|
Тема
|
 Хобито на мъжа
|
|
| Автор |
_belladonna_ () |
| Публикувано | 24.09.11 21:40 |
|
|
Как се отнасяте към него, дразни ли ви?
|
|
|
|
|
Зависи от хобито. На моя мъж работата му е хоби. Понякога ме дразни, защото доста ресурси изтичат натам.
Иначе, като знам аз колко време отделям за моите любими занимания, абсолютно нямам право да се дразня за нечии други любими занимания.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
Не, не ме дразни. Може би не ме дразни, защото той не се вманиачава и не стига до крайности? Иначе и двамата си имаме хобита, с които да се занимаваме в свободното време (което не е чак толкова много с работа на пълен работен ден), но важното е човек да изпитва удоволствие и да разпуска в тези моменти.
По-интересното е колко от пишещите тук имат общо хоби с половинката?
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
|
|
|
|
|
И нашето време заедно не е много, но явно само за мен е така, защото честите отсъствия от вкъщи(по повод хобито, в това съм убедена) не намаляват, независимо от обстоятелства като болест или друг проблем в семейството. Това разбира се е въпрос на гледна точка и реакцията е индивидуална за всеки човек. Но аз съм си емоционална...
|
|
|
|
|
Хобито не бива да причинява конфликт, напрежение и проблем в отношенията. Обикновено проблемът с хобито е или че отнема много време, или че е скъпо от финансова гледна точка и това не устройва другия във връзката. Решението (може би) е в открит и спокоен разговор между двамата, където всеки да си изложи гледната точка, чувствата и евентуално да предложи компромисно решение. Но и това невинаги е решение. Имам приятелка, чийто мъж е просто обсебен и прекарва всяка свободна минутка в гаража, където все нещо майстори, кове, реже, споява ... След няколко години мълчание и протести от нейна страна, сега е подала молба за развод, а той все още не разбира какъв е проблема ...
В нашия случай основното му хоби отнема около два часа два пъти седмично след работа, а другото - когато нямаме други планове. Моите нямат постоянни часове, така че сме намерили решение, което ни устройва
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
|
|
|
|
|
Моят пък много чете - много. То и аз обичам да чета, но с мярка, а той понякога има периоди, от които аз полудявам. Сега, 7 години след брака, започнах да свиквам и да се разнообразявам както реша с малката От друга страна, никога не ме е спирал да правя каквото ми е на душа, т.е. моите си шантави занимания, изпълняващи ролята на хоби..Ми така е, трябват компромиси, иначе напрежението расте, а това никому не е нужно.
|
|
|
|
|
Хм, това, което описваш не е добре. Щом хобито на мъжа ти му е приоритет пред здравето на член от семейството... тук вече не говорим за лично пространство и компромиси, а за назряваща дълбока неудовлетвореност от твоя страна. Подозирам, че понякога ти е трудно да се чувстваш щастлива в такава връзка и сигурно си задаваш въпроса на кое място си ти и семейството в списъка му с приоритети.
Поговори с него и му кажи, че се чувстваш пренебрегната. Кажи му, че искаш да прекарвате повече време заедно. Може би да си определите един ден от седмицата, който да си е ваш.
|
|
|
|
|
тц
Уравновесено е времето между хобито и семейството. И с моите хобита е така.
|
|
|
|
|
Каква му е работата на Идиота - ако не е тайна, - че чак и хоби?
|
|
|
|
|
Хоби се предполага, че е нещо, което човек обича да прави. Бих се дразнила от някой, който няма такова. Погледни от друга гледна точка - не отнемай на някого нещо, което обича, защото ще бъде по-нещастен. И хората около него следователно също. А ти си от хората около него.
Въпросът е кое ти е по-важно количеството време прекарано с него или качеството. Може да имаш задълго до себе си затворник, който в мислите си е някъде другаде, или по-кратко физически, но по-дълго морално до себе си свободен човек, който където и да е в мислите си е при теб.
..rude & not ginger...
