|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: Защо не ме обичаш, мамо?
[re: ratna]
|
|
Автор |
PipilotaV. ( онази) |
Публикувано | 24.01.11 21:13 |
|
Не, не, няках предвид това, а опазване на името на жената като добра майка, на семейните отношения като такива, които са напълно в рамките на нормата и т.н. Но това са само мои предположения, а истината може да е съвсем различна, а момчето да е имало и някакви психически отклонения, на които никой да не е обърнал внимание...
| |
Тема
|
Re: Защо не ме обичаш, мамо?
[re: monetka]
|
|
Автор |
monetka (знак на съдбата) |
Публикувано | 25.01.11 00:25 |
|
на мен нещо не ми се връзват нещата от всичките писания до момента:
Как е възможно двама работещи в здравеопазването (като знаем какви са заплатите на медицински сестри и фелдшери) биха могли да осигурят син, учещ медицина в Англия? Чувала съм за дървен бос, който издържа студент в Англия, но сестра и фелдшер...
Как с тройки и двойки по химия може да се надяваш да учиш медицина, а като ти го кажат да се дразниш?
От полицията заявиха, че убийството било извършено в състояние на афект. Е какъв е тоя афект, като жената е била напълно обезобразена, удряна, кълцана, скубана!?! Да речем, че така наречената от психиатри и психолози "жертва" (става дума за убиеца) е извършил убийството на майка си под афект, но как след това е подгонил по стълбите братчето си, настигнал го е на покрива и го е удушил с голи ръце? Това също ли е афект или желание да отстраниш свидетеля на убийството? А ако го е убил в апартамента защо после го е отнесъл на покрива, след като е бил не на себе си?
Как така от един разпит на убиеца полицаите разбраха всичко за семейството и защо обявиха убиеца за жертва, едва ли не оправдавайки го?
Какво е посланието към връстниците му, които също имат своите пубертетски проблеми - че ако са депресирани, упреквани или притискани вкъщи да учат повече... убийството е нещо оправдано?
| |
Тема
|
Re: Защо не ме обичаш, мамо?
[re: loverrock]
|
|
Автор |
Roxy (joie de vivre) |
Публикувано | 25.01.11 01:35 |
|
Мдам, сигурно няма психопати-убийци при другите религии или в атеистични общества като съветското... Не споря за останалото.
| |
Тема
|
Re: Внимание?
[re: LlRA..]
|
|
Автор |
Roxy (joie de vivre) |
Публикувано | 25.01.11 01:37 |
|
Говориш за отношение към детето като отглеждано в златен кафез животинче, длъжно да изпълни амбициите на мама и тате?
Сещам се за едно парче на "Уикеда":
Редактирано от Roxy на 25.01.11 01:40.
| |
Тема
|
Re: Щом настъпваш "ад хоминем" -
[re: LlRA..]
|
|
Автор |
Roxy (joie de vivre) |
Публикувано | 25.01.11 01:45 |
|
да не се притесняваш от нещо самата ти?
| |
Тема
|
Re: Защо не ме обичаш, мамо?
[re: monetka]
|
|
Автор |
ratna () |
Публикувано | 25.01.11 09:13 |
|
Да речем, че така наречената от психиатри и психолози "жертва" (става дума за убиеца)
Да и аз от това най-много се ужасявам . Всички останали са "изверги" , само не и убиеца , който е накълцал майка си и е удушил брат си . Човек , който посяга и отнема живота на най-близките си хора , утре ще го направи и с всеки срещнат (без дори да има угризения).
Това , че няма смъртно наказание за убийците , не им помага да се променят ни най-малко . Те са спокойни , че всичко им е разрешено и са в правото си да действат по този начин.
| |
|
Ама не си ги убила, нали?
Това е, в което Лира е права според мен. Майката може да не е била справедлива към момчето, но е очевидно, че и на него нещо не му е наред, и за това едва ли е виновно само възпитанието. Лира е малко крайна, но и аз съм по-близо до нейната "версия", отколкото до тази, че момчето е само жертва и че едва ли не всеки в неговото положение лесно може да убие.
Според малкото, което научихме дотук, определено по-"нормална" изглежда майката, отколкото синът.
Учителката му каза нещо от сорта, че бил обикновен, добър ученик - е, наистина малко разглезен, но много негови връстници били такива. Разглезеният човек според мен е склонен да се усеща по-онеправдан, отколкото е. И пак не всички разглезени убиват, повечето само мрънкат и да речем, мразят. Като се прибави към разглезеността и "психясването" обаче - мисля, че по този начин го беше казал някой по-горе - това изглежда най-лесното обяснение.
Разбира се, няма как да знаем.
****
Аз няма да забравя как ме работеше майка ми като малка. Бях палаво дете, вкл. в училище - абсолютно нищо извън нормата, просто палаво - и за да слушам и мирувам, тя ме плашеше с най-различни простотии, на които едно 7-8-годишно дете е нормално да повярва. Не е истина какви сценки от селски вечеринки разиграваше, за да ме плаши (и успяваше). Обясняваше ми, че уж била говорила с директорката на училището и тя смятала, че ако продължа да нарушавам дисциплината, трябва да ме преместят в училището за бавно развиващи се; правеше се, че звъни по телефона в лудницата и се уговаря с тях дали и кога да дойдат да ме приберат, защото я било страх да стои сама с мен - аз можело да я убия. Тогава с детския ми акъл - а децата и без това приемат нещата буквално - ми беше много мъчно и обидно, че се страхува да не я убия, защото и през ум не би ми минало да убия който и да било, най-малко нея. Сетих се за това, когато слушахме вкъщи новината.
Е, на този му е минало през ум да убива. Убил е двама души, втория - с цел да не го издаде. Може, разбира се, в мотивите му да е имало и елемент на яд към ревнуваното братче, но според медиите самият младеж е признал при разпита, че е имал за цел да прикрие първото убийство. Това не изглежда постъпка на човек, зорлем изваден от релсите, а на жесток човек.
Редактирано от Mиpa_M на 25.01.11 10:46.
| |
|
Роднините много често се държат така. Не е до религия. Сигурно си забелязала колко близки на обвинени или осъдени убийци, че дори на убийци на близки, смятат, че те са невинно обвинени / осъдени. Явно хората са склонни да не вярват, че техният съвсем нормален до момента близък, още повече дете, може да направи такова нещо; както и че техният съвсем нормален близък-жертва е могъл с нещо да си "изпроси" (условно казано) да бъде убит.
| |
|
Така е, да. Явно тази първа реакция на отхвърляне, на неприемане, е съвсем закономерна.
| |
|
Много права си, че разглезеният човек е склонен да се усеща по- онеправдан, тъй като неусетно развива такова чувство за собствена драгоценност и че всичко му се дължо по дифолт, че преминава границите на етичното и логичното понякога. Оттам и това, че е по- склонен към истерични пристъпи, ако не получи това, което смята, че по право му принадлежи.
На мен ми е интересно в такива случаи кое обаче постепенно превръща един толкова млад човек в убиец. Целият този процес на преобръщане.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|