|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Нашите учители и какво помним за тях
|
|
| Автор |
Bиливap (Counselor) |
| Публикувано | 15.06.11 00:12 |
|
|
Днес се заговорих с една бивша съученичка и много си говорихме за учителите ни. Някои ги помним с добро, други - не с толкова.
Но тогавашната ни перспектива и сегашната са толкова различни ...
Имате ли учители, с които с удоволствие ще седнете и днес да си говорите или учители, които свързвате предимно с лоши спомени?
Аз имам една любима учителка и една, която ... да кажем е в другата крайност. Не, не я мразя, защото я съжалявам - беше изключително слаб педагог, който използваше всяването на страх да компенсира за неумението да изгради отношения на взаимно уважение с учениците. Тогава бяхме убедени, че ни мрази, измисляхме й прякори и общо взето беше "лошият герой"
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
| |
|
|
|
Имате ли учители, с които с удоволствие ще седнете и днес да си говорите или учители, които свързвате предимно с лоши спомени? С повечето ми учители бих седнала и сега да си говоря и не само бих, но го и правя с някои от тях. Ние имахме късмет да учим в гимназията, когато директорката беше една амбициозна жена, която назначаваше млади учители, току що завършили и недеформирани. Повечето ни бяха и приятели, не само учители. Така заобичах историята, например.
Лошите не ги помня с омраза, а просто и досега ми е смешно. Толкова са си можели.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Ейййй, ама защо всички смятат, че по-старите работници (без значение какви) се деформират?
А иначе такава тема имаше преди години в клуб "Пловдив" и ми беше голям кеф да чета и пиша в нея.
Отбелязвам си темата и ще дойда да изпиша поне 5 поста по-нататък.
| |
|
|
|
Ми специално с мъжете учители от гимназията ми е малко вероятно да пия кафе... но виж да пием домашна ракия е друг въпрос. Те и без това повечето бяха пълни пияници. На единия по Полиграфия колко ракия сме му носили направо не е за вярване.
А, пък имаше един друг там по някаква технология ли е какво беше, дето редовно го засичахме в кръчмата (СДС-то). Ние отиваме там целия клас да къркаме, и гледаме господина там се накъркал.
Еееех, колко спомени имам. Имам чувството, че ако ги напиша всичките, мога да направя няколко книги от по 1000 страници.
Ееее, ама и лимонадата не е като едно време!
------------------------------------------
| |
|
|
|
То горе не се уточнява дали да е кафе, и ракия може.
Щях да давам линк към пловдивската тема, за която говорех, но не я намерих, намерих , пак пловдивска.
Точно снощи и мислех как правехме луда една учителка по математика - жената не беше лоша, но въобще не успяваше да въдвори ред между сюрия осмокласници. Само се опитваше да ни се кара, а обръщението беше: "В клас! В клас!" (Въ е буквата на класа, а не предлог). А се сетих за това, защото вчера видях в един пенсионерски вестник репортаж за мой съученик от съседен клас, сега свещеник (католически) в гр. Раковски. Местните баби всичките му били фенки и били разтревожени от слуха, че ще го местят в Пловдив.
Веднъж горепосочената даскалка ни беше събрала двата класа, В и Г. Дори един клас беше достатъчен, за да вдигне класната стая на балон, да не говорим за два. Всички участвахме, обаче бъдещият дядо поп здраво се постара - по едно време взе чак да пее. И отказваше да излезе, като го гонеха. По едно време би звънецът и той заяви: "Сега, другарко, и с вериги да ме вържете, не можете да ме задържите".
Като се сетя, че едно време исках да ставам учителка... Не знам дали правилно си избрах професията, ама добре, че не станах. Щях да съм като тази другарка.
П.П. С доста от тях бих седнала да си говоря, но не съм ги виждала.
Скоро видях на улицата бившата си класна от гимназията, но точно с нея пък няма какво да си кажем. Вероятно и не ни помни (нормално). Друга съученичка ми разказа дори, че я срещнала случайно в кафене и при опит да я заговори, класната се сопнала: "Не мога да отида никъде, където никой не ме познава!".
Макар че... една приятелка, която също е учителка, каза, че напълно я разбира, защото и на нея и се иска да не я разпознават на всяко излизане.Редактирано от Mиpa_M на 15.06.11 13:39.
| |
|
Тема
|
 Re: Нашите учители и какво помним за тях
[re: Bиливap]
|
|
| Автор |
neverojatna (вещерица) |
| Публикувано | 15.06.11 13:36 |
|
|
Да, особено в гимназията имах страхотни учители, с които и сега се поздравяваме и си говорим, каним ги и на срещите. Дори и да са имали интриги и караници помежду си, никога не са плюли един срещу друг пред учениците.
Сега имам една колежка, бивша учителка със 17-годишен стаж, която е от 'другата крайност' - болна от одаскаляване, дребнава, заядлива, непрекъснато контролираща и критикуваща, а същевременно не търпи критика към нея... Ама ние се забавляваме за нейна сметка и не я вземаме на сериозно
| |
|
Тема
|
Re: Нашите учители и какво помним за тях
[re: Bиливap]
|
|
| Автор |
dama_spatia (зеленоока) |
| Публикувано | 15.06.11 17:13 |
|
|
Училище...... колко далечно е то. Но пък сега, когато чета темата, се връщам в спомените си. Имах любима учителка, която преди няколко години на едно пътуване се отбих да я видя. В онова време ми се виждаше немислимо ученик да седне на кафе с учител и да си приказва сладко, сладко. Имахме страхопочитание спрямо учителите. Имахме и строги учители, към които не питая лоши спомени. Днес бих седнала и бих си поговорила с удоволствие за ученическите години с тях, а и не само за тях. Ние също си измисляхме прякори на учителите Весело беше.
| |
|
Тема
|
Re: Нашите учители и какво помним за тях
[re: Bиливap]
|
|
| Автор |
тpънчeтo (..) |
| Публикувано | 16.06.11 01:01 |
|
|
аз помня една идиотка, която се пускаше по перилата без ръце, защото бяха заети с дневник, когато си мислеше, че вратите на класните стаи са затворени
| |
|
Тема
|
Re: Нашите учители и какво помним за тях
[re: Mиpa_M]
|
|
| Автор |
ПOЛУидиoтчeтo (тиква, бе) |
| Публикувано | 16.06.11 07:21 |
|
|
Ха-ха, и аз исках да ставам учителка. И все още искам. Много се разбирам с децата, а и ме бива да обяснявам. Само да не им бяха такива смешни заплатите, че си уморя децата от глад, ако трябва с учителска заплата да ги изхранвам.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Затова много учители изнудват децата да ходят при тях на частни уроци. Една ми обясняваше, че само ако ходя при нея на частни уроци ще взема изпита в университета, и ми искаше 300 лв., тогава на майка ми и баща ми не им даваха заплати и караха на аванси от по 50 лв. Аз естествено отказах и тя ми се обиди. После беше крайно изненадана, че съм взела приемния изпит с 5 без нейните уроци....
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
