какво е XML

Extensible Markup Language.
Разширяем език за опсание на данни с множество разнообразни приложения в практиката.
Можеш да погледнеш нещо мъничко и тук за прост пример:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Bлaди_ на 17.02.02 14:49.

ето и един много прост пример
<BYTE>
<BIT>1</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>1</BIT>
</BYTE>

ot tozi primer po princip njama polza
t.e. neizpolzvaem e

Kakwo znachi neizpolzwaem. Spored men towa e edin prekrasno iljustrirasht neshtata, mnogo simpatichen primer. Wyprki che za da pocherpi ot sladostta mu, nachiinaeshtiqt trqbwa predwaritelno da e naqsno s bitowete i bajtowete.

Wsyshtnost, samo edno neshto w primera me neqsno me bezpokoi. I towa e, che "starshinstwoto" na otdelnite bitowe ostawa nqkak neopredelena, ponezhe mi se struwa(!,?) che porednostta na naslednicite <bit> na <byte> ne e dostatychna za da opredeli tezhestta na wseki ot tqh po estestwen nachin. Mozhe bi slednoto neshto bi bilo po-chisto:

<byte>
<bit tezhest="0">1</bit>
<bit tezhest="1">0</bit>
.....
</byte>

Kak mislite?

Редактирано от Bлaди_ на 19.02.02 01:01.

neeee
ne mozesh da izpolzvash edin i sysht element njakolko pyti i dsa chakash toj da ima vsichkite tezi stojnosti
primeryt e neizpolzbvaen, poneze sled parsvaneto mu shte ostane samo poslednata stojnost za bit
vsichko ostanalo naj0verojatno shte se prezapishe
ili napravo shte vyrne greshka
tova che mu davash njakakyv atribut ne promenja neshtata
v kraen sluchaj moze da se poluchi neshto kato

<byte>
<0:bit 0:xmlns="http://clubs.dir.bg/xml/primer/0">1</0:bit>
<1:bit 1:xmlns="http://clubs.dir.bg/xml/primer/1>0</1:bit>
.....
</byte>


no tova e prosto uzasno za pisane
ili po-dobre

<byte>
<bit>
<bid>1</bid>
</bit>
...
<byte>

Редактирано от prinyo на 19.02.02 13:12.

Тоест, примера е бил погрешно реализиран от човека който го предложи, а моята модификация не можа да го спаси от небитието.

Тоест, Приньо казва, че не е разрешено да има няколко тага-братя с едно и също име, а в случая имахме цели 8 такива. Или всчки братя трябва да имат уникални имена, или да се търси другго решение за описанието на понятието "байт". Правилно ли разбирам, Приньо?

Ако разбирам правилно, сега ми хрумва следния въпрос в тая връзка:
Сякаш съм чел, че стандартът XHTML 1.0, който е новият заместник на HTML 4.0, е всъщност едно приложение на XML.
Казано с други думи, всеки валиден XHTML документ е същевременно и валиден XML документ.
Ако всичко дотук съм разбрал правилно, тогава недоумявам как така в XHTML е допустима следната конструкция:

<ol>
<li>първо нещо</li>
<li>второ нещо</li>
...
<li>N-то нещо</li>
</ol>

която по същество е досущ като примера с байта и бита и следователно също би трябвало да излезе погрешна?

Къде греша?

Редактирано от Bлaди_ на 19.02.02 20:00.

Не съм казвал, че примерът е грешен, а че е безсмислен. Разликата е доста голяма.
Можем да разглеждаме един и същ документ от две различни точки в зависимост от това какво искаме да правим с него - да го използваме за източник на информация или просто да го изобразим.
Ако примерът трябва да служи за предаване на информация, то тогава е безсмислен, защото в крайна сметка ще остане само последната стойност.
Но ако ще се използва само за изобразяване на нещо - тогава си е съвсем наред.
Т.е. ако по някакъв начин сме инструктирали браиузъра или каквото там използваме за да покажем файла, че съдържанието на <BIT> трябва да се показва по опрелен начин, то случаят е като с <li>. Разликата е, че не използваме готов "пресет" а си правим наш.

