|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|
Ключар е.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
... мога от личен опит да ти кажа, че мразя хората, които нямат хоби или нямат какво да правят, защото тогава висват като някакви досадни мухи на врата на другите, които имат какво да вършат....
Так и с хобито... човек трябва да има нещо, което да обича да прави и с което да релаксира....
....Не чета между редовете и затова пиша директно...
| |
|
|
|
Моят няма хоби
По скоро казва, че само сексът му е хоби...та ще видим накъде ще избие това ...
Всъщност не знам дали трябва да се отчита като хоби това, че иска да измисли перпетум мобиле, или да открива злато, или го занимават черните дупки....но това са според мен несериозни неща...какво да го правиш-ВОДОЛЕЙ
| |
|
|
|
хобито е чудесно нещо по принцип
друго е което те дразни, и без хоби щеше да е така...
| |
|
|
|
Твоите възгледи се доближават много до моите. Точно така разбирам ролята на семейството. Но пък съм далеч от идеята заради такова нещо да напускам връзката, защото все пак това е поредното препятствие. Всеки си има предимства и недостатъци, както аз ,така и той. Според него аз пък съм много обсебваща. Но след като един брак е просъществувал 17 години значи има какво да го държи. Просто аз не бих постъпила така. Бях със сътресение на мозъка един месец лежах, не можех 1 хляб да отида да купя, но той си мисли че щом сина ни е с мен това е достатъчна подкрепа. А за мен не е. Защото бях много изплашена, постоянен световъртеж и всички там негативни последици от това заболяване. Още се съвземам.
| |
|
|
|
Дали твоят човек не го гони просто мъжката критика?
Стават безумни егоисти, освен какво ли още не...та докато не ги чукне горния и видят долния, няма спасение.
| |
|
|
|
Какво е хобито му, колко често ходи?
Сътресението е малко като да счупиш крак - трябва да лежиш, няма как... но и няма как другите да изоставят живота си. Не знам ти казваш, че си му споделила как се чувстваш? Това е окей, така би трябвало да е. Но как си представяш в идеалния вариант промяната у него? Ако зареже хобито си и се залепи за теб, защо си мисля, че ще радваш около месец на постижението си, а после ще ти омръзне? Няма как да знам, така си мисля просто. Много често двойки се разделят, когато единият изостави живота си заради другия и му се посвети изцяло. На другия това винаги му идва в повече, а първият става безинтересен, завоюван, дори досаден в неговите очи.
..rude & not ginger...
Редактирано от Doctor Who на 26.09.11 10:44.
| |
|
|
|
Нашите хобита си съвпадат и по този случай не ме дразният.
човек е хубаво да има хоби и да се занимава с нещо .... що се отнася до мъжката чувствителност относно твоите болежки това е съвсем отделна тема
If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.
| |
|
|
|
И той сигурно има такава логика, да не вземе да ми омръзне...Незнам,вероятно е така, но пак казвам всичко е индивидуално, зависи кой какви потребности има. И аз имам свои занимания, но никога не прекалявам с тях, а той ходи 2 пъти седмично, понякога и 3, по 4 часа. Въпрос и на отговорност е малко да се замисли човек... така си мисля.
А по отношение на хобитата в общия случай, мисля че не трябва да се отразяват на отношенията в семейството. Трябва да е умерено, за тонус. Това го подкрепям.
| |
|
|
|
Хм, много се учудвам на това, което пишат повечето клубари. Само си мисля дали биха писали същото, ако примерно ставаше въпрос за болно дете, чиято майка е решила вместо да го гледа да отиде на среща с приятелки или на мач, защото това й е хоби. Със сигурност щяха да я заклеймят.
Та тук не става въпрос за това да ревнуваш мъжа си от хобито му и да го обсебваш, а да ти окаже морална подкрепа, когато имаш нужда от нея.
И, разбира се, далеч съм от мисълта да те съветвам да напуснеш мъжа си. Но все пак е хубаво хората в едно семейство да са наистина предани един на друг и да се грижат за здравето /физическо и психическо/ на близките си.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
()