Редактирано от Doctor Who на 25.09.11 16:46.
|
|
|
|
|
Подобен разговор вече е проведен, но след него се почувствах още по зле. Пълно неразбиране от негова страна, а компромиса от тогава е огромен от моя. Защото след като му обясних че когато ми е зле искам да е до мен, той отговори- с какво ще ти помогна аз, искаш и на мен ли да ми е зле(разбирай, ако не упражня въпросното хоби). А аз си мисля, че в такъв момент не е нужно да изисквам внимание, той би трябвало сам да се сети. На мен не би ми хрумнало да ходя където и да е ако той е болен. Иначе в неделя да речем е с мен, но това е далеч от моите представи за семейство.
|
|
|
|
|
Явно се разминавате сериозно по пункта "Потребности" ... Та дори и "Приоритети" ...
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
|
|
|
|
|
Точно защото не искам да е затворник и да го ограничавам не казвам нищо повече. А иначе важни са и количеството и качеството във всяко едно отношение. Както и доверието и съпричастността към другия.
|
|
|
|
|
Явно. И това е проблема. Когато си здрав не си даваш сметка, но когато пострадаш разбираш, че може би си някъде там след хобито и интересите му. Гадно е. Сега е повече време с мен, но някак си не дойде естествено. Което не ме кара да се чувствам добре.
Редактирано от _belladonna_ на 25.09.11 17:37.
|
|
|
|
|
Много е важно каква е болестта.
Ако е някаква тъпа настинка, с която болният извива ръцете на здравия?
Аз, ако съм болна от върлуващ грип, не искам да чувствам никой около мен. Завивам се през глава и спя или страдам тихичко и чакам да ми мине.
Що се отнася за след оперативно състояние, внезапно вдигане на кръвно, неидентифицирани болки, изискващи Спешна помощ или нещо подобно, тогава вече е гадно.
Но пак се връщам на началото.
Отрязвала съм и мъж и дете, ако се опитват да стържат тънка струна със симулации. От проста хрема да ми се изкарват на смъртен одър.
Дори съм ходила на коледен купон при такъв случай.
|
|
|
|
|
Хората често се разминават в представите си.... Казано е - не прави това, което не искаш да ти се прави и прави това, което искаш.... и следвайки този принцип обаче стават големи недоразумения. Например, ако той когато е болен не чувства толкова силна потребност, колкото ти, да бъде обгрижен, той няма как да разбере ти как се чувстваш.... съпоставя своето състояние на твое място със своето състояния, ако остане вкъщи.... и второто се оказва по-лошото. Имай предвид, че няма как да съпостави твоето състояние, защото няма как да го изпита на твое място. Затова сравнението трябва да е с друга ситуация, която обаче е предизвикала у него същите емоции - тогава няма да припознае ситуацията, но ще припознае емоцията ти и ще те разбере.
..rude & not ginger...
|
|
|
|
|
Не става въпрос за настинка, нещо доста по сериозно. Изискващо продължително стоене вкъщи и лежане. Наистина имаме различни потребности, той съди по себе си. Лошото е че се усещам сега, когато вече съм доста по добре, продължавам да се дразня от това, че отделя толкова време и толкова редовно на нещо, което прави за забавление. А преди го приемах нормално. Някак си ми стана комплекс. Абе ще ми мине....но ми е много прясно.
|
|
|
|
|
Всеки човек всеки ден трябва да прави по нещо за себе си, за да бъде здрав - психически и физически. Каквото и да е положението около него. Всеки ден. Много малко хора го правят, но това е от ниска култура.
Не знам какъв е конкретният случай, защото нито казваш колко време и от какво си била болна, нито какво му е хобито и колко време му отделя.
Гневна си му обаче, това е ясно. Виждаш нещата твоето здраве (нещо толкова ценно и значимо) срещу неговото забавление (толкова маловажно, ненужно... да не би той да го поставя пред теб, жена му, това е така ужасно).
И е нормално да се чувстваш така. Само че решението мисля, че е да си намериш ти хоби, а не да го ревнуваш от неговото. А може и да проявиш интерес, да разбереш какво изпитва и защо е толкова важно за него, какво му дава.
..rude & not ginger...
|
|
|
|
|
Какво мисля аз. Ако останеш в тази връзка, ще се чувстваш неудовлетворена. Щом веднъж те е пренебрегнал в момент, в който си имала силна нужда от подкрепа и внимание, винаги ще мислиш, че това може да се случи пак.
