|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Колкото може повече или само колкото ни е нужно
[re: jensen-110062]
|
|
| Автор |
Mиpa_M (мацка) |
| Публикувано | 28.12.11 21:42 |
|
|
Е, аз нали казах по-горе, че нямам акъл.
Впрочем колко е това "колкото ни е нужно"? На баба ти не са и били нужни компютър и лек автомобил, а на тея твойте познати може да им е нужна 400 квадратни метра къща с 27 градуса температура. Между другото на мен на по-ниска температура също ми е студено.
| |
|
|
|
Парите са си техни и само те могат да решават как да ги харчат. Също както са решили и как да ги изкарват.
Иначе разхищението си е разхищение и няма нищо положително и оправдателно в него.
Ако отварят прозорците с цел приток (продължителен) на свеж въздух - ок.
Ако ги отварят, щото станало много топло, вместо да намалят парното - това вече е разхищение и най-обикновена просташка безотговрност към разумното използване на ресурсите.
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
Тема
|
Re: Колкото може повече или само колкото ни е нужно
[re: Mиpa_M]
|
|
| Автор |
jensen-110062 (рекордьор) |
| Публикувано | 28.12.11 23:16 |
|
|
да, тъпо съм се изразила с това Колкото ни е нужно и аз го усетих. Но имах предвид, че това, което реално ползваме, може да си го добием с по/малко труд. Както казваше един мой университетски преподавател: Навред кипи безсмислен труд
| |
|
Тема
|
Re: Колкото може повече или само колкото ни е нужно
[re: Kapинka]
|
|
| Автор |
ПOЛУидиoтчeтo (тиква, бе) |
| Публикувано | 28.12.11 23:23 |
|
|
Завиждам ти. А на мен не ми даваха да ставам от масата, докато не си изям всичко. Колко време съм клюмала на тая маса...
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
и ти изяждаше ли го в крайна сметка ?
Това не е ли нечовешко и жестоко според теб като потърпевша ?
Мъжът ми се пробва да го прави с децата, понеже тук е много разпространено, но никога не успява с момчетата (с Евката му удава чат пат защото тя е по страхлива и склонна да я насилват и манипулират, ама момчетата си имат воля и инат и отказват лошия татко). А аз като съм там му забранявам и пускам децата да си бегат като не щат повече. Жал ми е за тях. Но за много хора явно този вид възпитание посредством физическо и психическо е съвсем нормален
| |
|
|
|
Може би се опитва да възпита у тях изчакване края на вечерята за всички.
Убеден съм, че това е нормално за неговото семейство и съм убеден, че за тебе е адски непонятно и буди недоумение. Познах ли?
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
Тема
|
Re: Колкото може повече или само колкото ни е нужно
[re: ПOЛУидиoтчeтo]
|
|
| Автор |
Mиpa_M (мацка) |
| Публикувано | 29.12.11 07:09 |
|
|
Да предизвикам още по-голяма завист: на мен обикновено ми даваха да ям, каквото ми се яде. Например редовно ми пържеха картофи, не само майка ми, но и дядо ми. Майка ми обичаше да цитира заплашително баща си, който и казвал навремето: "като огладнееш, и печени шикалки ще проядеш", но явно не и е минавало и през ум да ме докарва до ядене на печени шикалки.
Само в училищния стол ни караха да ядем (поне 10 лъжици от супата и т.н.), но това са били някакви спорадични опити, които не са ни се отразили тежко.
Е, мъка бяха и ходенията по почивки, където също се ядеше на стол, а аз повечето неща не ги обичах. Там действаше правилото като при Каринка "ако ще ядеш, яж, ако не - квото щеш", но то си беше съвсем приемливо. При глад и гадна манджа взимах филия хляб и си решавах проблема. Или по-точно щеше да бъде приемливо, ако не ме беше срам от другите деца (сега си се чудя защо), че не мога да ям много манджи. Например не обичах крем. Помня как веднъж бяха дали един розов крем, който аз не можах да го ям, а едно момче ми заяви, че кремът бил "бижу".
| |
|
Тема
|
Re: Колкото може повече или само колкото ни е нужно
[re: Stefan Pan]
|
|
| Автор |
Mиpa_M (мацка) |
| Публикувано | 29.12.11 07:25 |
|
|
Баща ми пък се опитваше да възпита изчакване на начало на обяда и вечерята за всички, тоест сърдеше се, че не се изчакваме да ядем заедно, ама нищо не успя да възпита.
Но да отбележа все пак във връзка с казаното от Никито Фин, Полуидиотката и теб, че едно е да те държат на масата само, друго е да те карат зорлем да ядеш. Първото горе-долу бива, второто - не.
Редактирано от Mиpa_M на 29.12.11 07:27.
| |
|
|
|
Не, не го изяждах. Мерехме си инатите. Чак жестоко не знам дали е. Аз и наказана до стената с вдигнати ръце съм стояла поради пустата манджа, но и това не помагаше. Намирам подобни наказания за безсмислени. Ако едно дете не е гладно или пък не му е вкусно, естествено няма да яде.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
