|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема
|
уф, роднини!!!
|
|
Автор |
Kapинka (членка) |
Публикувано | 12.07.11 18:37 |
|
Как се разбирате с братята или сестрите си?
Ние с моята сме много, много, ама адски много различни ............. и някой път не искри, ами и аз не знам какво прехвърча. Колкото и да се опитвам да бъда спокойна и да запазя добрия тон в отношенията, понякога хич не успявам.
Пък да не е като да не се разбирам с други хора.
Гадно ми е като стане така ...............
| |
|
Като не живеем заедно, чудесно се разбираме. Докато живеехме заедно с едната ми сестра, все нещо се джанкахме.
Е, и сега чат-пат прехвърчат искри, защото пък работим заедно, но се ядва. Аз вече не и се дразня толкова. Приела съм, че такъв и е характерът и няма да го променя и това е. Като вземе много да командори го избивам на смях и я подбъзиквам, пък тя има чувство за хумор и в такива моменти се усеща и те така.
С другата ми сестра като изключим разни спорове по общи теми, в които всеки си държи на неговото, други търкания не съм имала, ама тя е добричка.
Виж, майка ми и досега успява да ме разреве понякога, щото тактичността и е завряна в гъза и понякога хич не се усеща как ме настъпва по болни места, ама добра-лоша, майка ми е, скараме се, пък се сдобрим.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Аз нямам братя и сестри, но с останалите ми роднини нямам абсолютно никакво желание да говоря... то аз даже буквално не говоря с 80% от тях. Първо спрях да говоря с вуйчо ми, защото той си е луд човек. Изключително тежък алкохолик е, има епилепсия и халюцинира всеки ден и е напълно безсмислено да се общува с него, защото си живее в негов свят, поради което действията му са лишени от всякаква логика.
После спрях да говоря с дядо ми, защото и той е абсолютно същия, като сина си (вуйчо ми), с малката разлика, че е по-склонен да се съжалява, вместо да буйства. С баба ми също не говоря, защото тя е от тези хора, дето ако ги уважаваш ти се качват на главата, а ако ги биеш и ги псуваш започват да те обичат много силно. Майка ми е абсолютно същата, като баба ми, и с нея също не говоря. Най-много да и кажа 1-2 изречения, които приличат на телеграма, и то ако е нещо много важно.
Едната ми леля е от тези състарените хора, които вечно са бедни и болни. На нея черният и дроб от стреса е станал по-зле от черния дроб на вуйчо ми, който е кирка пиян 6 дни в седмицата. Другата ми леля е някаква супер злобна и лицемерна, постоянно прави магии, и гледа всячески да спъва всички около нея. Тя има 2 деца, които ми се падат братовчеди. Едното е момиче на моята възраст и тя е много кофти човек. Прилича на майка си, но пък брат и е свястно момче. Баща им си тръгна от семейната къща преди 5-10 години, и откакто си тръгна, в рамките на 1-2 години направи голям бизнес и стана милионер, а преди това беше пияница.
С баща ми много сме се карали, защото малко ме тормозеше преди, но откакто пораснах горе-долу се разбираме. Обаче общуваме малко, защото той по принцип е много нервен човек и често избухва за някакви глупости. С единия ми чичо (мъжа на тая бедната и болната) много се уважаваме! Той е безотговорен, ама е пич. Къркаме си бира и ракия от време на време и се разбираме отлично, с каквото не сме се захванали, това не сме направили. Единственото, което не ми харесва в него е, че е голям селянин, но това обикновено не ми пречи.
С останалите ми роднини се виждам изключително рядко, но има много готини хора измежду тях. Имам някои чичовци, лели и братовчедки в провинцията, които са изключително забавни и весели хора. Повечето от тях са турци, или от смесени бракове (и аз съм от смесен брак).
Обаче имам и една братовчедка, която съм я виждал само един път, но ми се стори страшно симпатична и искам да я срещна пак и да станем приятели, въпреки че това е доста опасно, защото тя е много симпатично момиче и аз миналия път май бях на косъм да се влюбя в нея, което ако стане ще е пълна катастрофа, и не искам дори да си го представям, че лошо ми става.
Хайде, изпях си майчиното мляко.
------------------------------------------
| |
|
не се разбираме изобщо. Със сестра ми сме си говорили много пъти че ако не бяхме сестри нямаше шанс да има каквато и да било връзка между нас защото нямаме допирни точки. Много ме дразни тя мен и аз нея ама пък и много се обичаме.
С майка ми положението е още по зле, говорим си по 2 приказки колко да се озъбим една на друга. Така е трябвало явно да бъде
| |
|
Ей, уби ме с това описание. То не е за смях, ама някак беше толкова ужасно, че чак смешно. Жив и здрав да си, пък роднините да си живеят по техните си закони!
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Верно много описателно!
Ама това, че някъде са такива отношенията не значи, че и при нас трябва да станат такива?
Имам чувството, че откача тая жена. Пък аз я обичам и ми става болно като изпаднем в такава ситуация ... и то за глупости.
Бе, общо взето трябваше да измърморя по въпроса. Имах нужда ей така да си го кажа.
Така, всеки да си живее по неговите си закони. Ама нали уж сме семейство с роднините си?
| |
|
ти пък с много сестри си се уредила
Поне има чувство за хумор едната. Моята имам чувството, че е оперирана от това.
| |
|
Милото момче!
Абе всеки си има разни роднини, дето ти иде да ги убиеш.
Чела съм една теория, която ми звучи много правдоподобно и е единственото смислено обяснение на това защо близки роднини са така различни и не се разбират. Тя касае прераждането и гласи, че в този живот близки са хора, които в предишен са били врагове и това е да си "отработят" кармата, да се научат да приемат другия и да обичат безусловно.
Моля да не ми противоречите, че това са глупости, теорията не е моя, просто на мен ми звучи добре и успокоително.
А в Библията пише, че домашните са най-големите врагове на човека - явно пак това се има предвид.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
| |
|
Аз се разбирам добре със сестра ми.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|