Привети. Буквално го четете. Все за преквалификации чета, все в изречения "като не те кефи, преквалифицирай се".
Възможна ли е преквалификацията, така че вместо няколкостотин, да изкараш неколко иляди лева?
Според мен не е възможна. Първо няма кой да остане да работи за жълти стотинки, после - много професии и занимания от скъпоплатените не са за (акъла на) всеки.
Пък и аз се интересувам от неща, с които по принцип май не се вадят много пари.
Друг въпрос, който може да разгледате, ама отива малко на политика - защо трябва НИЕ да се преквалифицираме заради по-голяма заплата, вместо да работим желаното и ТЕ да ни дадат парите, които ще ни осигурят свестен живот (които и да са те)?

***
Па я сам неграмотна. Пиши ти!

Нещо не мога да разбера, дай малко по-конкретно, плз.

Какво имаш предвид под преквалификация? Дай пример. Ако става въпрос за това, че евентуално имаш бакалавър, да речем по икономика, и лепнеш един мастър, да кажем счетоводство, финанси, такива работи, логично е, че ще имаш шансове за по-добри места и повече избор.

Какво е това, което искаш да работиш? Защо смяташ, че то носи по-малко пари и по-малко пари от какво? Кои са квалификациите, които смяташ, че ще ти донесат по-голяма печалба?

Каква ти е мотивацията да се замисляш над това? Не печелиш колкото би ти било достатъчно или не си харесваш работата?

Кои сме "ние", кои сте "вие" и кои са "те"? По принцип смятам, че който инвестира повече - било в обучение, преквалификации, време в търсене на правилната работа, усилия - трябва да има по-голяма възвращаемост на инвестицията. Така че, ако "ние" положим повече усилия, в случая се "преквалифицираме", каквото и да означава това, би било справедливо да получаваме повече пари от тези, които просто си упражняват хобито. Ама това ти го казвам чисто математически, понеже още не съм разбрала темата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Лaмa на 31.10.11 20:17.

Наистина ти е много неясен постингът. Дай малко по-конкретно.
Искам да поразсъждавам по тази тема, мен също ме вълнува и затова искам повече подробности.

Преквалификацията е възможна, разбира се. В България става по-трудно, защото липсва достъпна система за преквалификация.
Обаче - много често се случва - най-вече на жени - да се "преквалифицират" вечно, а всъщност не трябва да се забравя преквалификацията ЗАПОЧВА със завършването на нова специалност, а не ЗАВЪРШВА с това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо да няма достъпна система? Всеки ВУЗ има магистърски програми. Условието да се запишеш там е да имаш вече едно завършено висше образование. Ако е в друг профил, просто учиш по-дълго. Номерът е да напипаш наистина нужна специалност, за да можеш после да се реализираш. Кел файда да се преквалифицираш на ядрен физик с потенциална възможност за висок доход, но тази възможност да си остане само потенциална, защото в момента просто на никого не са нужни ядрени физици. Засега в България само100 % от медиците започват работа по специалността си след завършване на ВУЗ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Донякъде сигурно е възможно. Само че си мисля няколко неща, може да не съм права.
1. Усвояването на всяка по-сериозна професия иска години време и не можеш произволен брой пъти да започваш съвсем на чисто, същото важи за започването на чисто на прекалено стари години (30-35 и нагоре; е, всичко е относително) - просто няма да имаш време да станеш добър. А и докато се упражняваш да ставаш добър, пак трябва да се изхранваш с нещо.
Сега, ако нещо ти е било хоби или е близо до старата ти професия, е по-друго.

2. Едва ли доходите зависят само от професията. Не че хич не зависят, далеч съм от тази мисъл, но основното би трябвало да са две неща: едно, колко си добър на фона на колегите си (излишна професия няма) и второ и май по-важно, "бизнес" уменията, тоест уменията да се "продаваш", да убеждаваш хората, било работодатели или клиенти, или клиенти на работодателя, че ще им свършиш работа.

3. Да можеш повече неща, е по-добре винаги, а ако са такива, че да са свързани някак и да си "помагат" едно на друго, е най-добре. И естествено, съгласна съм с Лама - трудът върху собствените умения би трябвало да се отплаща.

Другият въпрос - защото каквото искат ТЕ, това става.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знаех, че има такава възможност - това е хубаво - стъпка напред е от преди.
Все пак преквалификацията не е само за хората с висше образование.

А що се отнася до другото - то е ясно, че е така, де.

Какво имаш предвид под преквалификация? Да учиш нещо, различно от последната завършена степен, не е точно преквалификация. Това е ... учене. Както казаха по-горе, преквалификацията почва, като завършиш ученето, не като избереш какво ново да учиш. Преквалификация е да имам бакалавърска степен, а поради липса на работа да отида в бюрото по труда и да се запиша на курс за шивачка или фризьорка. Щото, очевидно, от мен ядрен физик няма да стане, иначе досега да съм станала.

