|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Деленето на децата
|
|
| Автор |
ПУХЧЕ (нетолерантна) |
| Публикувано | 11.12.12 00:26 |
|
|
Откровено си се оплаках в 40-50 и реших, че това е по-широка тема. Мислех да я пусна в Родители и деца, но там е малко умряло...
Делите ли си децата? На голямо-малко, момче-момиче, отличник-четворкаджия и т.н.? Питам конкретно за поведение, знам, че ще кажете колко еднакво ги обичате, но друга ми е мисълта. Няма как и двете или повече деца на едно семейство да получават еднакви подаръци, дрехи и други вещи, внимание, дори критики.
Сега конкретно се дразня, че брат ми получава повече от мен и не проявява необходимото уважение, нито се опитва да си 'заслужи' полученото с елементарна помощ вкъщи. И аз не съм поела домакинството на родителите си, нито имам намерение да го правя, но поне полагам някакво усилие да съм полезна за другите, а той само иска, хленчи, критикува, обижда, изказва се, без да мисли... Ако бях аз, щях да отнеса едно конско за словесните изпълнения; отделно че никога не съм била особено напориста да получа нещо материално. А той, на уж нямане, докато аз съм студентка, изведнъж се оказа обзаведен с толкова много и не евтини материални вещи, каквото не е поискал, това не е имал; за ужасното му поведение вече писах. Никой не му прави забележка и когато аз кажа, че не се държи нормално - аз съм под напрежение, той не мислел лошо, той просто не си премислял - ама на 20 години е, как може да не мисли, не е идиот...
Знам, че е много елементарно това мислене и на 26 трябва да съм го надраснала; майка ми казва, че просто злобея; преди 2 дни брат ми лично на мен пред баба ми ми казва, че на моите години нищо не съм постигнала, нямам деца, къде ми е гаджето - и аз отнесох критиките, че съм го била вземала насериозно, той се бъзикал, пък и все пак било негова работа дали имам/нямам гадже и кой точно (това, последото, вече съвсем откровено ме втрещи).
Не знам, момичета, какво да си мисля вече. Чувствам се все по-сбъркана и изкривена морално. Уж вярвам в преценката на майка ми, но тя пък напоследък само се нерви за стяло и нещяло и като ми каза, че всъщност проблемът не бил, че брат ми дрънка и прави глупости, ами че аз съм злобеела - почнах да се замислям тя изобщо направи ли си труда да вникне в ситуацията, или просто даде по лесния начин - по-голямото дете да носи отговорност за по-малкото и да търпи.
Още доста неща мога да напиша, пък да изброявам поименно той какво, а аз какво мога и до утре.
Така де, делите ли и вие така? Щото това си е откровено делене и никак не ми харесва. Усещам, че ще се изпокарам жестоко с всички тях, даже с брт ми вече изобщо избягвам да разговарям, самото ми присъствие ми действа адски изнервящо; освен това не му е за първи път да обижда лично мен. А при всеки опит за разговор с родителите ми или други по-възрастни роднини, които би трябвало да са авторитет за брат ми и да го озаптят, все стигаме до една точка, когато сякаш говоря на радиото - аз трябва това, аз трябва онова, пък него да го оставя. Ма как да го оставя, той си е направо изтърван според мен и ако не се вземат мерки, накрая с това делене на 'каката и малкия' наистина ще стане ние тримата с родителите ми да издържаме принца датски.
Втори шанс, разбиране и помощ без ограничения се дават само до навършване на пълнолетие.
| |
|
|
|
Казват, че майката обръща повече внимание на детето, което има нужда от помощ. Аз преди се сърдех на майка ми, че всичко отива за голямата ми сестра, защото тя тогава имаше три деца, пък не работеха с мъжа и, пък ... И ми беше много криво, че не се сеща за моите деца, да им вземе подарък или да ги погледа някой и друг ден. Да, ама сега палачинката се обърна. Аз съм тази с трите деца. Не съм умряла от глад, ама майка ми непрекъснато ми праща някакви неща, с което пък ядосва средната ми сестра и те така. Та, исках да кажа да не се ядосваш. И да не е много справедливо, не се вглеждай толкова. В крайна сметка вече не си дете, голям човек си. Няма да се свърши света с това, че брат ти има пет фантифлюшки повече.
