнах си пеш до мястото, за където бях тръгнала. Адреналинът в повече трябваше да се оползотвори, пък и нямах сили за повече такси-адвенчъри през тоя ден.
От тогава, до ден днешен - първо гледам тарифата.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