В такъв случай оригиналният пример с бита е напълно жизнеспособен и правилен и възможна ситуация, в която той е използваем и полезен.

Тоест, това че той изглежда абстрактен и не виждаме възможно приложение, не го прави грешен по принцип. Отговорност на самото приложение, което използва XML файла е ДА НЕ ЗАГУБИ информацията която му се подава. XML парсера няма да генерира грешка. Ако се използва поточен парсер, тогава тежестта на битовете може да се определи по поредността им.

Ето ти конкретен пример -- приограмата чете XML файла и поставя в съответните състояния включен/изключен ефектовите светлини в една дискотека.

Тоест:
Примерът с байта и битовете може да бъде пълнокръвен и Е в пълно съответствие с правилата на XML. Нито един парсер (било поточен или структурен) няма да даде грешка заради едноименните братя, той ще подаде на програмата цялата информация от XML-a. Нищо от битовете няма да бъде загубено, всичките 8 бита ще бъдат правилно подадени на програмата.
Това, за което се притеснява Приньо (да не се загуби/презапише информацията върху самата нея) в случая е отговорност на програмата, а не на XML.

Досега ми се е случвало да използвам само поточен парсер (в Perl) имам идея как програмата ще може да си получи всичките битове без проблем. Никога не съм използвал структурен парсер. Но след като XHTML e коректен XML формат, съм сигурен че и с документен парсер трябва има начин информацията да не бъде загубена.

Редактирано от Bлaди_ на 19.02.02 21:35.

Predi njakoj da e skochil da mi objasnjava kolko sym typ, priemm go...
Greshata si e moja, zashtoto prenesoh edin drug sluchaj tuk.
V skuchaja proimera si e napylno korekten, zashtoto kakyvto i da e parsera toj taka ili inache shte generira sybitie na vseki <BIT>.....

Нищо де, на всеки се случва. Всъщност, хубаво че го каза всичко това за xmlns. Сега чета някакви неща за CSS и XHTML и някак си се получават интересни връзки, сякаш ми просветва защо някои неща са направени така, както са ги направили...

(opitah se da regisatriram prednija si posting, no ne mi razreshi... Sled njakolko tezki dni chovek moze da se "podhlyzne" po edin na pryv pogled logichen primer)

Така. Макар и синтактично правилен, примерът е некоректен и безсмислен. В случая е грешен, защото не дава отговор на първоначалния въпрос - какво е XML. Всъщност и двата примера - за байтовете и дискотеката, показват много ясно какво не е и как не трябва да се използва XML.

1. Примерът може да се използва за представяне на информацията в браузър или чрез друго средство, но XML не е притурка към HTML.

2. Примерът за дискотеката може да се съотнесе към примера с байтовете само ако премахнем елемента <byte>. Така както е, двата примера са различни. Т.е. става дума за поточно предаяване на информация, а не за формиране на структуира от данни. Тогава използването на XML е излишно.
Нека се представим, че искаме да използваме подобно решение за да прехвърлим някаква информация. На поточния принцип подаваме : има, няма, няма , има, има, има, няма............ Не ни интересува каква е структурата на цялата информация, важното е потокът да върви докато срещне EOF или нещо друго. Така може да се управлява една лампа в дискотеката и да и се казва кога да свети и кога не.
Идеята, че осемте бита са обедиенни в един байт е хубава, но по начина по който е представена се очаква, че приложението след парсера ще знае за какво точно става въпрос. Всъщност цялата задача по стуркториреането на информацията е прехвърлена на него. Т.е. това, което е след парсера трябва да брои всеки един бит, за да определи дали той е първия, четвъртия, седмия или осмия в байта. Това обесмисля цялата идея за XML, който е език за представяне на данните в точно структориран вид. Макар за човека да е ясно по презумпция, в примера никъде не се указва кой точно бит каква информация има.
Целта при използването на XML е слоят след парсера да знае колкото се може по-малко за XML документа. А не да очакваме от него да брои байтовете на конвейра за да знае, че първия и осмия са 1, а другите - 0. Целта на използването на XML е да му ко кажем точно и ясно.
Защото излиза, че XML е някаква извратена и ужасна идея за това как да напишем CSV файл, който да бъде няколкоо пъти по-голям от колкото трябва.
Нали си давате сметка, че същият резултат би се постигнал и със CSV, като битовете на всеки байт бъдат подредени един до друг, разделени със запетайки например, а байтовете се разделят с ; или с таб или с каквото и да било. Двата варианта са идентични, защото и в двата случая очакваме приложението да е наясно за какво става дума и да си свърши работата само.
Тогава защо е необходимо да създадем един голям и тежък файл в който само за да напишем осем цифри използваме голямо количество markup?
И кой ще плаща за дисково пространство и трафик, когато се окажем с купища такива тлъсти файлове?
С други думи, не е нужно да отключваме врата с теслата, ако имаме ключ за тази работа.

