|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
|
точно така и аз разсъждавах преди да родя. Казвах си, че щом Божията воля е да нямам значи така трябва да бъде и си мислех, че ако се противопоставя на волята Му той ще ме накаже по някакъв начин - примерно ще ме накара да съжаля, че съм осиновила.
| |
|
Точно в този форум жени, желаещи да бъдат самотни майки, бяха наречени егоисти. И не бяха малко защитниците на тази теза.
| |
|
и аз мисля, че няма значение.
Любовта към едно дете се заражда в процеса на гледането му. Когато животът на едно съвсем беззащитно същество зависи изцяло от теб и ти го знаеш и даваш всичко от себе си да го отгледаш, жертваш здраве, пари, собствени нужди..... няма никакво значние, че не е излязло от матката ти, защото любовта така или иначе ще се зароди естествено.
Освен това си мисля, че дори е възможно да обичаш чуждо дете повече от собствено ако се е случило така, че твоето е някакво идиотче гадно, а пък чуждото те обича, щади, помага и очевидно се грижи да ти е добре, а не да ти е бреме. Чуждите деца в този ред на мисли, ако са осиновени като по-големи често оценяват грижите, които получават, благодарни са и с добротата си те карат да ги обичаш. Докато твоето собствено може да си мисли, че всичко му е даденост и му се полага и то е длъжно да си го изисква и да те смуче егоистично и безогледно. Но и това си зависи много от природата на детето - е ги е - имам три, различни и трите и виждам как еднакво гледани деца имат съвсем различно отношение към мен.
Момичето ми е адски благодарно за всичко, никога не би засегнала човек с обидна дума, очевидно е че иска да се чувствам добре. Големият ми син също оценява подаръците ми и това, кеото правя за него. Вчера примерно ги водиха от училище да карат кънки на лед. И понеже беше ходил само веднъж с мен и беше пълен провал, метка се тръшка се че му е трудно и след 5 мин се отказа.... И аз реших че има нужда от помощ и да го изненадам на пързалката. Така и направих и добре че го направих, защото 4 възрастни просто няма как да помогнат на 20 деца с кънки и всичко останало. Добре че бях аз да му обуя кънките, да му сложа наколенки, да му обясня как да стъпва и да се пази и т.н. Детето си има нужда от насоки... Накрая като си тръгваха той ми каза: Благодаря ти мамо, че дойде да ми помогнеш.
А малкият ми син е едно типично мъжко егоистче. Не го интересува никой и нищо, как се чувстват хората, дали могат изобщо да му задоволят капризите. Не му пука и това е. В състояние е обаче да ти се мазни докато получи своето и после забравя за всичко. Не оценява това, което си направил за него и ако ти казва благодаря или хубава дума ти е ясно, че го прави за да се подмаже и за собствена изгода, а не защото наистина оценява това, което си направил за него. Но поне знае как да манипулира и е толкова сладък и чаровен и обичлив и невинен и те гушка и цунка и мекичък..., че просто няма как не го обичаш.
| |
|
просто нашите осигуровки сега отиват за настоящите пенсионери. Естествено, че после нашите пенсии ще идват от нашите деца. Няма нищо нередно в това, просто такава е схемата. Тъпо е осигуровките, които сега плащаме да седят на влог докато се пенсионираме, щото до тогава инфлацията може да ги е стопила и след 30 год за не стигат за нищо. А за инфлацията няма кой да обвиним.
| |
|
всъщност точно ако кажат, че не искат деца ще започнат да ги занимават с въпроси Защо не искат и да ги убеждават колко било хубаво и че трябва да размислят. Ако кажат просто Имаме физиологичен проблем, тогава въпросите и отговорите няма да го решат, така че ще ти затворят устата завинаги
| |
|
Дует Ритон са един пример. Като ги гледаш омръзнали ли са си. После ще ти кажа аз какво виждам
| |
|
хората често се преструват. Самата аз го правя като реша и то толкова сполучливо, че после като покажа истината, не ми вярват, защото лъжата е била по убедителна
| |
|
за теб кое е най-ценното в живота.
Иначе нещо ми се върти в главата, че дори според Библията децата са суета и едва ли не измислена ценност - хората нямат истинска нужда от тях - Бог е единственото от което всъщност имаме нужда. Но просто не го съзнаваме
| |
|
А представи си си силно в влюбена в мъж, който ти е поставил условие, че да за бъде с теб трябва да се откажеш от деца, И ти си го направила заради него. Станали сте на по 40 и кусур и той изведнъж фрешава, че въпреки всичко иска да си продължи рода. Но понеже ти вече не можеш да му родиш деца те напуска и си намира фертилна, която му ги дава,
Няма ли да се почувстваш адски прецакана а? Самопрецакана от сляпата си любов. А този мъж дори не е искал да ти направи номер, просто с времето си е променил решението си, осъзнал е, че всъщност има нужда от деца
| |
|
мда, абс съм съгласна
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | (покажи всички)
|
|
|