|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|
Апропо, доказано е, че мъжете с времето се дистанцират от жени, които печелят повече от тях!!! След колко време се дистанцират? Де късмет, де...
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Дистанцират се душевно, отдалечават се в хобитата си, това е техния начин за протест...иначе физически и поадресна регистрация май остават доста време при хранилката
| |
|
Тема
|
 Re: Ивинявам се, че се намесвам
[re: Stefan Pan]
|
|
| Автор |
LlRA.. (мission) |
| Публикувано | 06.10.11 08:23 |
|
|
Бляк...водата от софийските чешми няма нищо общо с водата от 70-80 години, когато и аз като дете и евойка съм пила...сега мирише на лекарство и има блудкав вкус...пфу
| |
|
Тема
|
Re: Ивинявам се, че се намесвам
[re: LlRA..]
|
|
| Автор |
Бepeзka! () |
| Публикувано | 06.10.11 10:14 |
|
|
Именно. Качеството на водата е влошено и не може да се сравнява с това, което е било преди. Понякога се чудя дали не хлорират толкова силно, за да поддържат продажбите на бутилирана вода на ниво. Пък и има изследвания, според които хората, живеещи в райони с по-силно хлорирана питейна вода страдат по-често от онкологични заболявания. Хлорът предизвиква рак - факт.
| |
|
Тема
|
Re: Ивинявам се, че се намесвам
[re: LlRA..]
|
|
| Автор |
Kapинka (членка) |
| Публикувано | 06.10.11 12:36 |
|
|
Отдавна водата не е това, което беше!
Винаги като затръгваме някъде мятаме празните туби в багажника и пътьом пълним вода. Последните попълнения са от Хисаря и Рила. Така и малко разнообразие внасяме, щото пък трябва да се сменя мин.вода от време на време.
| |
|
|
|
Очакванията са ми да бъде до мен, толкова е просто. И то в момент когато не съм добре пък, е просто ненужно да се изисква и коментира. Аз не мога да си представя как е възможно в такъв момент да мисли за хобито си. Не става въпрос че съм против да има такова по принцип. Но след като веднъж разбрах че ме остави буквално да се спасявам сама, вече съм против и по принцип. Загуби доверието ми просто. Тук не става въпрос че искам да го вържа за себе си, а просто за морална подкрепа . Да покаже, че му пука за мен.Така разбирам аз семейството. Аз бих постъпила по този начин. За пореден път обяснявам това и си мисля че явно човек докато не го изпита не може да разбере.Редактирано от _belladonna_ на 06.10.11 13:10.
| |
|
|
|
За съжаление, не трябва да се увличаме от химерата, че както НИЕ бихме постъпили , се очаква и другите да постъпват...факт.
Иначе ми се е случвало, самата аз съм с хронично заболяване, което всеки месец ми предизвиква 2-3 дневни ужасни болкови кризи в главата/мигрена, доста коварна/...но самата аз не съм искала да ми оказват кой знае каква подкрепа, защото философията ми е друга и отдавна съм си пренастроила възгледите относно нужата да изпитвам близките ми хора да са ми на разположение. Но всеки си е различен
Сега обаче смятам, че след тези неволи ще излезеш още по-силна и уверена!
Редактирано от LlRA.. на 06.10.11 15:36.
| |
|
|
|
Само че аз съм го изпитала - близък човек да не е с мен в труден период. Причините на бяха хоби, причините бяха страх. Но и аз не съм искала да седи до мен... един разговор по телефона 5 минути би ми свършил работа. И все си мислех - трябва да има компромисен вариант, защото аз обикновено търся такъв - срещане посредата на двете позиции. Но явно аз не съм изпитвала такъв страх за себе си, който да ме накара да бъда така крайна. Та... тръшках се, заричах се, преживявах го отново и отново.... ядосвах се.... мислех, че задължително трябва да получа разкаяние, извинение.... В крайна сметка тези неща се оказаха странични и маловажни - главният въпрос беше искам ли този човек още в живота си или не. И ако го искам, няма как ако не измета всички тези обвинения, гняв, очаквания... Ако не го искам в живота си - всъщност същото. Оказа се, че човекът ми е по-ценен от идеята, че приятелите се познават по това, че са до теб, дори в труден за тях самите момент. Някак си го бях харесала, живеех според това, удобен идеал, наистина... Но човекът ми е по-ценен от идеята. Едното е абстрактно и може да бъде съвършено. Другото обаче е истинско. И е извън теб. Та изборът е въображемият свят вътре в теб или ще го прежалиш заради реалните ти близки с реалните им грешки и качества. Ако избереш първото ще си живееш на трон... сама. Ако избереш второто, ще трябва да се адаптираш, слизайки от трона и признавайки си, че не си по-добра от него и че и ти си го наранявала.
..rude & not ginger...
| |
|
|
|
Ако не е до теб в труден момент, какво му е всъщност приятелското на този приятел?
| |
|
|
|
В конкретен труден момент. Всъщност мен не ми пукаше, че съм болна, даже скрих, че съм в болница. Моментът стана труден именно заради липсата на човека. И то не наживо при мен.... никога не бих искала такова нещо при условие, че знаех каква хипохондрия е. Просто исках, както казах, някакви сигнали малки - смс, обаждане.... не за да се интересува от мен, а за да ми сподели за себе си и да ме разсее така. Но.... имаше сериозен проблем, който аз никога може би няма да мога да го изпитам, за да разбера какво е ставало в главата на другия. Просто исках да кажа, че ми се е случвало да съм болна и да ме заебе човек, когото обичам и въпреки това съм на мнението, което споделих в темата. Т.е. не го мисля това заради липса на опит, а точно обратното.
А приятелството не е чеклиста с подвизи и падения - или го има, или го няма. То е връзка, усещане. Любов.
..rude & not ginger...
Редактирано от Doctor Who на 06.10.11 19:45.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