За съжаление, имам доста примери сред познатите си, когато мъжете бягат в буквалния смисъл от проблемите. Мъжът на моя позната й каза, че не му трябва болна жена, когато тя се разболя от рак. Друг идиот се разведе и избяга, когато детето му се разболя от рак. И остави майката да се оправя. Трети използва точно същите думи, които ти казваш "какво мога да помогна аз" в момент, когато жена му има силна нужда от неговата морална подкрепа, за да се справи с много лоша новина.
Сега, не знам дали е уместно да споменавам всички тези случаи като обосновка на мнението си, защото твоят случай не ми е известен в подробности, но изводите, които мога да си направя от това, което пишеш са, че има нещо общо с историите на моите приятелки. Аз смятам, че хората са заедно, за да се подкрепят в трудни минути, за да имат надежден тил и да знаят, че човекът, който ги обича ще направи всичко, за да ги спаси, когато са в беда. Както пее Георги Христов "ще рови земята да те измъкне". Поне така разбирам аз значението на съпружеството.
|
|
|
|
|
Ако той беше болният, ти щеше да направиш всичко, за да му помогнеш да се възстанови възможно най-бързо, нали? И не разбираш защо той не иска да го направи за теб. И те боли. И се чудиш как да преглътнеш пренебрежението и да продължиш да го обичаш въпреки това.
Всяка една подобна случка ще забива по едно гвоздейче в ковчега на любовта ти. Щото с това си поведение той все едно ти казва, че не те обича, защото обичта е и грижа, а не само красиви думи.
|
|
|
|
|
Ключар е.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
... мога от личен опит да ти кажа, че мразя хората, които нямат хоби или нямат какво да правят, защото тогава висват като някакви досадни мухи на врата на другите, които имат какво да вършат....
Так и с хобито... човек трябва да има нещо, което да обича да прави и с което да релаксира....
....Не чета между редовете и затова пиша директно...
|
|
|
|
|
Моят няма хоби
По скоро казва, че само сексът му е хоби...та ще видим накъде ще избие това ...
Всъщност не знам дали трябва да се отчита като хоби това, че иска да измисли перпетум мобиле, или да открива злато, или го занимават черните дупки....но това са според мен несериозни неща...какво да го правиш-ВОДОЛЕЙ
|
|
|
|
|
хобито е чудесно нещо по принцип
друго е което те дразни, и без хоби щеше да е така...
|
|
|
|
|
Твоите възгледи се доближават много до моите. Точно така разбирам ролята на семейството. Но пък съм далеч от идеята заради такова нещо да напускам връзката, защото все пак това е поредното препятствие. Всеки си има предимства и недостатъци, както аз ,така и той. Според него аз пък съм много обсебваща. Но след като един брак е просъществувал 17 години значи има какво да го държи. Просто аз не бих постъпила така. Бях със сътресение на мозъка един месец лежах, не можех 1 хляб да отида да купя, но той си мисли че щом сина ни е с мен това е достатъчна подкрепа. А за мен не е. Защото бях много изплашена, постоянен световъртеж и всички там негативни последици от това заболяване. Още се съвземам.
|
|
|
|
|
Дали твоят човек не го гони просто мъжката критика?
Стават безумни егоисти, освен какво ли още не...та докато не ги чукне горния и видят долния, няма спасение.
|
|
|
|
|
Какво е хобито му, колко често ходи?
Сътресението е малко като да счупиш крак - трябва да лежиш, няма как... но и няма как другите да изоставят живота си. Не знам ти казваш, че си му споделила как се чувстваш? Това е окей, така би трябвало да е. Но как си представяш в идеалния вариант промяната у него? Ако зареже хобито си и се залепи за теб, защо си мисля, че ще радваш около месец на постижението си, а после ще ти омръзне? Няма как да знам, така си мисля просто. Много често двойки се разделят, когато единият изостави живота си заради другия и му се посвети изцяло. На другия това винаги му идва в повече, а първият става безинтересен, завоюван, дори досаден в неговите очи.
..rude & not ginger...
Редактирано от Doctor Who на 26.09.11 10:44.
|
|
|
|
|
Нашите хобита си съвпадат и по този случай не ме дразният.
