Нищо де, на всеки се случва. Всъщност, хубаво че го каза всичко това за xmlns. Сега чета някакви неща за CSS и XHTML и някак си се получават интересни връзки, сякаш ми просветва защо някои неща са направени така, както са ги направили...

(opitah se da regisatriram prednija si posting, no ne mi razreshi... Sled njakolko tezki dni chovek moze da se "podhlyzne" po edin na pryv pogled logichen primer)

Така. Макар и синтактично правилен, примерът е некоректен и безсмислен. В случая е грешен, защото не дава отговор на първоначалния въпрос - какво е XML. Всъщност и двата примера - за байтовете и дискотеката, показват много ясно какво не е и как не трябва да се използва XML.

1. Примерът може да се използва за представяне на информацията в браузър или чрез друго средство, но XML не е притурка към HTML.

2. Примерът за дискотеката може да се съотнесе към примера с байтовете само ако премахнем елемента <byte>. Така както е, двата примера са различни. Т.е. става дума за поточно предаяване на информация, а не за формиране на структуира от данни. Тогава използването на XML е излишно.
Нека се представим, че искаме да използваме подобно решение за да прехвърлим някаква информация. На поточния принцип подаваме : има, няма, няма , има, има, има, няма............ Не ни интересува каква е структурата на цялата информация, важното е потокът да върви докато срещне EOF или нещо друго. Така може да се управлява една лампа в дискотеката и да и се казва кога да свети и кога не.
Идеята, че осемте бита са обедиенни в един байт е хубава, но по начина по който е представена се очаква, че приложението след парсера ще знае за какво точно става въпрос. Всъщност цялата задача по стуркториреането на информацията е прехвърлена на него. Т.е. това, което е след парсера трябва да брои всеки един бит, за да определи дали той е първия, четвъртия, седмия или осмия в байта. Това обесмисля цялата идея за XML, който е език за представяне на данните в точно структориран вид. Макар за човека да е ясно по презумпция, в примера никъде не се указва кой точно бит каква информация има.
Целта при използването на XML е слоят след парсера да знае колкото се може по-малко за XML документа. А не да очакваме от него да брои байтовете на конвейра за да знае, че първия и осмия са 1, а другите - 0. Целта на използването на XML е да му ко кажем точно и ясно.
Защото излиза, че XML е някаква извратена и ужасна идея за това как да напишем CSV файл, който да бъде няколкоо пъти по-голям от колкото трябва.
Нали си давате сметка, че същият резултат би се постигнал и със CSV, като битовете на всеки байт бъдат подредени един до друг, разделени със запетайки например, а байтовете се разделят с ; или с таб или с каквото и да било. Двата варианта са идентични, защото и в двата случая очакваме приложението да е наясно за какво става дума и да си свърши работата само.
Тогава защо е необходимо да създадем един голям и тежък файл в който само за да напишем осем цифри използваме голямо количество markup?
И кой ще плаща за дисково пространство и трафик, когато се окажем с купища такива тлъсти файлове?
С други думи, не е нужно да отключваме врата с теслата, ако имаме ключ за тази работа.

3. Та смисъслът на използването на XML е да предадем максимално структурата на данните. Така че де напълно ясно кое какво е. В примера за байтовете, трябва за всеки един бит да се разбира във самия файл кой по ред е и в кой байт. Така може да бъде открит веднага и точно този, който ни трябва. XML служи за това - да подреди информацията, така че тя да е лесно достъпна и да позволява различен вид обработка.

4. Аз бих представил примера с дискотеката така. Имаме определен брой, да кажем 8, лампички в различни цветове. Използвайки структура подобна на описана с байтовете можем да подредим състоянието на всяка от тях във всеки един момент. Така на нас ще ние необходима информация за това как ще изглежда "пакетът" от лампи във всеки един момент - коя ще е светнала и коя не. От това би излязъл интересен пример, но в момент няма време за него...


Това е моето си мнение. Любопитен съм да прочета и други...

