|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Лю коафьор
|
|
| Автор |
Сара Б () |
| Публикувано | 13.06.11 21:35 |
|
|
Косата е като визитната картичка на външния ни вид. Темата ми е за смелостта в експериментирането ни с нея. Правите ли го често? Крайни ли сте в промяната на цвят, дължина, форма? Какви прически си правите най-често?
Обичате ли се вързани на опашка, на малък кок, плитки и други, каквито се сетите?
Падате ли си по фибичките?
Коя е най-романтичната прическа според вас?
Има ли наистина само един цвят и една прическа, която най-много ни отива или това е като приказката за единствената ни сродна душа?
С възрастта хубаво ли е да изсветляваме с тон-два, за да смекчим издайническите бръчици по лицата ни?
Направо ви зачуках с маса въпроси.
Това е цветът и прическата, която най-много ми допада.
| |
|
|
|
Избягвам да правя много промени в прическата си. То и няма много варианти. С бои не експериментирам, защото съсипват косата. Веднъж-два пъти съм се офъквала късо, ама после виждам зор докато порасне пак, а късите прически искат много поддържане. Фибички и сложни прически мразя, защото трябва да ги мислиш, пък косата ми е тежка и много трудно задържа кокове и причие дивотии. Засега не си изсветлявам цвета и хич не ми пука дали ми се виждат бръчките. Праскам по една къна да позамаже белите косми и стига толкова.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Експеримент с косата ми съм правила само веднъж няколко месеца преди сватбата, когато я постригах така (но без бухналото отзад, просто късичко с постепенно удължаване покрай ушите и отпред):
Обикновено поддържам една и съща прическа като варирам с дължината в умерени граници - да кажем, че това на снимката е най-дългото, което бих изтърпяла, иначе прическата е същата:
Косата ми е тъмнокестенява, чуплива, имаше един период, в който вманиачено я изправях, но вече я оставям в естествен вид. Когато готвя или е много жега, я връзвам на опашка, иначе стои пусната.
Определено бих казала, че по-тъмен цвят коса ми отива повече, защото имам много светла кожа и русо ще ме направи прекалено бледа, а така има контраст.
Много съм капризна откъм фризьори и не давам на който и да е да ме постригва. Преди да се преместим си имах един постоянен фризьор, който знаеше точно как да ми оформи косата. Той е потомствен фризьор (чужденец), 7 поколения назад мъжете в рода му са били фризьори и бръснари. Съответно тук не познавах никакви фризьори и трябваше да се доверя сляпо на салона наблизо, но жената се оказа кадърна и май ще стане новата ми постоянна фризьорка Тук имат тенденцията да правят една и съща прическа - на черта, всичко подравнено без етажи ... а аз точно това не искам, искам на лек венец и на етажи като краищата се филират леко.
Himbeer се представя за мен в различни клубове като имитира моя никнейм. Тролче :)
| |
|
|
|
Аз съм момче и се подстригвам късо. Общо взето почти всеки фризьор ме прави добре, защото прическата ми е елементарна. Първо ходех да се подстригвам при един турчин, ама спрях, защото ме занимаваше с глупости (караше ме да ставам боксьор).
След това започнах да ходя при две добри жени, но в един слънчев ден срещнах своята сродна (фризьорска) душа. Тя е зряла жена с дете, и е много смотана, като мен. Толкова ми е приятно да си разтягам локуми с нея, че не ми се тръгва от фризьорския салон направо. Не е някаква свръх-добра фризьорка, но е много приятна (за мен).
------------------------------------------
| |
|
|
|
За мъж ме кефи:
..rude & not ginger...
| |
|
|
|
Утре съм на фризьор, няма да се заигравам с дължината. Събудих се една сутрин с невероятното прозрение, че трябва да си поизсветля косата... Ще видим до къде ще стигнем с моята коафьорка, и на мен ми е любопитно
Като цяло- скспериментирам смело под мотото " е кво пък, коса е, расте!". Поспряла съм се на средна дължина, защото ми пасва на характера- хем има с кво да се занимая, ако ми се дозанимава - кеф ми плитки, изправяне или нещо по- засукано, хем мога с един замах да я събера на кок, когато просто тябва да бягам. Или ако ми харесва я оставям да се вее. Бритон беше последното ми постижение. Равен. Но вече ми мина.
Редактирано от mliakoskafeimed на 14.06.11 07:38.
| |
|
|
|
Любимата ми прическа- нисък кок на тила, но небрежен, не стегнат, с отпуснати кичурчета отстрани. За съжаление не мога да си го направя.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
и е много смотана, като мен
Хубаво е човек да има самоирония
| |
|
|
|
много ми е досадно висенето във фризьорския салон.
Моята коса е тъмно руса и чуплива със собствено мнение всяка сутрин.
Много рано почнах да побелявам и открих, че кичурите са спасението за мен. Така съм свела до минимум посещението при фризьорката. На месец и половина - два за подстригване на крайчетата. И на 4 до 5 месеца за кичурите.
Имах един период с опити за боядисване, но след всяко измиване на косата имаше и собствена идея за цвета, та много бързо се отказах от тия експерименти.
| |
|
|
|
Да докладвам и аз по въпроса.
Моята коса е естествено руса и дълга до кръста. Мразя да ходя на фризьор и ме е гнус, 2-3 пъти в годината мама я подстригва по малко. Не търпя никакви гелове, лакове и подобни буламачи по главата си, фибичките са ми леко инфантилни. Не ползвам и сешоари, маши и преси. Мия я с шампоан и балсам 2 пъти в седмицата и тя ми се отблагодарява, че не я тормозя. Имам една шнола, с която хващам назад няколко кичура, които ми влизат в очите, или пък слънчевите очила вършат тази работа успешно.
Редактирано от neverojatna на 14.06.11 12:17.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
| 
|
|
