Представете си, че прехвърляте 35 и лека полека започвате да изпададе в паника, че ще останете без поколение, защото мъж на хоризонта така и е не се задава. Много искате да имате дете и имате 2 варианта за избор:

1. Изкуствено осеменяване с неизвестен донор.
2. Избирате си осеменител и го ползвате за идеята, като планувате разбира се той да не знае за детето си поне в първите му 18 години.

Кой вариант бихте избрали за себе си. Моля само да не сменяме темата на колко егоистично е от страна на майката да лишава детето си от бащини грижи, а да се концентрираме върху горните 2 варианта.
Аз лично бих препочела да си избера бащата за да имам шанса да кажа на детето си кой му е баща един ден ако се стигне до там. Та дори и само на снимка да му покажа. Всички хора, осиновените примерно в един момент започват да проявяват силно любопитство за произхода си и обръщат земята за да издирят биологичните си родители, просто искат да знаят кои са, ако ще да са умрели. Допускам, че детето ми ще има същата нужда един ден, а ако може дори да се запознае с баща си ще е голяма придобивка в живота му. Най малкото така вероятността да се влюби в сестра си може доста да се редуцира. Абе... важни са си тия неща, важно е майката, която е отгледала детето да знае, кои са му истинските родители.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако толкова съм приритала за дете, ще се спра на някой вариант, който е подходящ за момента. А освен горните два, се включва и осиновяване.
Изобщо смятам, че при наличието на толкова готови и захвърлени деца е грях да се напъваш да раждаш с ин витро или донори.
И съм го доказала, че не съм голословна.
Може да продължа с това, което съм направила аз и е във връзка с втората част на темата, но ще изчакам и за други мнения.

това с осиновяването е много адекватна мярка в такива случаи.

Wine Me & Dive Me

Виждат ми се доста егоистично представени възможните алтернативи! Може би осиновяването в този случай е най-добрият вариант, приемната грижа също е опция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че ще поискам да имам дете от точно определен мъж, когото обичам, и с когото ще създам семейство. Всякакви други варианти ми се струват безумни. А това да имам дете, само и само да имам поколение, или да не съм сама, или да има кой да ме гледа на стари години - по-скоро това ми се струва егоистично.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Hungry eyes на 11.11.10 19:24.

Толкова отвратителен характер ли имаш,че не можеш да задържиш мъж до себе си?
Не говоря за физическа красота.Духовната красота е много по-важна.
А мъже колкото искаш.До изкуствено осеменяване,или осиновяване обикновенно прибягват семейни двойки с детеродни проблеми.
Вземи си посвали критериите за мъжете.По добре е да знаеш кой е бащата,отколкото да е някой си от някъде си.
Дори една кайма да си купиш от магазина избираш на коя фирма да бъде.
Определено си изтървала влака за женитба.Явно много си избирала и накрая си останала с пръст в устата.Определено си изтървала и времето за раждане.На тая възраст първо раждане е проблемно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човек не задава въпроси по презумпцията "лаф да става".
И аз мога да питам по принцип :Някой ебал ли е коза?
Но не питам,защото не ме интересува.
Почетете малко и дядо Фройд.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Отвратителен характер? Високи критерии? Ами ако за нещастие (хипотетичната) жена от постинга все е попадала на мъже, дето не им се обрързва и заради ТЯХ е "изпуснала влака", тогава кво праиме???

Всъщност дълбоко се съмнявам, че жените раждат деца заради идеята да имат поколение или пък някой да ги доглежда. Да си родител, да се грижиш за някой си е природна нужда. Много хора си гледат животинки според мен именно за да залъгват нуждата си да гледат деца

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите