|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
Тема
|
Ям всичко, което сготвиш
|
|
Автор |
Stefan Pan (М&М) |
Публикувано | 22.11.11 07:25 |
|
Геронтопедагогика за домашно ползване
Не знам точно кога ме подразни за пръв път истински, но картинката си беше ясна: любимият лека-полека мутираше в посока турски паша. По тези въпроси никога не си бяхме говорили и когато преди месеци се събрахме да живеем заедно уж всичко вървеше по мед и масло. Ама сега явно беше тръгнало не накъдето трябва и цялата домашна работа под общия порив лежеше на моите крехки плещи.
Да си кажа веднага, та да не стане недоразумение: не съм от еманципираните каки, които държат мъжките им половинките да гладят бельо и да присъстват на раждането на поколението. Ама пък както вървеше, само дето още не бях почнала да му мажа филиите и да му ги режа на хапки.
Понеже все пак беше Любимият Мой, реших да не се скачам веднага на барикадите, а така кротко, усул-усул... нали ме разбирате?
– Мило – гласът ми беше малинов сироп, – би ли изхвърлил боклука като излизаш утре сутринта?
– Няма проблеми, – отвърна домашният ми Алф.
Естествено, че не го направи. И олиото, което го помолих да купи на идване също не носеше. Добре, че беше останало в старото шише, та имаше с какво да опържа каймата от фризера. Аз вечер не хапвам, затова седнах само за компания и докато слушах за проблемите във фирмата и гледах как борави с вилицата почти му простих.
Но това още не означаваше, че програмата по геронтопедагогика е отменена.
– Мило, този винт тук е опасен – съобщих му още същата вечер и посочих ръждивата грозна глава, която подло се подаваше от ръба на кухненския плот. – Ще се закачи някой с дрехата, а може и да се одере доста неприятно...
– Утре ще го оправя – тържествено обеща любимият. – Сега не ми се слиза до мазето за клещи и отвертка... – погледът му търсеше съчувствие.
Реших да му съчувствам.
На следващата вечер влетя запъхтян през вратата, отначало се стреснах какво ли се е случило, но той ме дари само с бегла целувка докато си събуваше обувките (поне на това го научих още в началото) и се тръшна пред телевизора. Оттам след секунда се разнесе познатият вой на тълпата от стадиона. Любимият седнал съблече якето си, измъкна от джобовете две кутии бира, отвори едната и отпи. Мъж съзерцаващ футболен мач е табу – така ми бяха казвали неведнъж колежките. Реших да се покажа от добрата си страна и направих едни картофки към бирата му. Станаха повечко отколкото очаквах, но нали любовта минавала през стомаха... Любимият ги изконсумира без да откъсва поглед от екрана и без да каже гък.
– Като се връщаш утре, мини с колата през маркета и донеси една торба кафява пръст, че толкова тежка не мога да я домъкна – подадох му задачата за утре аз. Любимият само кимна и се съсредоточи в коментарите след мача. За винта явно беше забравил. Задоволих се да му дам наум черна точка и се оттеглих леко вкисната.
На другия ден експериментирах спагети „болонезе“. Не че съм голяма готвачка, ама все пак полагам старание и опитвам чат-пат нещо ново. Не ми се понравиха особено, но любимият без коментар съсредоточено взе да опразва чинията си.
– Щеше да го оправиш този винт – посочих с очи кухненския плот.
Любимият спря да куса и с пълна уста и гузен поглед вдигна рамене.
– Или трябва да си порежа ръката преди да свършиш една дребна работа? – дойдох си на темата аз и преди да намери какво да отвърне продължих:
– А с пръстта какво направи?
– Нали няма сега тази вечер да почнеш да пресаждаш цветя? – контрира той след като преглътна.
Кипнах:
– Толкова ли ти е трудно да свършиш нещо, като те помоля!?
На такъв тон горкият не беше свикнал. Погледът и ръката му с вилицата се парализираха.
– И якето пак си го метнал на фотьойла. И кутиите от бирата си ги оставил на масата. Хич недей да си мислиш, че така ще я караме занапред! Трябва да си намериш друга патка, която да ходи по тебе като прислужница, пък ти да си живееш като на хотел! – пуснах аз тежката артилерия.
Любимият съвсем се шашна и остави внимателно вилицата настрана:
– Просто забравих за пръстта... – жално измуча той.
– А за боклука колко пъти вече забрави, а?
Любимият мълчеше потресен, та почти ми стана жал, но нямаше как, тук трябваше да се отстоява принципна позиция.
