|
Тема
|
 Страх от любов.
|
|
| Автор |
newlyarrived (Приятелката) |
| Публикувано | 03.09.10 17:52 |
|
|
От страх, че когато любовта си отиде ще преживея болезнено раздялата, отхвърлям възможността да имам любов. Как мислите, права ли съм?
|
|
|
|
|
Директно....мисля,че не си права.Това,че огънят пари,не го прави нито по-малко красив,нито по-малко даващ топлина.
Самата раздяла става първо в главата и стигне ли се дотам нещата са неспасяеми,но преди нея има толкова други неща....Заради тях си струва почти всичко,а междудругото и раздялата не е толкова сигурна величина...
|
|
|
|
|
даже често май се случва... но не бива да е така, поне според мен
струва си, болката е малка цена накрая, а и за всичко се плаща на този свят...
|
|
|
|
|
Сравнението с огъня, е много добро. Проблемът е, че на теория всичко ми е ясно, но не мога да променя мисленето си. А, както сама казваш, нещата се случват най-напред в главата. Първото условие да имаш нещо, е да го пожелаеш, нали?
|
|
|
|
|
Зависи кого колко го боли. Мен ме боли ужасно. Не се шегувам.
Затова не знам дали съм готова да платя цената.
|
|
|
|
|
Проблемът ти е за психолог:))
|
|
|
|
|
не
Искам да съм мисълта,която те кара да се усмихваш!
|
|
|
|
|
Що измисляш сложни теории, за да обясниш факта, че не си срещнала някого, който да ти разтопи сърцето? Споко, все някога ще го срещнеш.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
Нали знаеш онази приказка за смешника в цирка. Ами, ако аз съм смешникът? Не съм, но... Всъщност, един човек ще разбере какво имам предвид.
|
|
|
|
|
ОК.
|
|
|
|
|
За да срещнеш някого, трябва да поискаш да го срещнеш.
|
|
|
|
|
"....макар,че не на всеки този свят
безценното предимство е донесъл
изкуството да бъде вечно млад
и през сълзи дори,да бъде весел..."
Вчера не ги разбихме,но си запазваме правото за другия път.
Редактирано от Valery 72 на 04.09.10 17:48.
|
|
|
|
|
Какво да кажа? Когато фактите говорят, и боговете мълчат.
|
|
|
|
|
и аз като идиотчето мисля, че не си срещнала подходящия.
Иначе и аз тежко преживявам раздели, но винаги съм се хвърляла с главата напред и никога не съм мислела, как ще се чувствам като дойде моментът за раздяла. Гадно ми е било, но не съжалявам за натрупания опит. Научих много и благодарение на него мисля, че успях да позная точния човек и да му дам шанс.
А може и да не е благодарение на опита си де... сега като се замисля...
Но определено не съжалявам. Даже одеве случайно намерих едни стихове, които съм писала на младини за кви ли не мои любовници. Много инересна случка с тези стихове. Взех ги преди година от БГ, исках да са тук да не ги намери някой да ги чете. СЛожих ги в колата и като пристигнахме тук бяха изчезнали. Това забележете се случва преди малко повече от година. И днес съвсем случайно ги намерих на шкафа в дневната. Прекарали са там цяла година без да ги забележа. Ама буквално са били пред очите ми. Та си ги четох и си мислех Брех, колко съм била глупава и наивна на младини
|
|
|
|
|
Изобщо не си права.
Wine Me & Dive Me
|
|
|
|
|
любовта не си отива бе, момиче ... ако я е имало изобщо
тя е въпреки и напреки ...
бликаща и извираща от теб самата ... няма къде да се дене
страстта си отива ...
|
|
|
|
|
Това, че страстта си е отишла, не е ли достатъчно основание за раздяла? Поради липсата на страст, се разделят почти всички необвързани двойки, а и доста от обвързаните. Е, познавам несемейни, които си изневеряват, но не се разделят, но... това е друга тема.
|
|
|
|
|
Ако си навършила 15г. и мислиш всички тези глупости които си написала просто иди на психиатър.
Надявам се, че се гъбаркаш с аудиторията. Нямаш ли с какво друго да се забавляваш?
|
|
|
|
|
На съвета, за психиатъра отговорих на LIRA, но може би, не си го прочела, а и аз не бях много ясна. Ще се опитам да разкажа историята, без да я помня добре, но в случая, по-важен- е смисълът.