човек е хубаво да има хоби и да се занимава с нещо .... що се отнася до мъжката чувствителност относно твоите болежки това е съвсем отделна тема
If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.
|
|
|
|
|
И той сигурно има такава логика, да не вземе да ми омръзне...Незнам,вероятно е така, но пак казвам всичко е индивидуално, зависи кой какви потребности има. И аз имам свои занимания, но никога не прекалявам с тях, а той ходи 2 пъти седмично, понякога и 3, по 4 часа. Въпрос и на отговорност е малко да се замисли човек... така си мисля.
А по отношение на хобитата в общия случай, мисля че не трябва да се отразяват на отношенията в семейството. Трябва да е умерено, за тонус. Това го подкрепям.
|
|
|
|
|
Хм, много се учудвам на това, което пишат повечето клубари. Само си мисля дали биха писали същото, ако примерно ставаше въпрос за болно дете, чиято майка е решила вместо да го гледа да отиде на среща с приятелки или на мач, защото това й е хоби. Със сигурност щяха да я заклеймят.
Та тук не става въпрос за това да ревнуваш мъжа си от хобито му и да го обсебваш, а да ти окаже морална подкрепа, когато имаш нужда от нея.
И, разбира се, далеч съм от мисълта да те съветвам да напуснеш мъжа си. Но все пак е хубаво хората в едно семейство да са наистина предани един на друг и да се грижат за здравето /физическо и психическо/ на близките си.
|
|
|
|
|
Точно така, Кумико. Нейните обида има много малко общо с хобито на мъжа й.
|
|
|
|
|
И аз имам свои занимания, но никога не прекалявам с тях
Започвай да прекаляваш
|
|
|
|
|
Е, това си е направо друга тема
|
|
|
|
|
какво удоволствие ще получи той от хобито си
|
|
|
|
|
Само си мисля дали биха писали същото, ако примерно ставаше въпрос за болно дете, чиято майка е решила вместо да го гледа да отиде на среща с приятелки или на мач, защото това й е хоби. Зависи колко е болно детето, от какво е болно, колко време продължава това... В крайна сметка след като отмине реалната опасност за живота и нещата се канализират, не е толкова трагично да оставиш другиго да се грижи за болния. Пък и детето има друга психика. Нали не мислиш, че трябва да се държим като деца?
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
Може да не е хоби, но са интереси, което се брои за мен Какво мислиш, че е хобито на един Козирог?
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
|
|
|
|
|
Вече е късно тепърва да започвам да прекалявам с каквото и да било. Пък и аз нямам такава потребност. По скоро бих се чувствала виновна.
|
|
|
|
|
С цялото ми уважение към теб, но нищо детинско не виждам в това, в труден момент- а този беше наистина такъв повярвай ми, да можеш да разчиташ на мъжа до себе си.
|
|
|
|
|
Като цяло разбирам че сте толерантни към интересите на половинките си. И нищо нередно не виждате в това че те са приоритет дори и в подобна ситуация. Честно казано съм учудена, все пак това е женски клуб, но може би така погледнато отстрани, човек не може да прецени как би реагирал. То и аз съм много либерална уж, но ето когато бях слаба и зависима не е съвсем така.
|
|
|
|
|
Добре, но нали не те е оставил сама да стоиш? Имало е човек до теб. Каква е разликата дали детето ще ти донесе вода или да хапнеш нещо или мъжът ти ще го направи? Разликата е само в главата- в единия случай ще знаеш, че той си е зарязал рибата заради теб и от това ще ти стане по-хубаво. На него пък ще му стане тъпо, щото е останал вкъщи без да има кой знае каква полза от това...
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
Точно - би се чувствала виновна. А той не се..... значи не му пука. Но не е така. Той има други ситуации, в които би се чувствал виновен спрямо теб, просто тази не е една от тях. Той изразява любовта си по друг начин, както всеки човек има различен начин. чувства отговорност за едни неща, не за други. Това, което описваш - да, кофти е било, най-вече защото така си се чувствала, но не е универсална ситуация, в която всеки да заяви - да, трябвало е да си остави хобито. Разбираш ли? Тази ситуация е в сивия сектор и цависи от възприятието на самия човек. Вие с него не се различавате по това колко се обичате или колко ви е грижа един за друг, защото тази ситуация не измерва това, а други индивидуални различия.
