да намерите баланса и да съчетавате в себе си човещината и професионализма. Имам предвид, когато емоциите и ценностите ви говорят едно, а реалността друго.
Пример - за да съм ясна, че май не успявам.
Налага ви се да уволните някого, защото не се справя с работата и не постига желаните резултати. Да, но той е разведен /примерно/ плаща издръжка на дете и живее на квартира. Т.е. елементарната логика подсказва, че ще го поставите на ръба поне за няколко месеца.

Предполагам имаш впредвид, като крайна мярка, когато си опитала вече други варианти...
Трудно е, защото никога не можеш да си сигурна в правилността на решението, но успокоението, мисля е там, че всъщност ти му помагаш по този начин - да се справя по - добре следващия път, а и на негово място ще дойде човек, който също има нужда от средства, пък и си ги заслужава...
Сигурно звучи абсурдно, така казано, но аз поне така виждам средата между ценностите и малодушието...
И все пак ... зависи от конкретния случай...

Не зная... поне знам че се старая..

Мисля че всеки би трябвало да полага усилия и да прави всичко възможно за да си върши добре работата. В края на краищата за това си там: да си вършиш работата, за която ти плащат. Ако няма да си я вършиш - за какво да ти плащат? Затова, в случаи като този (разбира се не зная подробности и не е редно да съм съдник) се ядосвам на хората че дадено нещо колкото пъти и да им го повториш те си карат по тяхната. Ето това ме влудява. И когато двайсетина пъти обясниш с усмивка на уста, по възможно най-любезния и лесен начин, отрещната реакция е не тази която очакваш, започваш малко по малко, даже без да искаш, да ставаш лош, и да забравяш човещината...Ей такива неща ме вбесяват, на фона на всеобщата безработица да стават такива неща е безумно, при положение че ще дойде някой, който ще внимава какво прави, и въобще ще бъде това, което трябва да бъде на конкретното работно място... Пък това че живее под наем, в развод, с деца и т.н... хм..предполагам че е неприятно, но ако е така, нека полага повече усилия. Ако всички го толерират, ще кара така завинаги и някой друг винаги ще се старае и заради него...

Така мисля аз, Мег, пък било то и малко злодейско мислене...

Не знам какво да ти кажа, но там, където работех,шефът беше изправен пред същата ситуация. Но знаеш ли какво се получи в крайна сметка ? Напуснахме двама души и го оставихме да бъде добър човек, защото отказахме да носим на гърба си тези, които имат нужда от пари. Сега кой на кого направи добро все още не е ясно.

Знам си аз,че най-гадното нещо е жена-началник!Добре,че все още ги няма много.Господ си знае работата-на бодлива крава рога не дава.......oxi

това не беше особено ясен коментар, но нейсе, все пак е коментар.

дали сега или после ще остане на ръба...се ще стане ..така че по добре скоро, отколкото да се проточват нещата .А има и друга страна , след като този служител не си върши работата , то той е в тежест както на шефа ,така и на останалите служители във фирмата ..рискувай един , за да не страдат другите .

3:-0

А какво трябваше да направя според тебе ? Да работя за двама, след като съм толкова работна ли ? Да, ама не -достатъчно време го правих.А пък ти не каза какво точно те интересува. А не смятам, че трябва да търпя някой, който има нужда от пари, а го мързи да работи. Аз винаги съм работила за удоволствие и ще продължавам да го правя, но на друго място.

taka de, vseki si ima dostoinstvo i ima prawo da razpolaga s nego taka kakto preceni za dobre
;)

KISS!

Зависи.
Спомням си преди три години една управителка на държавна фирма изгони на улицата сума народ,за да пестяла от Фонд "Работна заплата". После назначи двойно повече хора и направи луксозни ремонти, купи скъпи коли, докаросваше се по бутиците и обядваше през ден в най-луксозни заведения с представителните на фирмата.Много от изгонените бяха хора между 50 и 60 годишни, без никакъв шанс за намиране на работа. Един от тях получи инфаркт и го пенсионираха по болест...