Усещате ли любовта на мъжете си / Общества / Полове / Женски клуб

абе много извърташ. Кой крив, кой прав явно спорезумение няма как да постигнем, прекалено сме различни. Но аз наистина не разбрах къде виждаш противоречие в думите ми. Това, че съм с един човек изобщо не значи, че трябва да ми е перфектен по всички параграфи. Стига да е по добър от останлите и да задоволява нуждите ми по добре от всички останали. Няма да го разкарам понеже не ми задоволява всички капризи, щото така трябва да си седя сама цял живот. Мисля, че на всеки по нещо в брака му не му харесва, пречи му или нещо такова. Дори едно хъркане да е пак пречи ама да тръгнеш заради него да се развеждаш понеже не може да спиш в едно легло с любимия както си си представял че е семейния живот....
И защо си мислиш, че както са нещата в началото така ще си останат винаги. Изобщо не съм съгласна. Нещата в един брак се променят непрекъснато, и хората се променят (може би не из основи но се променят или поне нагаждат един към друг).
Освен това бъркаш уважение с нещо друго. Мъжът ми винаги се консултира с мен за семейни неща, които пряко ме касаят. Но не се консултира по бизнес въпроси защото не ме смята за компетентна. И е прав, не съм. Но той не знае, че дори човек да не е компетентен пак може да каже нещо умно, което той явно не очаква от мен и може би си има причини за това. Може пък в неговите очи да съм тъпа на тема бизнес и финанси, а може би той е просто прекалено самонадеян (всъщност това е сигурно). А това, че се консултира с родителите си също има обяснение - те са постигнали доста материални придобивки и знаят мноооого повече от мен по тези теми. Не че имам против да се съветва с тях. Ама бих се радвала ако взема решения след консултация с мен. И не че имам мнение по тези въпроси, най вероятно ще кажа че той или баща или майка му са прави. Но понякога имам интуиция за неща, които не разбирам, която явно липсва на всички останали. Примерно имам интуитивно усещане за курса на валутите и не изпадам в паника (сигурно щото нямам инвестиции) и мога да мисля адекватно. Докато някои хора се паникжосват и без да мислят действат на момента по инерция и правят грешки. Проблемът е, че интуитивното предчувствие на един тотален невежа нормално не стига на никой уважаващ себе си бизнесмен за да го послуша. Може би и аз самата не бих се осланяла на чуждата интуиция.
Абе... омотах се ама се надявам да разбираш за кво иде реч.
Но накратко в случая с биснес нещата не намесвам уважение. Виж, ако съм уважаван и доказан специалист в някоя област, но мъжът ми въпреки всичко не ми вярва, че ще му свърша работа, а си намира друг, само и само да не съм аз понеже не ми вярва - тогава наистина бих се засегнала жестоко и със сигурност бих реагирала много остро и дори крайно. Сега го разбирам, но въпреки всичко ме дразни да не ми иска мнението за неща, от които нямам никаква идея.