|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|
Съгласна съм напълно. Плюс още нещо обаче - труден е балансът между това, да не психираме детето с прекалени родителски критики и да не го направим прекалено самоуверено, та чак самовлюбено.
Трудността се усилва от това, че според мен част от разликите в характерите са вродени, и не знаеш как ще подейства едно и също поведение на различни деца.
А, да - нямам деца, обаче съм била дете и горе-долу помня какво е да ти шамаросат самочувствието - все едно дали родителите или някой друг.
По някой път има нужда от шамари за сваляне на земята, ама... Трудна е преценката.
Най-тъпата изцепка на баща ми във връзка с килограмите ми беше, когато по гимназиално време ми заяви, че съм се разплула така, защото ям като пурдот. Не знам какво е пурдот, ама не е нещо нежно и красиво. При това дори не бях 130 кг., а нещо като 64-65 при ръст 1,68. В момента съм с 1-2 отгоре на тези.
Редактирано от Mиpa_M на 20.06.11 12:20.
| |
|
|
|
Да, темата я отклонихме.
В отговор на:
И "като съм дебел, да не съм умрял" не е съвсем правилно.... Точно тя има сериозни здравословни проблеми заради килограмите и включително и проблеми от сорта, че зимата трябва да ходи с обувки половинки, тъй като не може да намери ботуши и боти ..... И съзнава, че трябва спешно да вземе мерки, но продължава да набива по 1 хляб на ден освен всичко останало...
Съгласна съм - не съм имала предвид, че трябва да се примиряваме и да си набиваме по цял хляб. Имах предвид, че не трябва да се вземаме за погребани, докато се опитваме да нормализираме положението.
| |
|
|
|
Е, аз при същия ръст стигах до 57 кг., ама понеже сестрите ми бяха по-слаби, все се намираше някой да каже: "Не ми обличай полата, че ще я разшириш!". И аз все си живеех с мисълта, че трябва да отслабвам. Сега като си гледам снимки, дори съм била по-слаба от обичайното, но си карах без самочувствие. Добре, че се ожених, та да чуя някой да ми каже, че съм хубава.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Съвсем ще отклоня темата, но нищо.
57 най-често си е таман добре за този ръст, ама вярно зависи сред какви живееш, освен че в известна степен зависи от телосложението.
Колежката ми тук, и тя със същия ръст, умира да обяснява колко е дебела - цели 56-57 кг. и ханш цели 92 см., и как трябва да отслабне. Останалите, дето сме с десетина кила нагоре (аз и още една, която е по-ниска при това), според нея нямаме нужда от чак такова сваляне - тя просто била с много грацилно телосложение и за нея 57 били много.
Та хора всякакви. Един се вижда в кривото огледало, дето те отразява слаб и висок, друг - в другото.
Твоите сестри сега пак ли са слаби?Редактирано от Mиpa_M на 20.06.11 12:53.
| |
|
|
|
Щом харесваш клин, трябва да го носиш така, че слабините ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да са прикрити с някаква дреха отгоре - дали туника, удължена риза или друго нещо - все тая.
Относно паласките. Жена с проблемна фигура може да изглежда добре! Просто трябва да се облича правилно. Никакви прилепнали дрехи, което в никакъв случай не означава да носи чували. Трябва да се носи по-твърд плат, който не очертава всички недостатъци. Триъгълното деколте, високият ток, вертикани линии и някои други оптични хитринки могат да поправят значително визията.
Напоследък гледам предавания за мода, та това, което казвам са всъщност съвети на стилисти. Хората, които преобразяват в това предаване наистина добиват ново самочувствие, макар че не са с перфектни фигури.
| |
|
|
|
Едната е слаба. Е, не колкото преди, но за възрастта си... Другата напълня много. Но то не е било и в това проблема, ами просто майка ми, а и никой друг вкъщи не са ми казвали, че изглеждам добре. Години по-късно вуйна ми ми разправяше как като съм била малка и някой кажел "я, какво хубаво дете" по мой адрес, майка ми го прекъсвала с нещо от рода на "хайде стига, че...". Много я е било страх да не си вирна носа явно, но всъщност отиде в другата крайност.То май цялото им поколение така възпитаваше.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
И моите възпитаваха така, но си мисля, че разликите са индивидуални, не поколенчески.
Е, сега може да е станало по-либерално като цяло, но като се сетя какви прехвалени мамини синчета и дъщерички имаше и по наше време...
Трудно е да се намери балансът.
Редактирано от Mиpa_M на 20.06.11 13:29.
| |
|
|
|
Да, бе, съгласна съм принципно, само не трябва да се залита към крайности - и в двете посоки. Както е крайност гол пъп при преливащи паласки, така е крайност и да не си позволяваш абсолютно нищо по-"смело", понеже всички ще ти видят недостатъците на фигурата (които и без това се виждат). Така мисля.
Колкото до мен лично, аз внимавам как се обличам и определено не се размотавам по клинове по улицата.
Редактирано от Mиpa_M на 20.06.11 14:35.
| |
|
|
|
Аз съм от тези 2 : много - освен в най - голямият студ, при спорт, планина и пр. активности, които изискват със сигурност предпазване на краката - съм приоритетно с поли. Харесват ми, отиват ми, мисля, че е женствено и секси - както лятото, така и зимата- за която си има и хубави топли материи, и подходящи цветве.
Според мен носенето зависи не само от навици и фигура и т.н. - ами дори от най - прозаични неща - като транспорта до работа примерно: ако трябва да смениш 2 транспортни средства, да постудуваш на спирки и пр. - малко се замисляш за пола и готин чепик, който ще изложиш на блъсканицата. Ако си със самостоятелен транспорт или имаш по - комфортен вариант за придвижване - всичко е по - различно.
У дома съм по същият начин - рокли за лятото, през зимата долнище някакво и нещо връхно.
Клинчета не съм носила никога, не ми харесват и панталоните тип морков- харесвам прав крачол или лек чарлстон - особено за джинси.
Морковите отиват само на перфектна фигура - да се разбура не слаба, а добре и красиво оформени, дълги крака - защото има слаби мацки, но с толкова изсипани дупета и хиксови крака, че лошо да ти стане като ги видиш в този модел крачол. Сляпото робуване на модата, без собствен стил и усет за това в огледалото не щади ни дебели, ни слаби.
Редактирано от impulce на 20.06.11 14:22.
| |
|
|
|
Едно от нещата, които са ми правили впечатление винаги, когато съм в чужбина, е наличието на разнообразни размери от един и същ модел тоалет- за разлика от България.
У нас - обикновено всичко е много малко, китайският XL и пр.докато натам - винаги има за всякакви размери от една и съща дреха - независимо от стила и, модела, цвета, дори когато той не е удачен много за по - големи хора.
Или са по - толерантни или са просто по - добри търговци.
Нямам идея.
Сред чужденците по нашето Черноморие - особено скандинавските големи жени - също се наблюдава някакъв особен и чудат непукизъм относно облеклото - виждала съм наистина брутални изпълнения. Странното е, че тези грамадни жени винаги са със страшно хубави момчета за партньори, много хубави и елегантни.
Та..мисля, че може би навън тези хора се приемат по - естествено, без значение от грамажа им.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
[
()