Какво е това, което искаш да работиш? Имам бакалавър филология, сега уча за магистър педагогика. Кви пари се изкарват от тези неща? А аз искам да бъда учителка, наистина. Имам и средно икономическо. НО пак няма да изкарвам достатъчно пари, защото средно икономическо значи... нищо, другото е мааалко повече от нищо. Ако сега имах диплома за химик, щях да отида в някой склад за перилни препарати... а може би и в завод за такива. И... виж отговора на долното.

Каква ти е мотивацията да се замисляш над това? Не печелиш колкото би ти било достатъчно или не си харесваш работата? Въобще нямам читава работа в момента. Осъзнавам, че си мечтая да съм бачкаторка, защото излиза, че те взимат повече пари от мен.

Кои сме "ние", кои сте "вие" и кои са "те"? По принцип смятам, че който инвестира повече - било в обучение, преквалификации, време в търсене на правилната работа, усилия - трябва да има по-голяма възвращаемост на инвестицията. Така че, ако "ние" положим повече усилия, в случая се "преквалифицираме", каквото и да означава това, би било справедливо да получаваме повече пари от тези, които просто си упражняват хобито. Ама това ти го казвам чисто математически, понеже още не съм разбрала темата.
Да, така е, само математически пропускаш страхотното чувство, че вършиш точно каквото ти харесва, а на всичкото отгоре и пари ти дават.

Погледни първото удебелено. Ей-това ми е част от "болката". Ако е можело да стана нещо друго, например хидроинженер или архитект, съм щяла да стана. Ама не може всички да сме инженери и адвокати, и лекари - това е друга част. Третата част е, че се депресирам, защото това, което искам да върша, е по-зле платено и от продавачка.

***
Па я сам неграмотна. Пиши ти!

"Не може всички да сме инженери и адвокати, и лекари"
Инженерите не ги познавам, обаче да ти кажа за адвокатите, понеже съм завършила същото. Аз например МОГА да стана адвокат ей сега веднага. И ще умра от глад, ако стана. У нас в последните 15 години се ПРЕПЪЛНИ с юристи, което пък ми е една от "болките" на мен (хахаха), но съвсем нямам само това предвид, като казвам, че бих умряла от глад като адвокат. Просто някои го могат "успяването", други - не. Някои и сега да започнат, ще успеят, ще се утвърдят с течение на времето, другите - няма. Не знам коя е причината.
Лекари без пари също има, може да са сравнително малко, но има (чуй ги например тези от Бърза помощ), и не се наемам да твърдя, че всички такива са некадърници. Независимо, че тяхната професия, за разлика от моята, не зависи от език и национално законодателство, тоест "износима" е навън.

Не, не е само до професия. Не е и до късмет. Допълвам: не искам да подценявам късмета, но той не може да бъде главна причина за успеха при повечето успяващи.

Да се запишеш на курс за шивачка или фризьорка, ако дейността не те влече, не е съвсем лошо, но и няма кой знае какъв смисъл. Всичко, дори занаятите, които уж са прости, се усвоява с време, с години практика, не с един курс. Дадено нещо или трябва да го работиш с години, или да ти е хоби с години, за да го усвоиш наистина, така мисля.

А докато минат тези години, може - малко вероятно, но може - професия, която се е котирала, да престане, или друга неочаквано да започне. Няма как да не вземеш предвид кое в момента изглежда търсено и перспективно, но не е добър вариант да се ръководиш само от това. Няма да издържиш да правиш нещо, което не харесваш поне малко (много да го харесваш, не е необходимо, то затова е работа, иначе щеше да е забавление

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mиpa_M на 31.10.11 21:47.

Именно. Тия мисли точно ми минават през главата.
Ето, например, сега се чудя за чий я записах тази педагогика. Пълно е с педагози.

Пълно е и с икономисти, затова бях твърдо против да продължавам икономика и в университет, въпреки че родителите ми дори сега ми обясняват, че навсякъде се търсят икономисти.

Още нещо. Част от причините да не мога да намеря работа, а и да не кандидатствам по обяви, са изискванията за опит, какъвто аз нямам реално. Имам трудов стаж, да. Ама такъв, какъвто има една 20-годишна студентка - продавачка. Е, повечето са сервитьорки, ама няма значение. Аз всъщност не съм изобщо конкурентоспособна, защото нямам опит, който ми доказва знанията. Излиза, че няма как да го натрупам. И така, хем няма как да натрупам опит, хем си губя времето, хем и да почна самостоятелна преквалификация, пак ще ми искат опит, ако потърся работа с новите си знания.

Струва ми се, че не мога да си изразя мислите. Разбирате ли какво ви говоря, заюото след 2 години ме съмнява аз самата да си разбера, ако погледна това мнение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Дeтpитyc на 31.10.11 21:34.