3. Та смисъслът на използването на XML е да предадем максимално структурата на данните. Така че де напълно ясно кое какво е. В примера за байтовете, трябва за всеки един бит да се разбира във самия файл кой по ред е и в кой байт. Така може да бъде открит веднага и точно този, който ни трябва. XML служи за това - да подреди информацията, така че тя да е лесно достъпна и да позволява различен вид обработка.

4. Аз бих представил примера с дискотеката така. Имаме определен брой, да кажем 8, лампички в различни цветове. Използвайки структура подобна на описана с байтовете можем да подредим състоянието на всяка от тях във всеки един момент. Така на нас ще ние необходима информация за това как ще изглежда "пакетът" от лампи във всеки един момент - коя ще е светнала и коя не. От това би излязъл интересен пример, но в момент няма време за него...


Това е моето си мнение. Любопитен съм да прочета и други...

(dano ne zatworqt tozi forum kakto stawa s powecheto, w koito uchastwam, zashtoto nqkoi hora se strahuwat ot razkritiqta mi ... i naj weche Bashtata na Interneta w BG, gryka, Vurnalista i homoseksualista , ISP-tata, drugiq Bashta i negyrcheto hacker - poslednite dwama move i da ne gi e strah , no towa wse oshte neznam !)

Sled moite dylgogodishni izsledwaniq warhu Assembler za VAX11, IBM 360 i Intel 8086 i XML az stignah do sledniq izwod :

Kakto znaqt wsichki programisti na Assembler, sprawochnata informaciq pri sistemnoto programirane e ot syshtestweno znachenie !
Eto kak move da se podawa informaciq s XML kym help prilovenie za programirane na Assembler (ezik ot nisko niwo) :
(tuk se osyshtestwqwa sintez na programirane na mashinno niwo sas modernite tehnolgii)
Eto primerno nqkakyw registyr s flagowe

<BYTE>
<BIT>
<ORDER>0</ORDER>
<ABBREVIATION>O</ABBREVIATION>
<FUNCTION>Overflow</FUNCTION>
<DESCRIPTION>Can be found at :http://listen.to/shishkoff</DESCRIPTION>
</BIT>
<BIT>
<ORDER>1</ORDER>
<ABBREVIATION>C</ABBREVIATION>
<FUNCTION>Carry</FUNCTION>
<DESCRIPTION>Can be found at :http://listen.to/shishkoff</DESCRIPTION>
</BIT>
...............
</BYTE>

Wse pak az neznaq za takawa hipotenuza !

pochitaniq,
Yontchew

Higienata e majka na progresa !

