|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|
Абе брат! Стига си писал глупости! Вземи пий едно двойно кафе най-накрая и ще станеш супер космонавт.
------------------------------------------
| |
|
|
|
Дебалансирани от задоволеност! Глупости са, много ясно.
А за плачещите деца какво да кажем?
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
| |
|
|
|
Тази вечер гледах поредния епизод от тази документална поредица за едно момиче от Чили, осиновено тук. На 23 години тръгва да издирва роднините си. Родителите й починали съвсем наскоро, видя се с баба си по бащина линия, с братята си, които не знаели за нейното съществуване (мисля, че е била първото дете). Всичко беше много трогателно, особено като научи как са починали родителите й, колко е страдала майка й, необразована, много бедна, детето страдало от сериозно недохранване и изобщо не било гледано и в крайна сметка оставено за осиновяване ... Никой не е знаел дали детето изобщо е живо толкова години, нито къде е, нито какво е, майката дълги години била в депресия.
Потекоха две рекички по лицето ми при кадрите със срещата с бабата, която изглеждаше съвсем на края на живота си, силната братска прегръдка, която момичето получи от единия си брат. Кръвта вода не става (по принцип, де).
Трябва да си наистина дебелокож и безчувствен (и много сексуално задоволен, ако вярваме на този потребител), за да не почувстваш нещо.
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
| |
|
|
|
Ми аз много се вживявам във всяко нещо и съм страшно емоционален, но си спомням ясно само 4 пъти в които съм ревал, през целия си живот. А аз притежавам отлична памет и имам спомени от първия си рожден ден. Разбира се може и да съм забравил някое циврене, ама 100% съм ревал общо под 10 пъти досега... даже под 7-8.
Първият път когато ревах съзнателно бях много малък и нещо се сърдех на дъртите. Вторият път бях в началното училище и един дебелак на име Иван ме наби. Третият път бях на купон с едни приятели и взех някакви наркотици с много водка и без да искам се освиних, поради което не осъзнавах какво правя. Четвъртият път бях изпил 4-5 текили, 150 грама ром, 2-3 бири и незнайно количество ракия, след което разговарях с баща ми и се разревах, защото ние по принцип предаваме сигнал на различни честоти и е напълно невъзможно да се разберем на каквато и да било тема.
Като цяло изключително много мразя да рева. Понякога очите ми може малко да заблестят от умиление, но да рева - никогаш.
------------------------------------------
| |
|
|
|
явно са дебалансирани и в процес на задоволяване, евентуално, щото по някога един оргазъм не стига.
Бе, не го ли виждате аквамарина, че пак е във фаза...
| |
|
|
|
Рева на тъжните моменти, затварям си очите на бруталните и си качвам краката на седалката на страшните ... за всеки случай - знам ли какво може да лази по пода ...
| |
|
|
|
Важното е, че чувстваш нещо, а дали ще се стигне до проливане на сълзи, не е чак толкова решаващо.
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
| |
|
Тема
|
 Re: Плачете ли на филми?
[re: Bиливap]
|
|
| Автор |
Taigun (женски вУк;) |
| Публикувано | 26.10.11 08:20 |
|
|
РевЪ като магарица! Рева от мъка, от радост, от възторг: на филми, на книги, на песни - на всякакви трогателни (за мен) ситуации и случки. Даже с малката щерка си имаме ритуал: като ни налегне такова настроение, си пускаме някое сърцераздирателно анимационно филмче и... настава големият рев!
Ревейки, изобщо не ме притеснява дали има външни хора наоколо или не. Наревавам си се и точка!
Този юли ревах и на Южното Черноморие, покорена от гледката на семейство делфини. НАдвечер мина и ни "пребърса" лятна буря: с мощен дъжд, ала за кратко (като гневлив изблик на предпубертет). След дъжда морето не помръдваше, нямаше и кьорав летовник в него. Влязох да поплувам (ако имаше начин, щях да ЖИВЕЯ във водата, но... уви) и след минута ги видях, съвсем близо до мен: бяха три делфина - мама и татко делфин и малкото делфинче. Подскачаха си кротко наоколо, втрещяващо синхронни... бяха съвършени!!! Усещането е неописуемо. Нагледах се на хубост и си отревах.
Та така - плача не, ами плача!
| |
|
|
|
На бруталните и аз затварям очите или ако сме с благоверния - залепям лицето на шията му и той знае да ми каже кога страшния момент е минал, защото не ми се сънуват кошмари после. Затова и и не гледаме хоръри заедно, защото повечето време аз изобщо не гледам филма.
На "Титаник" например половината киносалон размахваше носни кърпички и често се чуваше продухване на носа, включително седящите около мен, но единствено ми се навлажниха очите на кадрите с капитана точно преди водата да нахлуе през стъклото при него. Драмите между двамата влюбени не успяха да ме трогнат чак толкова.
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
| |
|
|
|
Да ме беше видяла снощи тогава. Мъжът ми се прибира от тренировки, аз със зачервени очи на дивана. И той притеснен: "Какво е станало?" А аз започвам да му разказвам епизода и каква драма е било. И той се разчувства често, но го изразява с думи, не с премрежени очи.
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
| 
|
|
