Първо не ми е много ясно защо домовете се наричат "Майка и дете", след като вътре има само изоставени деца!

Наскоро гледах едно предаване за децата от такива домове и сърцето ми се късаше, а умът и съзнанието ми недоумяваха що за майки са това, които си изоставят по домовете децата? Моля Ви кажете, оправдавате ли и при какви ситуации момичетата и жените, които изоставят рожбите си в дом за осиновяване. Оправдавате ли тези, които ги оставят поради финансови причини, поради физически недъг, заради кариерата си, понеже са прекалено млади и бъдещето е пред тях.....причините са безброй. Вие бихте ли постъпили така и при какви обстоятелства? И изобщо какво мислите по тази тема?


Желая лек ден на всички в клуба!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще си замълчат. А тези, които не са ги оставили, ще ти кажат, че е абсурдно, защото е против разбиранията им.

Ето какво ще ти каже, Крис! Зависи от това при какви обстоятелства е заченато детето. При всички случаи на оставяне, детето е нежелано. За да се стигне до зачеването, а още повече до изоставянето на нежеланото дете - това означава, че хората, които са го направили (и по-конкретно жената) са от доста нисък клас, в смисъл интелектуалното им ниво е под всякаква критика. Тук влиза и домашното възпитание. (Изключвам ромите, защото те са антропологично обременени от природата.) При всички случаи работата е там, че детето вече е "изоставено" в дома още преди да са се срещнали двамата му създатели. Така че нито една от изброените от теб причини не е основание, ако си нормален бял човек. Друг е въпросът, че у нас в България тия намаляват и са на изчезване.
И жената, която изоставя детето си в дома, - как да оцени присъствието на малкото същество, като тя не цени самата себе си. Как да му зарадва и заобича, когато никога не го е правила преди това. Иначе - мисля си - на какво можем да се зарадваме повече и кого можем да обичаме повече, освен детето си. Това си е от природата и важи за всички живи твари.

Много е реторичен въпросът ти, скъпа, мисля, че отговорът вече се съдържа в него.

Бъди здрава и пиши по-често.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за изказаното мнение!
Искам обаче да изразя несъгласие по мнението ти, че тези които го правят са с доста ниско интелектуално ниво. Имах приятелка в ученическите години, която за съжаление изпадна в такава ситуация точно когато завършвахме 11 клас и тогава родителите й я принудиха да остави детето в дом, въпреки, че бащата на детето й беше предложил брак. Те отхвърлиха предложението му, понеже й било рано, а и той бил от село!!!??? Държа да подчертая, че родителите на това момиче бяха висшисти, баща й беше учител, а майка й медицински работник. Недоумявам къде са били те преди това, за да възпитат в нея поне елементарна сексуална култура и с каква съвест я накараха да остави детето. Така, че скъпи, Rainbow_bs, не смятам, че тези които оставят децата си са в повечето случаи с ниско интелектуално ниво! Смятам, че тези с по-нисък интелект понякога са по-отговорни.
А причините, които съм посочила за изоставяне съм ги взела от предаването, което гледах. Повечето деца там бяха с физически недъзи и повечето бяха българчета, а не ромчета...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от KRlS на 22.02.01 13:42.

Имам позната, чието дете се роди с недъг /нещо по мозъка/. Тя си задържа детето въпреки предупреждението на лекарите и го гледаше, направиха му куп операции, но уви на три години детето почина. Чак тогава тя разбра каква е мъката да погребеш част от себе си. И разбра защо е трябвало да го остави на грижите на държавата.

^0-0^

А ти на нейно място би ли оставил детето си?

Аз бих споделила тежките му мигове и бих останала до край с него. Не смятам, че ще ми е по-лесно, ако зная, че е някъде там и се мъчи, а аз си гледам спокойно живота....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не бих го направил. Мисълта ми е, че приемам желанието, волята или идеята на родител, който се е отказал от детето си по различни причини. Щом го е направил, значи е имал някаква причина. Дори и финансова.
Моята позната изхарчи около 10 хиляди долара, за да излекува детето си, но не успя. Тя ги имаше. Но какво би правила една жена без финансови възможности? Тя ще го гледа една година и то ще умре, без дори да е разбрало кои са му родителите. Десет хиляди долара докараха това дете до три годишна възраст когато разбира какво е живота. Познава родителите си и ги обича. Не е ли по - добре да не беше разбирало нищо?????

^0-0^

че повечето изоставени са българчета. Затова и изключих ромите от мнението си.

Това, че родителите са били с образование не означава, че били образовани. Мислех нещата в по-общ план. Правя разлика между дипломиран и образован. Скъпа Крис, във ВУЗ-овете е пълно с всякакви, които не могат да напишат и две думи без правописна грешка. Образоваността на индивида (и един народ) е по-скоро една аура над тях - ако ми позволиш да се изразя така - която се култивира в продължение на години. Тя внася културни норми, които в същността си са такива, че всички ги приемат за задължителни. Ако приемеш интелекта в неговата конкретност, ще се убедиш, че той не е нещо само по себе си, а резултата от един общ дух. Тогава ниския и високия интелект в смисъла на твоето постване придобиват смисъл като такива доколкото са възприели културните норми на времето си, цивилизацията или бог знае как да го нарека - а бе - доколко са дишали от въздуха на тази аура и доколко тя е станала част от тях. Тогава нещата си идват на мястото и отговорът е съвсем конкретен.

Доколкото разбирам, Криси, от профила ти - твоята приятелка е изпаднала в тази ситуация в едно по-далечно време, където хората нямаха много думата и е несъизмеримо с нашето. Не мислиш ли??? По онова време хората масово вършеха глупости - можем ли сега да ги съдим за това - или че нашите родители са развявали червени флагчета по манифестациите...
Струва ми се, че във всеки случай причината е конкретна и трябва да съдим конкретно.

Познай кой!

~ ~ ~\____/~ ~ ~

всеки родител трябва да поеме предизвикателството да се бори със съдбата, когато детето му се роди с вродени аномалии. И за съжаление такива деца все повече раждат, което прави въпроса принципен. Най-лесното е да се отървеш. По-трудно е да се бориш със живота и да съпреживееш - по думите ти - поражението, а също и мъчителната смърт, защото детето е част от теб, от най-красивите ти желания. Казвам го и от личен опит.

~ ~ ~\____/~ ~ ~

10 хил. долара в сравнение с това да дадеш 2 години живот повече на детето си. Според мен цената си е даже много ниска. В свободните страни залагат цялото си имущество за една рутинна операция, ако се наложи. Но там човекът - в неговата цялост, физически и психическа - е Бог. Стойността на човешкия живот е толкова голяма, че тя никога не може да бъде надценена.
И да нямаш тези пари - все ще ги намериш.
Лошото в случая с твоята позната е било, че детето е било със злокачествена аномалия и е било обрчено. От там идва и трагедията на случая. Колкото по-малки са децата с вродени аномалии, толкова по-злокачествени са те и толкова по-скоротечно протичат.

~ ~ ~\____/~ ~ ~

Трябва ли да дадеш шанс на това дете, да разбере какво е живота или е по - добре да умре малко, когато не разбира нищо?

^0-0^