Въпросът е към женените и живеещи с някого. Та, питате ли мъжа си може ли да направите това или онова, което е свързано със закъснение или отсъствие от къщи?
Поводът е, че в търсенето си на детегледачка, която да замести отсъстващата титулярка, се натъкнах на една много свястна жена, която обаче не е ясно дали ще може за дълго да изпълнява тази функция, защото можело мъжът и да не разреши. Та се замислих, аджеба, дали аз бих питала мъж, който не може сам да си издържа семейството, може ли аз да работя някаква такава работа, от която ще се прибирам към 21 ч. вечерта.
Темата вероятно изглежда феминистка, може и да е такава, обаче наистина не ми е ясно, защо една жена трябва да бъде в подчинено положение на мъж, който не е в състояние да и осигури и минимална сигурност?
Надявам се, че няма да коментираме само посочения пример. В България е бъкано с такива примери.

Най обичам да чета, ама не мога.

Нормално е да поиска мнението на мъжа си.
Дали може или не може да я осигурява няма никакво значение. Все пак са семейство. Нормално е и мъжа да поиска мнението на жена си.

Добре е да го попита, но чак да иска разрешение... Тази жена сама за себе си не е сигурна. На мен ми е по-интересно като не е сигурна, какво въобще търси на този пазар на труда.
Аз бих питала мъжа си, защото прибиране в 9 вечерта малко или много е... неприятно. Прибиране в 9 вечерта за мен ще значи не почасова работа, а допълнителна работа след тази, която е от 8-9 сутринта. Такова работно време от 12(+) работни часа на денонощие значи, че в един момент с мъжа ми ще се превърнем от съпрузи в съквартиранти. Та предпочитам да му поискам мнението дали е съгласен да готвя един казан манджа в неделя, за да има за цялата седмица, и пак да получава секс само в неделя, за да мога аз да работя 5-6 дни в седмицата по толкова време.
Пък ако за жената това е почасова работа и е единствена работа - наистина ми е интересно защо въобще кандидатства, като не знае дали ще работи.

(*ред.)
Йо маха... йо масо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ceлинчи на 17.05.12 10:27.

Епа аз нямам мъж и семейство, но по принцип изключително много мразя да ми се държи сметка какво правя, или да ми се няма доверие. Когато се оженя, никога не бих унижавал жена си да ми козирува и да ми иска разрешение за някакви дреболии, все едно съм и настойник, а тя е бебе. Ако иска да работи, ако иска да си ходи на ресторант с приятелки до 12 часа през нощта. Нейна си работа. Единствено трябва да ми иска разрешение ако е решила да ми продава апартамента, да купува домашен любимец, или изобщо нещо, което ме засяга много пряко.

------------------------------------------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом е използвала точно този израз "да разреши" - то очевидно става въпрос за тотален контрол и собственическо чувство. Струва ми се, че Ком се е пооткъснал от българската действителност и не разбира, че не става дума да се посъветва с мъжа си или да поиска мнението му. На мен ми изглежда така: така жената иска да работи, но знае, че ако всяка вечер закъснява, мъжът ще се вбеси и тя ще е принудена да отстъпи и да напусне.
Ужасна работа! Ужасна съдба е да живееш по този начин.

Не приемам думата "разрешавам" в случая за нормална. Тук не става дума за 14 годишно момиче, което иска разрешение от майка си да отиде на дискотека. Тези неща се дискутират, обсъждат, съгласуват в семейството, но разрешават...

Абе, тук не става дума за мнение, а за разрешение. Различно е.

Най обичам да чета, ама не мога.

И аз бих разговаряла с мъжа си, но едно е да разговаряш, а друго- да питаш пуска ли те. Не става дума за 12-часов работен ден, а и работата е временна- за 2-3 месеца, а и точно сега казват, че им трябват пари, защото имат разни семейни разходи.

Най обичам да чета, ама не мога.

Редактирано от ПOЛУидиoтчeтo на 17.05.12 13:28.

Именно.

Най обичам да чета, ама не мога.

Това имам предвид. Аз разбирам това отношение по времето, в което мъжът е бил глава на семейство и е носел всички отговорности за семейството. Не че пак го приемам, но поне е разбираемо. Но сега...

Най обичам да чета, ама не мога.