– Едно да знаеш! – реших да пристъпя към заключителното си слово. – С мъж който ме игнорира нямам намерение да остана под един покрив, камо ли нещо повече! Това не е живот за мен.
– Не те игнорирам – ни жив ни умрял тръсна глава той и съкрушен я сведе над чинията си. – Какво му е лошото да живеем заедно? Нали се обичаме? – добави той глухо.
– Така ли? – не сдържах иронията си аз. – Затова ли не чуваш какво ти казвам и като те помоля да направиш нещо го забравяш на секундата?
– Не е така... – започна той, но мен детайлите вече не ме интересуваха и поставих ребром кардиналния въпрос:
– Та би ли ми казал по какво, моля, се познава, че ме обичаш, а?
Любимият бавно вдигна глава и ме погледна право в очите.
– Ям всичко, каквото сготвиш! – честен и откровен както винаги отвърна той.
admiral@mail.bg
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
Някак познато. Но една истинска жена никога не трябва да се отказва
| |
Тема
|
Re: Ям всичко, което сготвиш
[re: Stefan Pan]
|
|
Автор |
Aз бяx (Всичкотрошачка) |
Публикувано | 22.11.11 13:59 |
|
Ама вие познавате ли честно жени, които нищичко не умеят да готвят?
+ това тоя лаф лесно може да се контрира, ако жинътъ реши да свърши всичко, за което го е помолила. Ама ха! Аз мога и сама за себе си да си готвя, не за двамата
***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.
| |
Тема
|
Re: Ям всичко, което сготвиш
[re: Aз бяx]
|
|
Автор |
Mиpa_M (мацка) |
Публикувано | 22.11.11 14:17 |
|
Абе, глей сега, трябва да се прави разлика дали мъжът в казуса е поел издръжката на жената заедно с издръжката на домакинството въобще, а парите, които изкарва тя, са си екстра само за нея.
Ако не е - марш да глади бельо и да хвърля боклука, малко му е никой да не му готви.
| |
Тема
|
Re: Ям всичко, което сготвиш
[re: Aз бяx]
|
|
Автор |
Kapинka (членка) |
Публикувано | 22.11.11 15:38 |
|
Познавам една жена дето готви само по принуда в къщи ..... Не умее, не й харесва и не желае да го прави. За сметка на това всеки ден е с парцала.
Бе всяко домакинство си намира баланса.
| |
Тема
|
Re: Ям всичко, което сготвиш
[re: Aз бяx]
|
|
Автор |
Melany99 () |
Публикувано | 22.11.11 16:17 |
|
Ама вие познавате ли честно жени, които нищичко не умеят да готвят?
Запознах се скоро, освен това се оказа семейна от десетина години...
Много остана учудена, као разбра например, че петна от плодове се чистят с лимонтозу и че супата обиквонено се застройва...
| |
|
О, то пък едни важни, важни неща, дето всеки трябва ги поназнайва, едва ли не, разбираш ли.
..rude & not ginger...
| |
Тема
|
Re: Ям всичко, което сготвиш
[re: Doctor Who]
|
|
Автор |
Aз бяx (Всичкотрошачка) |
Публикувано | 22.11.11 20:37 |
|
Върти домакинство от 10 години и не знае за застройване?
Иха.
Аз пък се учудвам на хора, дето не си държат чисто. Смисъл, айде, може да пропуснеш да минеш веднъж-дваж с прахосмукачката, обаче да оставиш мухъл в банята на видима възраст 5 години и да се натрупва черна мръсотия (която не съм сигурна какво представлява) си е.... си е... абе не знам какво е, ама е много за критика.
***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.
| |
Тема
|
Re: Ям всичко, което сготвиш
[re: Aз бяx]
|
|
Автор |
Galeon () |
Публикувано | 22.11.11 23:17 |
|
В някои части на Б-я се готви без застройка)))Аз докато не проимах мацка от такъв район на Б-я в който това е традицията , въобще никога не бях ял подобна супа, например...)))
Tell me a Story....:)
| |
Тема
|
Re: Ям всичко, което сготвиш
[re: Galeon]
|
|
Автор |
Aз бяx (Всичкотрошачка) |
Публикувано | 22.11.11 23:24 |
|
То някой супи изобщо се правят без застройка, ама хич да не знаеш, че съществува такова нещо - вече е много странно.
***
По некой път се отчайвам от днешната младеж. Нема уважение. Нема стил. Нема финес.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|