А за моите деца- не получават еднакво. В момента всичките финанси изтичат към големия ми син, защото образованието му е скъпо. Обаче той ще завърши, ще дойде ред на малката. После пък на най-малкия и те така. И иначе отношението не може да е еднакво. С дъщеря ми се разбирам повече, защото е разбрана и е женичка. Малкият глезя най-много, щото е малък и сладък. Големият пък получава повече от моето уважение. Децата ти са различни хора и отношението към тях е различно.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Според мен винаги има различно отношение към децата. Много родители подсъзнателно им приписват роли, а децата подсъзнателно оправдават очакванията. Примерно на теб ти казват "злобна", като вероятно имат предвид "агресивна и сърдита", а ти се ядосваш и реагираш точно така. Единствения начин да излезеш от затворения кръг е да прережеш пъпната връв и да престанеш да зависиш от мнението им за теб и одобрението. За да се разбират добре родителите и децата е необходима дистанция от една възраст нататък. Ако живееш с тях, крайно време е да си стегнеш багажа. На 26 може да не ти трябват гадже и деца, но определено ти трябва лично пространство.
| |
|
|
|
Това даване 'поред' е нормално, но имах малко по-друго нещо предвид. 20-годишен мъж го третират като дете от детската градина. Не знае къде му стоят дрехите, не си стяга сам багажа, не глади, не пере, не мие чинии в квартирата - всичко се връща на една купчина в сака, който мирише на вкиснало сирене, защото прибрал там неизмита кутия от сирене... И всички са ок с това, никаква забележка не му се прави. Ако аз бях, нямаше да са окей и щях да си го отнеса като едното нищо. Финтифлюшките се опитвам да не ги споменавам, защото ще решат, че завиждам, дето аз не съм имала, ама то каква завист - това или не ми трябвало, или не съм била казала, че ми трябва. Един вид аз мога да се оправя сама, пък той, горкичкият, не може, нямало да изтърпи, щял да се разболее и прочее глупости. От известно време редовен разгоор вкъщи е 'ние с майка ти/баща ти сме пътници, вие трябва да се подкрепяте, няма кой друг да ви подкрепи - каква подкрепа да очаквам от човек, цял живот убеждаван, че не може да се справи с половината житейски лайна сам и че всичко е даденост и трябва да му се осигури по право?
За всяка глупост, която той направи, аз трябва да понеса отговорност и да търпя, все едно пак сме в 1ви клас и яслата и трябва да му събирам строителчето в коша. Ситуацията става все по-безумна.
А за стягането на багажа и изнасянето - и там Ще почнат изстъпления. Малкият е решил, че иска да живее в София, накъдето, по една случайност, и аз съм се запътила. Ще трябва да го приютя, ако не искам да се изпокарам с фамилията каква безотговорна сестра съм. Ама да му посоча вратата, а той сам да мине през нея, т.е. намирам му квартира, да живее сам - няма такива работи. Детето трябва да се храни, да се гледа и да стои на топло. Просто каквото аз съм направила сама, не че е много, той е побутван в същата посока с едно полугласно 'тя кака ти ще ти помогне' - разбирай, че тя ще помогне, само щото ние не можем да помогнем.
Втори шанс, разбиране и помощ без ограничения се дават само до навършване на пълнолетие.Редактирано от ПУХЧЕ на 11.12.12 11:42.
| |
|
|
|
Повечето възрастни хора са мека мара и не делят по-малките от тях по достойнство, а напротив. Гледат кой е по-лош, по-нагъл и по-слаб, и му ходят по гъза. А който е добър и неконфликтен, бива неглижиран.
