Ник, извини ме, не четох цялата тема, нямам времето, но имам съображение да ти пиша.
На 7 години дете няма напълна и правилна представа за време. Нещата, особено лишенията изглеждат завинаги.
(И тук една голяма скоба. Психологически и статистически, големите наказания отключват по-голяма агресия. "Тъй и тъй съм съсипан и мъртъв....")
Хрумна ми, дали не би могло, да си му подарите подаръците, да ги види, да ги пипне, да ги усети, предупреден... и да ги приберете "в тюрми", като наказание. Малко повече психология, но си заслужава да обмислите, струва ми се
Скоро няма да можете никак да му въздействате. Расте

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз само казах, че не е като да няма избор. Но лично аз доколкото го познавам, не вярвам да убие нас или брат си и сестра си - той ни обича. И ние с него не че не сме намерили път един към друг. Като е добър сме в идеални отношения и е много добър. Но като реши да е лош става страшно. И това се отключва съвсем неочаквано и непонятно защо за околните ако не го познават. Аз вече знам горе долу кое го е провокирало.
А това с уикенд насаме с мама също съм го пробвала много пъти. Но той усеща, че искам да му направя кеф и винаги разваля всичко, кара ме да съжалявам, че съм направила тази жертва за него. Знам, няма да го разбереш. Аз като казвам, че е адски особен не го казвам просто така - той наистина е различен.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

съгласна съм напълно. Децата са егоисти - те обичат този, който им доставя удоволствие, задоволява им нуждите, купува им подаръци. То всъщност не само децата, а и възрастните сме така. На мен не ми стига да ме обичат на думи, ами трябва да си доказват любовта.
Примерно тука наскоро мъжът ми ми подари скъпо колие. Това, което най-безпардонно направих е, че му казах, че нямам нужда от такива скъпи подаръци и освен това си имам достатъчно накити и това не ми трябва. Изобщо не го извадих от кутията, а направо отидох на магазина и го върнах. И въпреки че се ядосах, че е харчил толкова много пари за ненужни неща, за мен това, че го е направил за мен е вид доказателство и потвърждение, че ме обича и съм му скъпа. И това ме кара да го обичам още повече, въпреки че той може да си е помислил съвсем друго при моята реакция. Аз обаче не съм чак такъв идиот. Знам, че иска да съм красива и с парите си купих една купчина дрехи само заради него - да съм хубава като излизаме. И той наистина ме харесва с тях. Пък си ползвам другите колиета, които ми е подарявал и така всичко е наред и знам, че не ми се сърди, че му върнах подаръка.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Не го лишавайте от подарък в никакъв случай. Това може да го агресира допълнително.

Защо не опитате със слаби седативи там тип валериан...пробвай, няма да му навреди...или успокояващи чайчета.

На мен поведението му прилича на "хистерия". Като дете и аз имах подобни неща и правех всички на лудички:)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, щом вече си го опитвала, значи поне не съм била на съвсем грешен път. Логично, че няма да разбера детето ти толкова добре, колкото ти го разбираш, представяш ли си да беше обратното?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опитвам се да разбера, защото очевидно всички са на това мнение. Като цяло имам големи колебания по отношение на наказанията. Аз си написах вижданията по-горе: предпочитам да не са "наказания", а логични последствия от белята.

Притеснява ме, че материалните неща са се превърнали в нещо толкова съществено, че лишаването от тях е като лишаване от любов. Истината е, че и аз постоянно купувам неща и ме е страх, че всичко е толкова естествено и лесно достъпно.

За мен шамарите са абсолютно табу, не искам да звуча арогантно и псевдоморално, но просто не мога да си представя да ударя детето си. Може би е въпрос на светоусещане и не искам да осъждам никого, но ми е странно, че за повечето са някаква абсолютна дреболия.

За мен не е хич дреболия. Просто е по-малко жестоко да удариш физически, да го заболи и да му мине, отколкото да го нокаутираш психически и болката да е душевна. А на подаръка не е материалната стойност важното, а символът. Той е символ на любов, на семейство, Коледа е ритуал, семеен, който дава сигурност и затова се предава толкова години през поколенията. Това са изконни неща. И освен това има супер много време дотогава. Как така месец и нещо по-късно ти ще го накажеш злопаметно и отмъстително за нещо отдавна минало?! Или се реагира на момента или замълчаваш завинаги. Другото прилича на отмъстителност и ще се разбере от детето точно така и с право. А и за Бога, едно наказание не трябва да е самоцелно (това е перверзия). Наказанието е по-скоро свързано с конкретното провинение и то така, че да цели подобряване на щетите... а не да се пренесе върху отношенията изобщо.
Също ще дам и друг пример - пак е по-неувреждащо да удариш, отколкото да се нацупиш и да не му говориш два дена. Второто е символично убийство. Така се интерпретира от психиката на детето, защото се държиш все едно го няма. И има много тежки последици. Срещу активната агресия човек има механизми за справяне, но срещу пасивната - тя ти вади душата с памук. Възрастните би трябвало да могат да се справят, но едно дете - то ти го формираш чрез нея, научаваш го на нея.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

и аз мисля така. Давид не го измъчва това, че съм го пляснала веднъж, а това, че като ме ядоса аз се ядосвам и ми личи много на физиономията и той не понася да съм му сърдита. Самият го е казал много пъти в цитатите - че мрази да съм му сърдита. А това за боя го е казал нарочно, защото знае, че това ще ги впечатли и предизвика най-много. Според мен протестът му не е срещу боя (какъвто като изключим няколко символични пошляпвания НИКОГА НЕ ЯЛ истински бой), а точно срещу това, че му се сърдя за глупостите, които прави и е пределено наясно, че е направил.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

А с теб води ли такива разговори като с учителките, в които казва какво го дразни? (Тези учителки между другото много ме кефят от транскрипта, наистина ли са толкова конструктивни и посветени на децата? Ако да, имате голям късмет!)

Малко се отплеснах в разсъждения на тема "материално срещу физическо наказание" и изпуснах от очи вече зададените от ситуацията условия, знам, че тази тема не е място за това и се извинявам на авторката.

По отношение на подаръка и Коледа съм съгласна с теб. А това " Наказанието е по-скоро свързано с конкретното провинение и то така, че да цели подобряване на щетите." дори го бях написала малко по-горе в малко по-различна форма. Единствено не ми харесва, че представяш така нещата, сякаш алтернативата на директна агресия и физически тормоз е пасивна агресия и психически тормоз. Едва ли действително мислиш така. Мисля, че е съвсем възможно да има спокойна и равнопоставена комуникация между родители и деца, дори да има системно газене на лука.