|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Майчинство - що е то?
|
|
| Автор |
impulce (пенлива) |
| Публикувано | 20.01.11 22:53 |
|
|
Привет, мили дами!
Искам да попитам кога у вас се появи усещането за майчинство.
За връзката, трепета, общуването - с децата ви - докато си мечтаете за тях, докато са в утробата, след това, при сблъсъка с първите тревоги или...
Имам приятелка, която в момента чака второ дете и споделя, че в сравнение с първото - усещането е нищожно, чак притеснена каза..вярваш ли ми, че не изпитвам нищо в момента, повече се притеснявам от адаптацията на др.дете, как ще възприеме промяната, как да подходя и пр. Друга, пък, изживява много тежко майчинството, просто промяната, тя е много социален тип и това, че не може да им предишният си живот очевидно я мъчи, изолацията, липсата на соц.контакти - тя например разказваше..аз не мога така да се лендзя, има майки, които си говорят на бебоците, още докато са в коремите, аз не го чувствам така, няма истерия, дали ще го обичам, ще бъда ли добра майка после и др.подобни.
Зная, че е много субективно, но все пак кажете:
Вие кога се усетихте истински майки?
Вярно ли е, че първото дете винаги е по - обичано и обгрижвано?Има ли някакво разделение все пак, дори несъзнателно, как се преодолява?
Хубава вечер!
| |
|
Тема
|
 Re: Майчинство - що е то?
[re: impulce]
|
|
| Автор |
Nu Crema (тъмен шоколад) |
| Публикувано | 20.01.11 23:04 |
|
|
При мен истинското чувство за осъзнато майчинство настъпи с раждането на второто ми дете.
С първото - бях горда, че съм бременна, след като родих... нищо... всеки ден започвах да обичам детето си повече и повече (но това заливане от майчински чувства го нямаше), първото дете ми отне много - свободата, независимостта, пренареди драстично света ми... НО МИ ДАРИ МНОГО... второто го обикнах отведнъж и го обичам много по-безрезервно. Аз съм длъжница на голямото ми дете.
ммм, сладко като шоколад...
| |
|
|
|
С първия ужасно се притеснявах, че .... не го обичам, някак се плашех от него, от себе си, от случващото се, дума не продумвах, че нямам ама грам чувства, умирах от срам!!! Усетих го като човек и свое дете едва към 6-я месец. С втория ... дълго чакан и искан от мен, греех от любов, но като се роди, докато третият го обичах още в корема си. Някак си винаги по тоя повод съм си мислела, че това също е от чувствата, които се възпитават...
А днес сякаш се чувствам най-истинска майка по ред причини, особено като ги гледам как се карат, налитат си на бой понякога, но всъщност страшно се обичат и сме една страхотна дружинка.
За мен няма разделение, но може би разликите във възрастта им, единият го усещам по един начин и нуждите са му едни, следващият е съвсем друга опера, освен това са безкрайно различни характери.
Но малкото най-много го лигавим, ма то не е дете, то е божие врабче
На първото най-много му трепериш, на второто дупето вече го миеш на мивката, а третото го оставяш да го гледат другите Шегувам се, де, но има промяна в начина, по който изживяваш децата...
| |
|
|
|
При мен- когато усетих първото ритване... беше слабо, но определено знаех какво е... нищо не може да се сравни с това.
| |
|
|
|
Аз май съм се усещала майка още преди да забременея. Вярно, различно внимание са получавали децата ми като време, но не и различно отношение. На второто наистина не можеш да обръщаш всичкото внимание, което си обръщал на първото, но си го обичаш не по-малко. А, и най-амбициозна съм била спрямо първото. Душата първи проговори, първи започна да чете, да смята... Просто повече се занимавах с него, но имах и повече изисквания. Следващите са по късметлии, защото ги оставям повече да се развиват според собствените им желания.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Тема
|
Re: Майчинство - що е то?
[re: impulce]
|
|
| Автор |
himbееr (седмият елен) |
| Публикувано | 21.01.11 09:46 |
|
|
Tъкмо се канех да те поздравя и прочетох целия текст
При мен връзката с детето се появи още през бременноста
Или както се казва, от онези "душевни бремености"
Мисля че при мен тези емоции бяха много премерени и останаха константа т.е. не е имало особено голямо развитие с времето. ( като връзка, а не като отношение)
Моят малък племеник понякога е при нас за 2 дни и намирам че нагласата ми към бебета въобще не се е променила
by himbeer
| |
|
|
|
Ама раждайте по 7-8 дечурлига, защото България е само 8 млн. човека, а трябва да станем поне 50 милиона.
Аз още не съм баща, защото ми е рано, но не мога да си представя, че ще имам деца. Нервите са ми толкова тънки, че не мога да търпя един хамстер вкъщи, пък какво остава за бебе. Направо не знам как ще издържа да ми надува главата цяла нощ.
------------------------------------------
| |
|
|
|
Аз още не съм баща, защото ми е рано, но не мога да си представя, че ще имам деца. Нервите са ми толкова тънки, че не мога да търпя един хамстер вкъщи, пък какво остава за бебе. Направо не знам как ще издържа да ми надува главата цяла нощ.
Браво, бе! Нашите нерви по-дебели, нали?
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
|
|
Кво му се връзваш, па ти, не го ли виждаш, че още не се е пуснал от полата на майка си. Някои мъже цял живот не успяват, а и не искат, да го направят.
| |
|
|
|
Аз? Да се връзвам? Не ме познаваш просто. Може и да целял моята реакция, не ме интересува, аз си зададох въпроса и толкоз.
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | >> (покажи всички)
| 
|
|