Ne sym syglasen che smisyla na XML se gubi kogato razchitash na potoka. Dokument-a si ima nachalo i kraj - tova si e chast ot strukturata.
Ne vizhdam zashto e nuzhno da se konkretizira poziciata na vseki bit sled kato imash potok?!? Az sym principno protiv vsikakvo DOM implementacii zashtoto prakticheski sa mnogo tezhki, niamat goliama polza i stavat predimno za malki dokumenti sys slozhna struktura, t.k. kachvat celia dokument v pametta. Za razglezhdania primer nikoga ne bih polzval DOM baziran parser. SAX to dava vsichko koeto i DOM i ti pozvoliava po-byrza obrabotka i na neogranicheno golemi dokumenti.

Burn baby!

Мисля, че Приньо повече или по-малко виртуозно смесва понятията.

1. След като примерът е синтактично правилен, следователно формално не е грешен.

2. XML е език за описание на информация. Този пример се опитва да опише понятието "байт". Тук се предложиха няколко варианта на такова описание, всеки от тях се опитва по своему да обхване тънкоситите на понятието байт. Целта е да се опише понятието, за да се илюстрират възможностите на XML в това отношение. Следователно примарът има смислов и дидактически "пълнеж".

3. Примерът с байта не поставя въпроса за какво може да бъде използвано описанието на понятието байт. То показва самото описание, без да засяга възможните му приложения. Един изглеждащ по-добре пример е онзи за електронните писма в друга тема на клуба.

4. Изразът XML не е притурка към HTML ми се вижда ужасно манипулативен :-)

Да, XML не е притурка на HTML. Дори напротив, XHTML е приложение (!) на XML. Според мен Приньо няма право да твърди че примера използва по лош и неефективен начин XML. Няма това право, защото примерът не е поставен в никакъв контекст на приложение. Няма смисъл да измисляме такова, само и само да покажем че той неякъде е полезен; Някой некъде ако му трябва, ще го измисли сам и без да е чел тия мои или наши празни приказки.

И за да разсея съмненията относо това че подобна на примера структура от данни може да битува само в XHTML, мога да посоча също и формата ASTRORES, който е приложение на XML за описание на данни в призволен астрономмически каталог. Там например има подобен участък:

<pole ime="nazwanie na zwezdata, tip="simwolen niz", dylzhina="20 pozicii">
.....(tuk ne si spomnqm kakwo beshe,
..... no imashe nestho, citiram po pamet)
</pole>
<pole ime="skorost na zwezdata" tip="chislo s plawashta zapetaq"..... >
....
....
</pole>

И мога да ви уверя, че тоя формат не е предназначен за изобразяване. В случая съм писал програмка, която да вземе информацията от каталог, за да я вкара в моя база данни. XML формата се оказа доста удобен за тая работа.

5. Със сигурност една дейност може да бъде изпълнена по много начини -- с CSV ili dori s naj-obinowen tekstow fajl. Една от хубавите черти на XML обаче е модулността и устойчивостта, която дава той на най-разнообразни приложения така щото могат да се съгласуват помежду си и да говорят на един език. Дори обикновено нещата се съчетават. В споменатия ASTRORES формат например самите данни се поставят във CDATA блок, който е опакован в XML описващ структурата и правилата за употреба на данните. А като погледнете CDATA блока, оказва се че вътре има просто CSV.

При всички случаи целта е бързина+лекота+модулност и т.н. Така че, къде би могъл да намери приложение нещастният пример с байта си е отделен въпрос, който е безпредметно да бъде задаван освен ако някой вече не е намислил отговор. Но никой няма право да твърди че примерът бил погрешно приложение на XML -- ама то никакво приложение на примера не е предложено, за да се осъжда то. Идеята с дискотеката е твърде абстрактна. Дали има смисъл от използването на XML може да се прецени само като се види в подробности реализацията на някакъв проект и се оцени нейната ефективност.

Аз също не виждам нищо лошо да се разчита на потока, по този начин мога да обработвам ужасяващо големи файлове даже и на малка машинка.

Единственият ми (мой!) проблем с разбирането е само ПРИНЦИПЕН --недоумението как би изглеждал примера с байта в един обектен парсер. Тоест, с каква конструкция парсерът ще предлага достъп до конктерния бит?
Нещо като Документ->Байт->Бит трябва да е, но някак си трябва да може да се конкретизира за кой бит става въпрос?