Според мен имаш два варианта. Първият и по-добрият е да започнеш да игнорираш роднините, които не те уважават и да търсиш хора, с които се чувстваш комфортно. Вторият вариант е да им вдигнеш 2-3 скандала, в които задължително да присъства чупене на посуда. Ако направиш това, в началото ще са много възмутени, но с времето ще започнат да те уважават и да изпълняват прищявките ти, както правят с брат ти.
Всъщност имаш и трети вариант - да продължиш да се съобразяваш. Ако избереш този вариант, положението ще става все по-зле. След 10-20 години на брат ти ще му купят апартамент, и ако кажеш гък, ще те обявят за още по-злобна.
------------------------------------------
| |
|
Тема
|
Re: Деленето на децата
[re: ПУХЧЕ]
|
|
| Автор |
MupaM (ordinary юзър) |
| Публикувано | 11.12.12 13:12 |
|
|
Като цяло за делене между мен и брат ми не мога да говоря, но някои неща са ми познати.
Преди да кажа кои неща, да уточня, че може би и ти не си обективна, може би преувеличаваш или представяш едностранчиво обстановката. Човек, като е обиден и пристрастен, рискува да сгреши, защото е трудно да се погледнеш отстрани.
Познати са ми например упреците, че си злобна по характер и лоша сестра, щото трябвало да се подкрепяте (пък аз с моя брат съм минимизирала контактите ).
И още:
"той не мислел лошо, той просто не си премислял"
Брат ми, когато бяхме ученици, че и по-късно, гледаше на мен с нещо като присмех - като на задръстена и смотана или нещо такова. Доста недотам справедливи бъзици и упреци съм изяла, а съм докачлива. Ама бъзици и упреци за какво ли не - от това, което правя, до това, как изглеждам и каква ми е походката.
Върхът беше, когато в 9 клас бях несподелено влюбена в един съученик и си водех дневник, в който си изливах чувствата. Криех го в гардероба - криех, не просто оставях. Детенцето - шестокласник по това време - ровеше в моя гардероб, намираше, четеше и се подиграваше (наложи се да си нося дневника в училище с мен). Бях писала в същия дневник и за един учител, че ме кефи - не че съм била влюбена в учителя, поне не осъзнато, то в двама едновременно е по-трудно все пак, но брат ми измисляше шегички от типа, че учителят се обадил да пита дали не си е забравил жартиерите при мен, а със съученика колко ме е бъзикал, няма да разправям, но с учителя беше по-гадно.
Та с две думи - обяснявах на нашите, молех ги да ми направят ключалка на гардероба (братчето ми идеше буквално да го потроша от бой, но трудна работа, щото е било сигурно вече високо почти колкото мен, и си оставах с безсилния яд) - и получавах само един недотам загрижен отговор: "То детето не разбира".
Е, нещо такова ще да е и за 20-годишно детенце. И то не разбира, нищо лошо не мисли... Между 12 и 20 години на детенцето няма особена разлика за родителя, предполагам.
"почнах да се замислям тя изобщо направи ли си труда да вникне в ситуацията"
Предполагам, че не могат да вникнат, дори да искат. То не е до труд - или вникваш, или не, виждаш нещата по един начин или по друг.
Както казах, не са ни делили по принцип, не мога да се оплача от различно отношение, освен в един по-сериозен случай. Когато вече бяхме възрастни и двамата, аз работех, той завършваше университета, му предоставиха отделно жилище. Няколко години преди това бяха дарили апартаментите на нас, като си запазиха право на ползване - този, в който живеехме всички, беше за мен, другият, който се даваше под наем - за братчето. В един момент разбрах, че в другия апартамент - свободен от наематели към момента - брат ми и приятелката му се нанасят другата седмица. Допускам, но не мога да съм сигурна, че от мен се е крило до самото нанасяне, за да не вдигам излишен шум, щото ясно, че и аз ще искам.
