Подобен разговор вече е проведен, но след него се почувствах още по зле. Пълно неразбиране от негова страна, а компромиса от тогава е огромен от моя. Защото след като му обясних че когато ми е зле искам да е до мен, той отговори- с какво ще ти помогна аз, искаш и на мен ли да ми е зле(разбирай, ако не упражня въпросното хоби). А аз си мисля, че в такъв момент не е нужно да изисквам внимание, той би трябвало сам да се сети. На мен не би ми хрумнало да ходя където и да е ако той е болен. Иначе в неделя да речем е с мен, но това е далеч от моите представи за семейство.

Явно се разминавате сериозно по пункта "Потребности" ... Та дори и "Приоритети" ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно защото не искам да е затворник и да го ограничавам не казвам нищо повече. А иначе важни са и количеството и качеството във всяко едно отношение. Както и доверието и съпричастността към другия.

Явно. И това е проблема. Когато си здрав не си даваш сметка, но когато пострадаш разбираш, че може би си някъде там след хобито и интересите му. Гадно е. Сега е повече време с мен, но някак си не дойде естествено. Което не ме кара да се чувствам добре.

Редактирано от _belladonna_ на 25.09.11 17:37.

Много е важно каква е болестта.
Ако е някаква тъпа настинка, с която болният извива ръцете на здравия?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хората често се разминават в представите си.... Казано е - не прави това, което не искаш да ти се прави и прави това, което искаш.... и следвайки този принцип обаче стават големи недоразумения. Например, ако той когато е болен не чувства толкова силна потребност, колкото ти, да бъде обгрижен, той няма как да разбере ти как се чувстваш.... съпоставя своето състояние на твое място със своето състояния, ако остане вкъщи.... и второто се оказва по-лошото. Имай предвид, че няма как да съпостави твоето състояние, защото няма как да го изпита на твое място. Затова сравнението трябва да е с друга ситуация, която обаче е предизвикала у него същите емоции - тогава няма да припознае ситуацията, но ще припознае емоцията ти и ще те разбере.

..rude & not ginger...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не става въпрос за настинка, нещо доста по сериозно. Изискващо продължително стоене вкъщи и лежане. Наистина имаме различни потребности, той съди по себе си. Лошото е че се усещам сега, когато вече съм доста по добре, продължавам да се дразня от това, че отделя толкова време и толкова редовно на нещо, което прави за забавление. А преди го приемах нормално. Някак си ми стана комплекс. Абе ще ми мине....но ми е много прясно.

Всеки човек всеки ден трябва да прави по нещо за себе си, за да бъде здрав - психически и физически. Каквото и да е положението около него. Всеки ден. Много малко хора го правят, но това е от ниска култура.
Не знам какъв е конкретният случай, защото нито казваш колко време и от какво си била болна, нито какво му е хобито и колко време му отделя.
Гневна си му обаче, това е ясно. Виждаш нещата твоето здраве (нещо толкова ценно и значимо) срещу неговото забавление (толкова маловажно, ненужно... да не би той да го поставя пред теб, жена му, това е така ужасно).
И е нормално да се чувстваш така. Само че решението мисля, че е да си намериш ти хоби, а не да го ревнуваш от неговото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво мисля аз. Ако останеш в тази връзка, ще се чувстваш неудовлетворена. Щом веднъж те е пренебрегнал в момент, в който си имала силна нужда от подкрепа и внимание, винаги ще мислиш, че това може да се случи пак.
За съжаление, имам доста примери сред познатите си, когато мъжете бягат в буквалния смисъл от проблемите. Мъжът на моя позната й каза, че не му трябва болна жена, когато тя се разболя от рак. Друг идиот се разведе и избяга, когато детето му се разболя от рак. И остави майката да се оправя. Трети използва точно същите думи, които ти казваш "какво мога да помогна аз" в момент, когато жена му има силна нужда от неговата морална подкрепа, за да се справи с много лоша новина.
Сега, не знам дали е уместно да споменавам всички тези случаи като обосновка на мнението си, защото твоят случай не ми е известен в подробности, но изводите, които мога да си направя от това, което пишеш са, че има нещо общо с историите на моите приятелки. Аз смятам, че хората са заедно, за да се подкрепят в трудни минути, за да имат надежден тил и да знаят, че човекът, който ги обича ще направи всичко, за да ги спаси, когато са в беда. Както пее Георги Христов "ще рови земята да те измъкне". Поне така разбирам аз значението на съпружеството.

Ако той беше болният, ти щеше да направиш всичко, за да му помогнеш да се възстанови възможно най-бързо, нали? И не разбираш защо той не иска да го направи за теб. И те боли. И се чудиш как да преглътнеш пренебрежението и да продължиш да го обичаш въпреки това.
Всяка една подобна случка ще забива по едно гвоздейче в ковчега на любовта ти. Щото с това си поведение той все едно ти казва, че не те обича, защото обичта е и грижа, а не само красиви думи.