|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Компромиси и връзки
|
|
| Автор |
!Valencia () |
| Публикувано | 16.08.11 21:24 |
|
|
Нямам предвид компромисите, които всеки от нас прави спрямо партньора си, когато има партньор. Говоря за компромисите, които някои от нас правят, с единствената цел да бъдат с някого. И ако не могат да са с този, с когото искат, решават да са с този, който иска тях.
Случвало ли ви се е да започвате връзка с човек, когото не харесвате само защото той ви харесва (той харесва вас), надявайки се, че любовта ви към него ще се появи по-късно? А появявала ли се е?
| |
|
|
|
и какво ако сме правили такива компромиси?
| |
|
|
|
Нищо, любопитно ми е!
Доскоро не си задавах този въпрос, но и не познавах толкова много сами и самотни хора, при това без оглед на възрастта, а тези от моите познати, които имат партньор, са направили компромис (с едно-единствено изключение).
Та се чудех, дали възможността за връзка минава през компромиса- предварителния компромис.
Редактирано от !Valencia на 17.08.11 00:39.
| |
|
|
|
Има един много хубав филм - "Балът на чудовищата".
Там е разгледан въпроса с компромиса и истинската любов.
Голямата любов прави големи компромиси.
Готовността за компромис показва степента на зрялост и способност за обичане.
P.S. Когато съм започвала връзка без да харесвам партньора, само за да не съм сама, е било пълно фиаско. Не става.
Първо са химията, любовта, нежността, а после идват не толкова компромисите, колкото толерантността към някои черти на характера, или разбирания на човека.
"Умиране няма и задачата има решение." - Ст. ДжонсънРедактирано от Poзмapия на 17.08.11 08:48.
| |
|
|
|
Компромисите са допустими, докато не се получи нещо компромисно.
Започването на връзка само и само, за да не си сам и големия компромис, за който говориш, водят до краен резултат нещо прекалено компромисно.
Е, някой път може пък да се окаже, че си е струвал компромиса. Ама ми се струва да е рядкост.
| |
|
|
|
Да задълбая в сериозна връзка заради самата връзка не ми се е случвало.
Случвало ми се е в дадени моменти да бъда с човек който наистина ме харесва,като ясно съм давала да се разбере,че това са моментни състояния и очевидно правя компромис.
Както ми се е случвало и към мен да проявят този компромис.
Във всяка десятка има нула
| |
|
|
|
Случвало ли ви се е да започвате връзка с човек, когото не харесвате само защото той ви харесва (той харесва вас), надявайки се, че любовта ви към него ще се появи по-късно?
Не, не ми се е случвало, пък и започвайки връзка, изобщо нямам очаквания за развитието й.
Много хора правят този компромис - да допускат до себе си някого, когото не харесват и това е от страх да не останат сами, но в крайна сметка пак са сами. Странно ми е защо е толкова страшно според тях, да са сами известно време.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
Съгласна съм с това, което си казала, но какво е решението? Защото в противен случай се връщаме в изходна позиция: или правим компромис, за да не сме сами, или си оставаме сами. И тази моя констатация не е изолиран случай. Напротив, това е световна тенденция- все повече хора по света са самотни.
| |
|
|
|
Че ще се получи нещо компромисно, е повече от ясно, защото първата стъпка обвързва човека към втората.
А че някой път компромисът си е струвал, е изключение, потвърждаващо правилото.
| |
|
|
|
Пускайки темата, се ръководех от идеята дали въпросът със самотата има решение, или няма. Според мен няма. Ще се радвам, ако греша.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | (покажи всички)
| 
|
|