(dano ne zatworqt tozi forum kakto stawa s powecheto, w koito uchastwam, zashtoto nqkoi hora se strahuwat ot razkritiqta mi ... i naj weche Bashtata na Interneta w BG, gryka, Vurnalista i homoseksualista , ISP-tata, drugiq Bashta i negyrcheto hacker - poslednite dwama move i da ne gi e strah , no towa wse oshte neznam !)

Sled moite dylgogodishni izsledwaniq warhu Assembler za VAX11, IBM 360 i Intel 8086 i XML az stignah do sledniq izwod :

Kakto znaqt wsichki programisti na Assembler, sprawochnata informaciq pri sistemnoto programirane e ot syshtestweno znachenie !
Eto kak move da se podawa informaciq s XML kym help prilovenie za programirane na Assembler (ezik ot nisko niwo) :
(tuk se osyshtestwqwa sintez na programirane na mashinno niwo sas modernite tehnolgii)
Eto primerno nqkakyw registyr s flagowe

<BYTE>
<BIT>
<ORDER>0</ORDER>
<ABBREVIATION>O</ABBREVIATION>
<FUNCTION>Overflow</FUNCTION>
<DESCRIPTION>Can be found at :http://listen.to/shishkoff</DESCRIPTION>
</BIT>
<BIT>
<ORDER>1</ORDER>
<ABBREVIATION>C</ABBREVIATION>
<FUNCTION>Carry</FUNCTION>
<DESCRIPTION>Can be found at :http://listen.to/shishkoff</DESCRIPTION>
</BIT>
...............
</BYTE>

Wse pak az neznaq za takawa hipotenuza !

pochitaniq,
Yontchew

Higienata e majka na progresa !

Ne sym syglasen che smisyla na XML se gubi kogato razchitash na potoka. Dokument-a si ima nachalo i kraj - tova si e chast ot strukturata.
Ne vizhdam zashto e nuzhno da se konkretizira poziciata na vseki bit sled kato imash potok?!? Az sym principno protiv vsikakvo DOM implementacii zashtoto prakticheski sa mnogo tezhki, niamat goliama polza i stavat predimno za malki dokumenti sys slozhna struktura, t.k. kachvat celia dokument v pametta. Za razglezhdania primer nikoga ne bih polzval DOM baziran parser. SAX to dava vsichko koeto i DOM i ti pozvoliava po-byrza obrabotka i na neogranicheno golemi dokumenti.

Burn baby!

Мисля, че Приньо повече или по-малко виртуозно смесва понятията.

1. След като примерът е синтактично правилен, следователно формално не е грешен.

2. XML е език за описание на информация. Този пример се опитва да опише понятието "байт". Тук се предложиха няколко варианта на такова описание, всеки от тях се опитва по своему да обхване тънкоситите на понятието байт. Целта е да се опише понятието, за да се илюстрират възможностите на XML в това отношение. Следователно примарът има смислов и дидактически "пълнеж".

3. Примерът с байта не поставя въпроса за какво може да бъде използвано описанието на понятието байт. То показва самото описание, без да засяга възможните му приложения. Един изглеждащ по-добре пример е онзи за електронните писма в друга тема на клуба.

4. Изразът XML не е притурка към HTML ми се вижда ужасно манипулативен :-)

Да, XML не е притурка на HTML. Дори напротив, XHTML е приложение (!) на XML. Според мен Приньо няма право да твърди че примера използва по лош и неефективен начин XML. Няма това право, защото примерът не е поставен в никакъв контекст на приложение. Няма смисъл да измисляме такова, само и само да покажем че той неякъде е полезен; Някой некъде ако му трябва, ще го измисли сам и без да е чел тия мои или наши празни приказки.