За мен най-справедливото беше, щом наемът не им трябва - да се дели между двамата и всеки да си наеме отделен по-малък апартамент. Ма не можело да се наеме малко жилище с половин наем за голямо - ми като не може, всеки ще си доплаща наема от собствените доходи, не е трагедия нещо.
Е ми виках, кряках, ревах, вдигах скандали - без полза. Отговорите бяха няколко типа:
- "Ти значи искаш ние да умрем и да останеш да се шириш тук сама";
- "Намери си мъж с апартамент";
- "Ама то е по-хубаво при нас, ние да ти помагаме";
- "Кой ти е казал, че трябва да се съобразяваме с твоето мнение" (никой, така е);
- "Колко време взимаше и заплати, и ДМС - ако толкова си искала, щеше да излезеш под наем" (тва братчето; заплатите и демесето към 2003 г. бяха от порядъка на триста и няколко лева общо).
Молех им се да ми направят баня в мазето, за да се нанеса там поне относително самостоятелно. Обещаваха уж - ама малко като "татко ще ми купи колело".
После смених няколко работи в различни градове, накрая се върнах в родния и си купих с кредит боксониера, и така приключих въпроса. Даже е по-добре, че не ми обзаведоха мазето - имам пълна самостоятелност далеч от погледи на майки и предишни съседи. ;)
И да тропаш с крак, и да обясняваш, и да призоваваш към вникване в ситуацията - не става. Тва е положението. Няма вникване. Не че искат да ти е гадно - просто не виждат защо се оплакваш, като грам не си ощетена - та те са толкова естествени нещата, как може да ги схващаш другояче. Ето - брат ти има нужда от помощ, само на 20 годинки е, а при нужда всяка сестра ще приеме брат си в своята квартира, кво и струва - нищо, нали досега пак заедно са живели.
В моя случай, предполагам, пак така е било - че къв и е проблемът да живее с нас, досега къде е живяла, от капризи и завист го прави, а не че има нужда.
Редактирано от MupaM на 11.12.12 13:23.
| |
|
|
|
В отговор на:
[..] И да тропаш с крак, и да обясняваш, и да призоваваш към вникване в ситуацията - не става. [..]
Ама брат ти е прав, че си смотана. Естествено, че не става с тропане на крак, обясняване и призоваване към световен мир. Скандал се прави по следния начин. Отиваш до магазина, взимаш си един патрон Карнобатска ракия, изпиваш го с няколко Ксанакса, прибираш се и изпотрошаваш 28% от покъщнината.
------------------------------------------
| |
|
|
|
Цъ, рисковано е, ше земеш да предозираш нещо, и ще стане тя една...
Покъщнината - може.
Редактирано от MupaM на 11.12.12 13:50.
| |
|
|
|
Абе от тея подправки няма как да предозираш. В тая доза само ще ти премахнат лошите емоции, които ти замъгляват съзнанието, и така ще мислиш по-правилно.
------------------------------------------
| |
|
|
|
Просто са по-старомодни и мислят, че ти като си момиче/жена трябва да можеш да гладиш, переш и бла бла, а той като е момче/мъж - не. Първо майката ще го прави, после жената. Междувременно и сестрата що не. Няма нищо общо с друг тип делене, просто мироглед и традиционистко мислене.
Иначе и според мен го взимаш твърде навътре. За 26 години и 20 години присъствие на брат ти в живота ти би трябвало да си му свикнала и да си намерила някакъв начин да му реагираш и да не се впрягаш всеки път по един и същи начин.
А това за пълнолетие е някакъв тъпизъм. Значи на 17 години и 354 дни имаш подкрепа, на 18 години и 1 ден вече - край, нямаш. Малко си ригидна. Прочети какво значи това. По принцип е хубаво човек да приема нещата и да действа с чувство за хумор и щедро сърце. Не знам как по друг начин да ти го кажа, но в момента ти демонстрираш обратното и на двете. А какъв е брат ти е отделен въпрос и това той си знае.
- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
| 
|
|