..rude & not ginger...
|
|
|
|
|
Разбира се че има голяма разлика за мен, то вече стана ясно. Може би всичко идва от главата както казваш и както вече коментирахме е въпрос на това как възприемаш нещата. Неслучайно в началото ви попитах дразни ли ви хобито на вашия мъж. Защото мен тази ситуация ме подразни меко казано. Но точно за да не го задължавам да стои до мен си мълчах. Обаче когато не се видяхме цяло денонощие и на следващия ден той пак замина, вече си казах. Незнам дали знаете, то и аз не знаех докато не ми дойде на главата, но след сътресение първите дни си като пиян и постоянно ти се спи. По тази причина когато той стандартно се прибира след 22 от тренировка аз вече спях. Та мислил си той че ми трябва почивка и за какво ми бил...и някакви такива доводи ми даде. Та така...мъжете и жените по различен начин изразяваме любовта си. Искал да ми осигури спокойствие човека а пък аз се сърдя. Учудена съм обаче че и вие мислите по подобен начин, явно сте мъжки момичета.
|
|
|
|
|
Така е да, съгласна съм. Това не ме прави по разбираща обаче. Защото в такива моменти си задаваш въпроса този човек до теб, всъщност наистина ли е до теб или просто чака отстрани да ти мине. Къде е подкрепата му в случая...такива въпроси ти възникват. Защото когато си здрав е лесно да те обичат....
|
|
|
|
|
Учудена съм обаче че и вие мислите по подобен начин, явно сте мъжки момичета. Е, не знам какво се влага в този термин "мъжко момиче", но наистина в много ситуации разбирам мъжкото мислене.
мислил си той че ми трябва почивка и за какво ми бил Към това добави и че един здрав човек наистина няма какво да прави вкъщи, ако не се грижи за тежко болен. Под тежко болен имам предвид такъв, който изобщо не може да стане от леглото, храни се като малко дете и прочие (да не дава Господ).
Освен това може да добавиш и това, че неговият стрес от твоя проблем също никак не е бил малък и в такива случаи човек подсъзнателно търси начин да се отдалечи от проблема, пък било то и чисто физически, не защото не те обича, а защото това си е инстинкт за оцеляване. Е, в такива ситуации жените си пренебрегваме подсъзнателните желания в повечето случаи, а мъжете в повечето случаи не ги пренебрегват, както и Берьозка спомена, но това не е проблем само на твоя мъж, а целокупен мъжки проблем.
Накратко, разбирам те, но не се ядосвай на мъжа си. Те толкова си могат.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
в женския ви разговор, но...
Ти като го земаше за мъж мъжа си, не беше ли разбрала, че съчувствието и съпричастността, поне такива каквито търсиш, не са характерни за него? Или поне не съвпадат с твоя начин на мислене?
Ако не знаеше такова важно нещо, с каква смелост си тръгнала да бъдеш с някого, докато смъртта ви раздели?
Ако той е бил съпричастен тогава, но се е променил, то тогава вероятно му липсва причината, заради която да бъде такъв сега...
Искам да кажа, когато в една връзка се случва така, че някой попада в ситуация на жертва (нека жертва да не звучи драматично, а по-общо), то топката е в самата жертва. Убеден съм.
------------------------
Слушай беззвучието...
|
|
|
|
|
Твоя пост ме развесели Ти нали не мислиш че първо като съм се женила съм била с ударена глава и съм имала нужда от помощ та да бъде грижовен и второ тогава аз бях единственото му хоби. А и когато човек иска да се представи в най добрата светлина, за да бъде харесан, дори може да положи усилия да се представи по начин който не му е толкова присъщ. Може би си прав че обстоятелствата от тогава са се променили, но тук пак опираме до чувството на отговорност. Като се ожениш/подозирам че все още не си/ ще ти кажат нещо от рода- в болест и здраве, в богатство и бедност и т.н. С две думи дори да не се тресеш от страст вече си поел отговорност към другия.
|
|
|
|
|
Виж, когато двама души решават да заживеят заедно, те трябва да имат една обща представа за някои фундаментални неща, едно от които е и визията за другия - кой е, що е, какво е неговото значение и място (първо, второ, след мама, след тати, след кака или бати, след децата или преди децата. след хобито или преди хобито, ще му се дава ли съчувствие или да се ебе в гъза...). Ако я няма тая обща представа, като мине етапа на флиртуването, където всички сме много яки и много готини, лъсва чуденето "как може да си предпочете хобито, вместо да стои с мен и да ми държи ръката?".
