Преди 1-2 дни спорих с майка ми. Тя е най-непукистият човек (да не казвам дебил), който познавам. Освен това трябва да спомена, че е и най-оправният човек, който познавам.

Споменах и приказката "те ме плюят, аз викам, че вали", и тя възторжено обяви, че е на този принцип. И наистина е.

Аз и казах, че бих предпочел да ям варени гълъби, вместо да помоля някой нещастник за храна. И е така. Действително съм избирал страшно трудни пътища, само и само да не се принизя пред разни лайнари. Обаче тя мисли по следния начин: "как пък аз ще стоя гладна заради някаква си чест".

И се замислих действително какво печелиш от честта?

------------------------------------------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чест или гордост? Молейки за храна, когато си гладен и нямаш друг начин да я намериш, не губиш честта си.
А, иначе, какво печелиш от честта... печелиш себеуважение и евентуално уважението на другите, но второто не е сигурно.

Най обичам да чета, ама не мога.

Еми гордост, чест, достойнство, все тая.

Това за храната май е тъп пример, обаче да кажем, че има някакъв човек, който ти е много неприятен, който не е постигнал абсолютно нищо сам, но има много богат баща. Този човек не блести с особен интелект, подигравчия е и изобщо ти е много под нивото. Обаче ако той може да те набута за някаква работа с добро заплащане, която иначе ще ти е трудно да намериш сама, кое е по-добре - да подвиеш опашка и да го помолиш за помощ, или да му теглиш един сиктир и да се оправяш сама по трудния начин?

Или пък нали имаше някакъв японски политик, който беше влязъл на пресконференция очевидно под въздействието на алкохол или някакви други упойващи вещества. Имаше забавени рефлекси и се държеше леко неадекватно. След това го отстраниха и той си направи сепуко от срам...

Много хора му се възхищават, ама за какво му е тая гордост, като е мъртъв? Не е ли по-добре да се скътаваш и да си гледаш интереса?

------------------------------------------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честта е себеуважението. Никога няма да направя компромис с честта си!Човек без чест, достойнство и морал не е човек!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, ама какъв е смисълът от това себеуважение, ако то ти ощетява интересите?

------------------------------------------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако си достатъчно силен няма да ти ощетява интересите. Но само ако си достатъчно силен, иначе не.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

хах, добре прави майка ти, но едва ли е човек без чест... щото да си непукист, да не приемаш нещата лично не означава, че нямаш чест.
Да имаш чест, значи да се обичаш и уважаваш себе си, а не да искаш другите да те обичат. А честта е за да очертае твоето усещане за себе си. Колкото по го обръщаш на чест толкова си по раздут. Усещането за чест е различно. За мен хора без чест са тези, които прекрачват не собствената си граница/щото нямат такава/, а границата на другите хора само и само да стане на тяхното. Често нахалните хора са и хора без чест.

Ами честта е свързана с егото. Егото иска винаги да е право, уважено, винаги да е на върха и последната дума да е негова. По мое мнение трява да го "слушаме" само когато се налага да обслужим по-широк интерес - когато се касае за живота и здравето ни, когато е нужно да помогнем на някого... всичко останало е бошлаф работа - да си налагаме мнението по дребни въпроси, дали аз съм права или ти, какво по дяволите е значението?! Честта сама по себе си е нищо, ако я ползваме за дребни цели.

Тоест, майка ти е права

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от 3aek на 08.11.12 12:19.

.. кокошката или яйцето, яйцето или кокошката е първо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не знам какво е чест - има много значения и отделно всеки си я разбира по свой си начин. Аз мога да си мисля, че имам чест ама други да са на различно мение за мен.
За гордостта е ясно, че порок, един от най-големите свалили дявола в ада. За мен всички тези дефиниции са безсмислени клишета. Важното е, човек да се чувства добре в кожата си и щастлив с това, което е и прави. Има хора мазохисти - тяхно право си е да се самоизтезават. За мен обаче мазохизмът е диагноза - много по-нормално е, човек да търси най-лесният начин за постигане на целите си. Разбира се не да гази трупове за целта. Ако имаш съвест друго не ти трябва като се замисля - тя винаги че ти сочи верния път и начин за действие във всяка ситуация

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите