|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|
Точно - би се чувствала виновна. А той не се..... значи не му пука. Но не е така. Той има други ситуации, в които би се чувствал виновен спрямо теб, просто тази не е една от тях. Той изразява любовта си по друг начин, както всеки човек има различен начин. чувства отговорност за едни неща, не за други. Това, което описваш - да, кофти е било, най-вече защото така си се чувствала, но не е универсална ситуация, в която всеки да заяви - да, трябвало е да си остави хобито. Разбираш ли? Тази ситуация е в сивия сектор и цависи от възприятието на самия човек. Вие с него не се различавате по това колко се обичате или колко ви е грижа един за друг, защото тази ситуация не измерва това, а други индивидуални различия.
..rude & not ginger...
| |
|
|
|
Разбира се че има голяма разлика за мен, то вече стана ясно. Може би всичко идва от главата както казваш и както вече коментирахме е въпрос на това как възприемаш нещата. Неслучайно в началото ви попитах дразни ли ви хобито на вашия мъж. Защото мен тази ситуация ме подразни меко казано. Но точно за да не го задължавам да стои до мен си мълчах. Обаче когато не се видяхме цяло денонощие и на следващия ден той пак замина, вече си казах. Незнам дали знаете, то и аз не знаех докато не ми дойде на главата, но след сътресение първите дни си като пиян и постоянно ти се спи. По тази причина когато той стандартно се прибира след 22 от тренировка аз вече спях. Та мислил си той че ми трябва почивка и за какво ми бил...и някакви такива доводи ми даде. Та така...мъжете и жените по различен начин изразяваме любовта си. Искал да ми осигури спокойствие човека а пък аз се сърдя. Учудена съм обаче че и вие мислите по подобен начин, явно сте мъжки момичета.
| |
|
|
|
Така е да, съгласна съм. Това не ме прави по разбираща обаче. Защото в такива моменти си задаваш въпроса този човек до теб, всъщност наистина ли е до теб или просто чака отстрани да ти мине. Къде е подкрепата му в случая...такива въпроси ти възникват. Защото когато си здрав е лесно да те обичат....
| |
|
|
|
Учудена съм обаче че и вие мислите по подобен начин, явно сте мъжки момичета. Е, не знам какво се влага в този термин "мъжко момиче", но наистина в много ситуации разбирам мъжкото мислене.
мислил си той че ми трябва почивка и за какво ми бил Към това добави и че един здрав човек наистина няма какво да прави вкъщи, ако не се грижи за тежко болен. Под тежко болен имам предвид такъв, който изобщо не може да стане от леглото, храни се като малко дете и прочие (да не дава Господ).
Освен това може да добавиш и това, че неговият стрес от твоя проблем също никак не е бил малък и в такива случаи човек подсъзнателно търси начин да се отдалечи от проблема, пък било то и чисто физически, не защото не те обича, а защото това си е инстинкт за оцеляване. Е, в такива ситуации жените си пренебрегваме подсъзнателните желания в повечето случаи, а мъжете в повечето случаи не ги пренебрегват, както и Берьозка спомена, но това не е проблем само на твоя мъж, а целокупен мъжки проблем.
Накратко, разбирам те, но не се ядосвай на мъжа си. Те толкова си могат.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
в женския ви разговор, но...
Ти като го земаше за мъж мъжа си, не беше ли разбрала, че съчувствието и съпричастността, поне такива каквито търсиш, не са характерни за него? Или поне не съвпадат с твоя начин на мислене?
Ако не знаеше такова важно нещо, с каква смелост си тръгнала да бъдеш с някого, докато смъртта ви раздели?
Ако той е бил съпричастен тогава, но се е променил, то тогава вероятно му липсва причината, заради която да бъде такъв сега...
Искам да кажа, когато в една връзка се случва така, че някой попада в ситуация на жертва (нека жертва да не звучи драматично, а по-общо), то топката е в самата жертва. Убеден съм.
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Твоя пост ме развесели Ти нали не мислиш че първо като съм се женила съм била с ударена глава и съм имала нужда от помощ та да бъде грижовен и второ тогава аз бях единственото му хоби. А и когато човек иска да се представи в най добрата светлина, за да бъде харесан, дори може да положи усилия да се представи по начин който не му е толкова присъщ. Може би си прав че обстоятелствата от тогава са се променили, но тук пак опираме до чувството на отговорност. Като се ожениш/подозирам че все още не си/ ще ти кажат нещо от рода- в болест и здраве, в богатство и бедност и т.н. С две думи дори да не се тресеш от страст вече си поел отговорност към другия.
| |
|
|
|
Виж, когато двама души решават да заживеят заедно, те трябва да имат една обща представа за някои фундаментални неща, едно от които е и визията за другия - кой е, що е, какво е неговото значение и място (първо, второ, след мама, след тати, след кака или бати, след децата или преди децата. след хобито или преди хобито, ще му се дава ли съчувствие или да се ебе в гъза...). Ако я няма тая обща представа, като мине етапа на флиртуването, където всички сме много яки и много готини, лъсва чуденето "как може да си предпочете хобито, вместо да стои с мен и да ми държи ръката?".
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Така погледнато, може би нещо като предбрачен договор да бяхме подписали, само че такива тогава нямаше. Защото то едно е да си изяснявате визията един за друг, съвсем друго е после да се придържате към нея. Сега значи и отговорност не мога да му търся щом писмено не е обещал че ще ми държи ръката. Ти нали знаеш какво е клишето когато някой се ожени. Питат го -ти излъга се. Еми така става....
| |
|
|
|
Да съм казал писмени обещания? Когато двама души се привличат и са поживели едно 2-3 години заедно, са си изяснили и ценности, и разбирания, и све... При фундаменталните ценности и разбирания няма променливост, те пасват точно на характера и придобитото от примера на родителите и семейството. Във фундаменталните си нагласи човек не се променя. И няма нужда да дава писмени обещания, щом баща му е гледал с обич в очите майка му и му е показвал, че от всичко на земята, тя е най-важната...
Извинявай, отпуснах се. Може би нямам право да ти говоря така. Ивинявай. Малко изпростявам на моменти..
------------------------
Слушай беззвучието...
| |
|
|
|
Няма нищо, нали си говорим. Какво да ти кажа...няма как да преценя как би постъпил в ситуация докато тя не се случи. Това че не е бил до мен в тази, не означава че е безотговорен и безразличен по принцип. Не мога да отрека обаче че това ме разочарова. Както Березка спомена много мъже не издържат и бягат. Не сме имали проблеми от такъв характер до сега, но да не дава Господ нещо по сериозно. Че незнам...
А по отношение на семейството и това не е надежден показател. Тогава би трябвало децата родени при едни и същи родители да са еднакви, нали имат един и същи пример и еднаква семейна среда. Да ама не... Всеки си е отделен индивид, и върху характера му оказват влияние освен семейството, така също приятели, а и собствените му убеждения за нещата.
Оказва се, че в живота няма застраховка за нищо и не можеш да си сигурен как нещо извън обичайното би се отразило върху теб и партньора. Уж се познавате, изяснили сте си кой какво да очаква от другия, но теоретично. Дойде ли ти на главата е друго.
Редактирано от _belladonna_ на 01.10.11 11:43.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
[