------------------------
Слушай беззвучието...
|
|
|
|
|
Така погледнато, може би нещо като предбрачен договор да бяхме подписали, само че такива тогава нямаше. Защото то едно е да си изяснявате визията един за друг, съвсем друго е после да се придържате към нея. Сега значи и отговорност не мога да му търся щом писмено не е обещал че ще ми държи ръката. Ти нали знаеш какво е клишето когато някой се ожени. Питат го -ти излъга се. Еми така става....
|
|
|
|
|
Да съм казал писмени обещания? Когато двама души се привличат и са поживели едно 2-3 години заедно, са си изяснили и ценности, и разбирания, и све... При фундаменталните ценности и разбирания няма променливост, те пасват точно на характера и придобитото от примера на родителите и семейството. Във фундаменталните си нагласи човек не се променя. И няма нужда да дава писмени обещания, щом баща му е гледал с обич в очите майка му и му е показвал, че от всичко на земята, тя е най-важната...
Извинявай, отпуснах се. Може би нямам право да ти говоря така. Ивинявай. Малко изпростявам на моменти..
------------------------
Слушай беззвучието...
|
|
|
|
|
Няма нищо, нали си говорим. Какво да ти кажа...няма как да преценя как би постъпил в ситуация докато тя не се случи. Това че не е бил до мен в тази, не означава че е безотговорен и безразличен по принцип. Не мога да отрека обаче че това ме разочарова. Както Березка спомена много мъже не издържат и бягат. Не сме имали проблеми от такъв характер до сега, но да не дава Господ нещо по сериозно. Че незнам...
А по отношение на семейството и това не е надежден показател. Тогава би трябвало децата родени при едни и същи родители да са еднакви, нали имат един и същи пример и еднаква семейна среда. Да ама не... Всеки си е отделен индивид, и върху характера му оказват влияние освен семейството, така също приятели, а и собствените му убеждения за нещата.
Оказва се, че в живота няма застраховка за нищо и не можеш да си сигурен как нещо извън обичайното би се отразило върху теб и партньора. Уж се познавате, изяснили сте си кой какво да очаква от другия, но теоретично. Дойде ли ти на главата е друго.
Редактирано от _belladonna_ на 01.10.11 11:43.
|
|
|
|
|
Свиквай с мисълта, че човек е сам на тази земя...САМ!
Семейство, приятели...химери...създай си свят в който ще ти е добре сама със себе си...независимо от обкръжението!
|
|
|
|
|
Ааааа не, ако ще съм сама, да съм сама. След като имам мъж значи не съм сама. Тогава той за какво ми е?
|
|
|
|
|
За какво ли е/...ами за секс, когато решите, за да оправя нещо по къщата...за да носи пари най-вече!!!!...абе за компания като цяло, ся дето се казва да имаш с кого да изгледаш нЕкой тъп филм или да имаш с кого да се позаядеш понякога...а най-вече да има кой да носи тежки чанти от пазар или да има кой да ходи за минерална вода от Княжево
За какво толкова друго може да имаш нужда от мъж околовръст?
|
|
|
|
|
Ами зависи какво е. Ако са младите любовници, определено ме дразни и се отнасям към него с негативизъм
|
|
|
|
|
За секс...мога и без съпруг да го получа, за парите...аз печеля повече от него. За чантите и водата съм съгласна. Мисля си че семейните отношения включват много повече от това.
|
|
|
|
|
Те и по старите любовници дразнят, но тук не става въпрос за любовница.
|
|
|
|
|
Е, и да взема детето от училище и градина, когато ти не можеш
Всъщност наистина ти какви очаквания имаш и желания за да усещаш едно хармонично семейство?...това сериозно...все пак семейство, ок...но ние сме различни хора, всеки с неговите си потребности и желания и представи за света:)
п.с. Апропо, доказано е, че мъжете с времето се дистанцират от жени, които печелят повече от тях!!!
Редактирано от LlRA.. на 05.10.11 14:14.
|
|
|
|
|
минерална вода... Сигурна ли си?
Като ги видя тия с тубите и ми се образуват смесени чувства - недоумение, присмех, чудене...