Затова ми хрумна да застраховам примера като добавя атрибут "тежест" на всеки бит.

Не знам как ще изглежда в обектен парсер, но съм сигурен че все някак ще изглежда, след като документът е коректен.

Абе, я да взема да почета малко, стига празно съм философствал :-)

hihihi
Документ->?Байт->?Бит
mdaaaam

1. Дошло едно извънземно и попитало "Абе какво е това манджа?". И му казали - крем карамел...

2. XML е език за структурно предтсвяне на информацията. Т.е - информацията и нейната структура, а не просто информацията.

3. Не е вярно. Примерът ограничава, т.е. влияе на начините за ипзолзването си, като предполага, че приложението след парсера ще знае за какво става въпрос и ще си брои само битовете.

4. XML не е притурка към HTML!

Това, дето си го цитирал по памет с парсер ли си го обработвал или с regex?

5. "Една от хубавите черти на XML обаче е модулността и устойчивостта, която дава той на най-разнообразни приложения така щото могат да се съгласуват помежду си и да говорят на един език. " - е те това се опитвам да кажа в купища постинги вече.

Не виждам причина дори и при SAX да се осланям на потока и последващо броене. И за какво ми е тогава XML?

function getBit( hByteNode, nBitPos )
{
hBitNode = hByteNode.selectSingleNode( 'BIT['+nBitPos+']' )
return hBitNode.text
}

ako imash iznachalniqt primer

<BYTE>
<BIT>1</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>1</BIT>
</BYTE>

za da izberesh primerno 5-q bit XPath sintaksisa /polzwan w DOM parserite/ e

BYTE/BIT[4]

ako root-a ti e document-a i toj sydyrja samo tozi byte

razbira se che moje oshte da prodyljim da dobawqme opisaniq na tozi proslowut byte /kojto e opisan sys 109 simwola koeto e nqkade okolo 109 bytes ama samo priblizitelno i zawisi ot mnogo neshta/

1. Da, krem karamelyt e primer za neshto, s koeto horata se hranqt :-)

2. Imenno, strukturno predstawqne na informaciqta. Primeryt imenno towa prawi, strukturira informaciqta. Eto che i chowekyt ti posochwa kak tochno dokumentniqt parser shte ti dade sostyp do primerno chetwyrtiq bit. Izobshto, ne wizhdam kakyw e problema. Kogato chowek ima da reshawa konkreten problem, toj shte nameri nachin da si strukturira neshtata. Primeryt s najta e twyrde absrakten i neswyrzan s nishto, za da se kazhe, che toj "ogranichawa" neshtata. Kato wsqko drugo neshto, na edno mqsto toj bi bil polezen, a na drugo ne. No towa mozhe da byde kazano samo na bazata na konkretna zadacha, a ne po princip. Izobshto, pyrwonachalniqt posting beshe "kakwo e XML". towa e mnogo shirok wypros, i toj ima mnogo aspekti -- kakwo predstawlqwa formatyt, primeri, i primeri kydeto toj bi mogyl da se izpolzwa. Primeryt s bajta otgowarq samo na pyrwiq wypros. A za da nauchim za hranata neshto poweche ot krem karamela, shte sa ni nuzhni oshe primeri :-)

3. Bitowete shte broi samo potochniq parser. Kakto stawa qsno, w sluchaq obektniq parser direktno shte dade stojnostta na syotwetniq bit samo po indeks.
A broeneto na bitowete mozhe da se izbegne s prostoto dobawqne na atributa tezhest. Togawa dori i pri potochniq parser nqma da ima nuzhda ot broene.