И за да разсея съмненията относо това че подобна на примера структура от данни може да битува само в XHTML, мога да посоча също и формата ASTRORES, който е приложение на XML за описание на данни в призволен астрономмически каталог. Там например има подобен участък:

<pole ime="nazwanie na zwezdata, tip="simwolen niz", dylzhina="20 pozicii">
.....(tuk ne si spomnqm kakwo beshe,
..... no imashe nestho, citiram po pamet)
</pole>
<pole ime="skorost na zwezdata" tip="chislo s plawashta zapetaq"..... >
....
....
</pole>

И мога да ви уверя, че тоя формат не е предназначен за изобразяване. В случая съм писал програмка, която да вземе информацията от каталог, за да я вкара в моя база данни. XML формата се оказа доста удобен за тая работа.

5. Със сигурност една дейност може да бъде изпълнена по много начини -- с CSV ili dori s naj-obinowen tekstow fajl. Една от хубавите черти на XML обаче е модулността и устойчивостта, която дава той на най-разнообразни приложения така щото могат да се съгласуват помежду си и да говорят на един език. Дори обикновено нещата се съчетават. В споменатия ASTRORES формат например самите данни се поставят във CDATA блок, който е опакован в XML описващ структурата и правилата за употреба на данните. А като погледнете CDATA блока, оказва се че вътре има просто CSV.

При всички случаи целта е бързина+лекота+модулност и т.н. Така че, къде би могъл да намери приложение нещастният пример с байта си е отделен въпрос, който е безпредметно да бъде задаван освен ако някой вече не е намислил отговор. Но никой няма право да твърди че примерът бил погрешно приложение на XML -- ама то никакво приложение на примера не е предложено, за да се осъжда то. Идеята с дискотеката е твърде абстрактна. Дали има смисъл от използването на XML може да се прецени само като се види в подробности реализацията на някакъв проект и се оцени нейната ефективност.

Аз също не виждам нищо лошо да се разчита на потока, по този начин мога да обработвам ужасяващо големи файлове даже и на малка машинка.

Единственият ми (мой!) проблем с разбирането е само ПРИНЦИПЕН --недоумението как би изглеждал примера с байта в един обектен парсер. Тоест, с каква конструкция парсерът ще предлага достъп до конктерния бит?
Нещо като Документ->Байт->Бит трябва да е, но някак си трябва да може да се конкретизира за кой бит става въпрос?

Затова ми хрумна да застраховам примера като добавя атрибут "тежест" на всеки бит.

Не знам как ще изглежда в обектен парсер, но съм сигурен че все някак ще изглежда, след като документът е коректен.

Абе, я да взема да почета малко, стига празно съм философствал :-)

hihihi
Документ->?Байт->?Бит
mdaaaam

1. Дошло едно извънземно и попитало "Абе какво е това манджа?". И му казали - крем карамел...

2. XML е език за структурно предтсвяне на информацията. Т.е - информацията и нейната структура, а не просто информацията.

3. Не е вярно. Примерът ограничава, т.е. влияе на начините за ипзолзването си, като предполага, че приложението след парсера ще знае за какво става въпрос и ще си брои само битовете.

4. XML не е притурка към HTML!

Това, дето си го цитирал по памет с парсер ли си го обработвал или с regex?

5. "Една от хубавите черти на XML обаче е модулността и устойчивостта, която дава той на най-разнообразни приложения така щото могат да се съгласуват помежду си и да говорят на един език. " - е те това се опитвам да кажа в купища постинги вече.

Не виждам причина дори и при SAX да се осланям на потока и последващо броене. И за какво ми е тогава XML?

function getBit( hByteNode, nBitPos )
{
hBitNode = hByteNode.selectSingleNode( 'BIT['+nBitPos+']' )
return hBitNode.text
}

ako imash iznachalniqt primer

<BYTE>
<BIT>1</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>0</BIT>
<BIT>1</BIT>
</BYTE>

za da izberesh primerno 5-q bit XPath sintaksisa /polzwan w DOM parserite/ e

BYTE/BIT[4]

ako root-a ti e document-a i toj sydyrja samo tozi byte

razbira se che moje oshte da prodyljim da dobawqme opisaniq na tozi proslowut byte /kojto e opisan sys 109 simwola koeto e nqkade okolo 109 bytes ama samo priblizitelno i zawisi ot mnogo neshta/