е известна и с това, че много от нейните обитатели са от извънземен произход. Пример в това отношение са многобройните пенсионери, лудо забързани по цял ден и цяла нощ в търсенето на редкия природен ресурс "минерална вода", необходим за поддържането на извънземната им екзистенция. В случай, че някой от тях не се възползва от намаленията за извънземни граждани на междугалактическата компания "Столичен Градски Транспорт", то единствената причина за това е преминаването на енергията в други форми и състояния или материализирането в паралелни светове...
------------------------
Слушай беззвучието...
|
|
|
Тема
|
 Re: Ивинявам се, че се намесвам
[re: Stefan Pan]
|
|
| Автор |
LlRA.. (мission) |
| Публикувано | 05.10.11 23:06 |
|
|
Ние ходим с колата и си правим хем разходка с малката, хем си сипваме вода, хем не им плащаме по близо 4 лева там за разните му Девин от 11 литра и 19 литровите за машините и т.н....пък ти си се чуди колкото искаш:))
|
|
|
|
|
Ами при наличието на хубава питейна вода в софийските чешми...
Баба ти все минерална вода си е наливала.
------------------------
Слушай беззвучието...
|
|
|
|
|
Апропо, доказано е, че мъжете с времето се дистанцират от жени, които печелят повече от тях!!! След колко време се дистанцират? Де късмет, де...
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
Дистанцират се душевно, отдалечават се в хобитата си, това е техния начин за протест...иначе физически и поадресна регистрация май остават доста време при хранилката
|
|
|
Тема
|
Re: Ивинявам се, че се намесвам
[re: Stefan Pan]
|
|
| Автор |
LlRA.. (мission) |
| Публикувано | 06.10.11 08:23 |
|
|
Бляк...водата от софийските чешми няма нищо общо с водата от 70-80 години, когато и аз като дете и евойка съм пила...сега мирише на лекарство и има блудкав вкус...пфу
|
|
|
Тема
|
Re: Ивинявам се, че се намесвам
[re: LlRA..]
|
|
| Автор |
Бepeзka! () |
| Публикувано | 06.10.11 10:14 |
|
|
Именно. Качеството на водата е влошено и не може да се сравнява с това, което е било преди. Понякога се чудя дали не хлорират толкова силно, за да поддържат продажбите на бутилирана вода на ниво. Пък и има изследвания, според които хората, живеещи в райони с по-силно хлорирана питейна вода страдат по-често от онкологични заболявания. Хлорът предизвиква рак - факт.
|
|
|
Тема
|
Re: Ивинявам се, че се намесвам
[re: LlRA..]
|
|
| Автор |
Kapинka (членка) |
| Публикувано | 06.10.11 12:36 |
|
|
Отдавна водата не е това, което беше!
Винаги като затръгваме някъде мятаме празните туби в багажника и пътьом пълним вода. Последните попълнения са от Хисаря и Рила. Така и малко разнообразие внасяме, щото пък трябва да се сменя мин.вода от време на време.
|
|
|
|
|
Очакванията са ми да бъде до мен, толкова е просто. И то в момент когато не съм добре пък, е просто ненужно да се изисква и коментира. Аз не мога да си представя как е възможно в такъв момент да мисли за хобито си. Не става въпрос че съм против да има такова по принцип. Но след като веднъж разбрах че ме остави буквално да се спасявам сама, вече съм против и по принцип. Загуби доверието ми просто. Тук не става въпрос че искам да го вържа за себе си, а просто за морална подкрепа . Да покаже, че му пука за мен.Така разбирам аз семейството. Аз бих постъпила по този начин. За пореден път обяснявам това и си мисля че явно човек докато не го изпита не може да разбере.Редактирано от _belladonna_ на 06.10.11 13:10.
|
|
|
|
|
За съжаление, не трябва да се увличаме от химерата, че както НИЕ бихме постъпили , се очаква и другите да постъпват...факт.
Иначе ми се е случвало, самата аз съм с хронично заболяване, което всеки месец ми предизвиква 2-3 дневни ужасни болкови кризи в главата/мигрена, доста коварна/...но самата аз не съм искала да ми оказват кой знае каква подкрепа, защото философията ми е друга и отдавна съм си пренастроила възгледите относно нужата да изпитвам близките ми хора да са ми на разположение. Но всеки си е различен
Сега обаче смятам, че след тези неволи ще излезеш още по-силна и уверена!