4. Az topchno towa kazwam, che XML ne e priturka kym HTML. XHTML e samo edin primer na prilozhenie na XML i ne wizhdam w nego nishto losho. Ako nqkakwa struktura ti napomnq na neshto,koeto pristystwa i w XHTML ne wizhdam syshto nishto losho. Zashtoto towa w nikakyw sluchaj ne znachi che tq ima prilozhenie samo w podobni na XHTML prilozheniq. Tq mozhe da se izpolzwa na wsqko mqsto, kydeto bi bila nuzhna.

Towa deto go citirah po pamet go obrabotih imenno s parser. Potochniqt parser na Perl. I skripta prodylzhawam da go izpolzwam w rabotta si.

5. Az syshto.

Ami tochno zatova kazvam che e bezsmislen.
Zahto trjabva da predavame informacijata v 109 bytes, ako moze v 9?
chestno - ne moga da se setja sluchaj, v kojto tova razhishtenie e opravdano

Не разбирам как всичко това противоречи на постинга ми, където с болднати букви пише:

Макар и синтактично правилен, примерът е некоректен и безсмислен. В случая е грешен, защото не дава отговор на първоначалния въпрос - какво е XML. Всъщност и двата примера - за байтовете и дискотеката, показват много ясно какво не е и как не трябва да се използва XML.

Towa che ne mozhesh da se setish ne znachi che go nqma. I tuka spored men ne stawa wypros tolkowa za bajtowete, a za wsqko ponqtie sys shodna na nego strukura.

I pak kazwam, che ako nqkyde wyznikne konkretna nuzhda, toq XML "bajt" mozhe da spesti suma ti drugi megabajtowe i w rezultat cqloto reshenie da se okazhe po-efetiwno ot nqkoj drug neXML-ski nachin. Kakto posochih weche w primera za ASTRORES, horata tam sa kombiniralzi XML s CSV. Prosoto konkrtetnite problemi shte si namerqt efektiwnite resheniq i nqma zashto da se kahyrim za towa.

Противоречието е в думите:
Макар и синтактично правилен, примерът е некоректен и безмислен. В случая е грешен, защото не дава отговор на първоначалния въпрос - какво е XML. Всъщност и двата примера - за байтовете и дискотеката, показват много ясно какво не е и как не трябва да се използва XML.

Това изречение (според мен) е чисто спекулативно (с българския отенък на смисъла) и в него непочтено се използват понятията в червено.

Както вече казах, отговорът на въпроса какво е XML има поне два аспекта -- получаване на представа за самия формат (например чрез примери като байта), и отделно като се предстаави някакъв конкретно практическо приложение (като ASTRORES например). В тоя смисъл примера с байта си върши работата.

В примера с байта е НЕВЪЗМОЖНО да се види практическа ползва, понеже той изобщо не е поставян в такъв контекст и не е предлаган с тази идея. Идеята на примера е да вземе едно произволно просто понятие и да го опише с XML. Толкоз. Да се терзаеш къде тоя или с подобна структура XML пример би бил наистина практически полезн, е все едно да търсиш под вола теле. Ще го намериш само ако някой вече го е поставил там.

Редактирано от Bлaди_ на 23.02.02 20:09.

XML-a ti dava struktura. Nachaloto i kraia na dokumenta sa syshto takava struktura. Dori XSLT procesorite izpolzvat poziciata na daden tag spriamo nachaloto taka che ima konstrukcii ot tipa na nextChild() naprimer.
Az ne vizhdam zashto da ne se polzva edna informacia, koiato i bez tova prisystva v dokumenta... Tova ne protivorechi na nito edin text v definiciite!

Burn baby!

ok
syglasjavam se, che nikyde v instrukciite za upotrebata na bradva ne pishe, che ne trejabva d se izpolzva za otkljuchvane na otkljucheni vrati

Приньо, мисля че те разбирам какво искаш да кажеш, но според мен грешиш ако смяташ че отношението на тоя пример към XML е като на брадва към отключването на отключени врати.

http://www.w3.org/XML/

ja pokazete neshto "deto sa vizda" kakvo pravi

zakvo go izpolzvate toz XML ?!

za obmen na novini naprimer :)