Редактирано от LlRA.. на 06.10.11 15:36.
|
|
|
|
|
Само че аз съм го изпитала - близък човек да не е с мен в труден период. Причините на бяха хоби, причините бяха страх. Но и аз не съм искала да седи до мен... един разговор по телефона 5 минути би ми свършил работа. И все си мислех - трябва да има компромисен вариант, защото аз обикновено търся такъв - срещане посредата на двете позиции. Но явно аз не съм изпитвала такъв страх за себе си, който да ме накара да бъда така крайна. Та... тръшках се, заричах се, преживявах го отново и отново.... ядосвах се.... мислех, че задължително трябва да получа разкаяние, извинение.... В крайна сметка тези неща се оказаха странични и маловажни - главният въпрос беше искам ли този човек още в живота си или не. И ако го искам, няма как ако не измета всички тези обвинения, гняв, очаквания... Ако не го искам в живота си - всъщност същото. Оказа се, че човекът ми е по-ценен от идеята, че приятелите се познават по това, че са до теб, дори в труден за тях самите момент. Някак си го бях харесала, живеех според това, удобен идеал, наистина... Но човекът ми е по-ценен от идеята. Едното е абстрактно и може да бъде съвършено. Другото обаче е истинско. И е извън теб. Та изборът е въображемият свят вътре в теб или ще го прежалиш заради реалните ти близки с реалните им грешки и качества. Ако избереш първото ще си живееш на трон... сама. Ако избереш второто, ще трябва да се адаптираш, слизайки от трона и признавайки си, че не си по-добра от него и че и ти си го наранявала.
..rude & not ginger...
|
|
|
|
|
Ако не е до теб в труден момент, какво му е всъщност приятелското на този приятел?
|
|
|
|
|
В конкретен труден момент. Всъщност мен не ми пукаше, че съм болна, даже скрих, че съм в болница. Моментът стана труден именно заради липсата на човека. И то не наживо при мен.... никога не бих искала такова нещо при условие, че знаех каква хипохондрия е. Просто исках, както казах, някакви сигнали малки - смс, обаждане.... не за да се интересува от мен, а за да ми сподели за себе си и да ме разсее така. Но.... имаше сериозен проблем, който аз никога може би няма да мога да го изпитам, за да разбера какво е ставало в главата на другия. Просто исках да кажа, че ми се е случвало да съм болна и да ме заебе човек, когото обичам и въпреки това съм на мнението, което споделих в темата. Т.е. не го мисля това заради липса на опит, а точно обратното.
А приятелството не е чеклиста с подвизи и падения - или го има, или го няма. То е връзка, усещане. Любов.
..rude & not ginger...
Редактирано от Doctor Who на 06.10.11 19:45.
|
|
|
|
|
И аз ще попитам що за приятелство е това? Ако моя мъж ми беше просто приятел и се беше случило това щяхме да сме до там. Този човек не е бил физически до теб, не се е обадил даже и ти го наричаш приятел...мирогледа ни е различен. И по някога по добре сам на трона, отколкото сам с някой друг.
|
|
|
|
|
Само че с този човек ни събират по-важни неща от това и е бил до мен в други важни моменти. За мен не е най-трудно да си физически болен - това е нищо. + това аз знам защо.... имаше причина за това поведение и причината се казва инстинкт за самосъхранение.
Как да ти обясня, че някой може да е мега коректен, внимателен, помагащ и да не ми е приятел и някой да не е баш това, но да ми е. А истинските приятели си прощават всичко и преодоляват всичко и знаят, че каквото и да стане ще бъдат докрая приятели дори да си ебат майките по всички възможни начини. Връзката е невидима и не се измерва в дела дори.... то е усещане, както вече казах.
А случката, която описах е само една ПРАШИНКА на фона на всичко останало, разбираш ли? Докато твоят начин на мислене заради една постъпка или непостъпка дефинира цял човек и отношенията с него.
..rude & not ginger...
Редактирано от Doctor Who на 07.10.11 21:28.
|
|
|
|
|
О, достатъчно ми е да кажа какво мисля. Не се дразня. Всеки има нужда от лично пространство. Аз също.
|
|