Един човек, бил ужасно тъжен и нещастен. Нямало нищо, което да го накара да се зарадва, да се засмее, да се развесели. Тогава решил, че не иска нещата да продължават така и посетил психиатър. Споделил проблемите си,( и понеже психиатрите имат "рецепта" за всякакви случаи) , психиатърът го посъветвал да си вземе отпуска, да си почине и т.н., но човекът бил пробвал- безрезултатно. Помислил психиатърът, и му дал съвет да посети някое екзотично място, да се наслаждава на природата, да слуша птиците... и още, и още, за да може, откъсвайки се, да забрави всичко. "Ще се върнеш нов човек."- казал му докторът. "Вече го направих, но нямаше полза."- отговорил човекът. Накрая, на психиатъра му просветнало нещо. "Знаеш ли?- казал той- Точно сега през града ни минава пътуващ цирк, в него, хората казват, имало един клоун, който бил много смешен, иди да го видиш!"
Човекът се усмихнал, и казал- "Аз съм този клоун."
П.П. Не приемай нещата буквално!
|
|
|
|
|
мойта вметка беше опит за доуточняване на понятията щото явно ги мешаш ...
глей са по така променения ракурс-цел живот нещо иде и си отива ... само твой избор си е дали ще изживееш или не един ограбен от страх живот
дали си права ... какво значение има моето или чието и да мнение, щом ти ще си носиш отговорността от изборите и решенията?!!!
|
|
|
|
|
Е, ако не са буквално няма как да отговоря. Отговора към Лира не бях прочела.
|
|
|
|
|
На колко години си, бе девойко мила?
Мисля, че се филмираш излишно. Отдай се на преживяването и емоцията, понякога една раздяла е за предпочитане пред години тормоз.
Присъединявам се към *Рал* - ако си тийнеджърка, постовете ти са умилителни, ако си извън прокурорската възраст - иди на доктор.
|
|
|
|
|
Така ще постъпя, каквото и да значи това.
Благодаря ти!
|
|
|
|
|
Щом се замисляш по тоя въпрос или в момента не си влюбена, а просто си разсъждаваш хипотетично, или си, но не достатъчно, или някакво предчувствие имаш, че не е споделено, но има обективна причина да те е страх и да го извеждаш на преден план. Когато нещата се случват човек не се замисля над това, няма време, а и да се замисли той знае какво иска.
Allons-y, Alonso
|
|
|
|
|
Хахаха, ами не е въпрос на да си кажеш ето, искам, да срещна. А несъзнателно да го искаш и да си готова... и щом си пуснала темата май искаш.
Allons-y, Alonso
|
|
|
Тема
|
 Re: Страх от любов.
[re: jumbles]
|
|
| Автор |
Cirrus (пристрастен) |
| Публикувано | 06.09.10 22:13 |
|
|
страх от любов
|
|
|
|
|
Благодаря, за професионалното мнение!
Сега всички, които ме пращаха на психиатър или психолог ще си отдъхнат.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ти трябва да си отговориш ...
Единствената италианска дума, която знам, е Bvlgari.
|
|
|
|
|
Човек няма как да промени минали неща, нито да предвиди бъдещи. Той е орисан да живее в настоящ момент - няма защо да те е страх, защото няма как да знаеш предварително, че едни отношения са обречени и ще приключат с раздяла. Особено, ако са свежи и необременени от минали неща, лоши спомени, нестабилна основа и пр."тежащи" неща.
Шансът винаги е 50/50 - никой не знае, няма гаранции, нито обещани неща.
Има, обаче, желание - собствено, вътрешно - то ни кара да предприемем дадена стъпка или не.
Според мен, за да не се случва нещо, просто човек не го иска достатъчно, а си намира някакви поводи за извинения.
Може би ти липсва достатъчно силен муз.
|
|
|
|
|
Мисля, че страхът ти трябва да бъде от липсата на любов.
Да ти хвърля един боб?
|
|
|
|
|
Супер предложение!
Ако го направиш, ще съм ти задължена до края на живота си.
|
|
|
|
|
Мисля, че вече си отговорих, но не и без помощта на всички вас.
Редактирано от newlyarrived на 10.09.10 00:02.
|
|
|
|
|
Ами да, права си. Може би, не го искам достатъчно, да не кажа изобщо. Страхът от раздялата, е само параван, зад който се крия. Истината е, че от много скоро се радвам на свободата си.
"За любовта давам живота си, за свободата- и тебе любов!!!"
Забравих кой го беше казал, но ще съм благодарна, ако някой ми припомни.
Редактирано от newlyarrived на 09.09.10 23:57.
|
|
|
|
|
Не обещавай така лекомислено
|
|
|
|
|
Мислех си, че никът ти в Дир-ника би звучал по хубаво, ако замениш "у" с "i".
Де да зная, може да нямаш такова ниво на самоирония.
|
|
|
|
|
Името ми е толкова утвърдено, че не бих го заменила с друго. Настъпи тази половина от живота ми, в която ще го оставя, то (името ми) да работи за мен.
P.S. Ако ми кажеш значението на думата "newliarrived"- ще съм ти благодарна- прости невежеството ми!
Редактирано от newlyarrived на 10.09.10 15:26.
|
|
|
|
|
възможно е...човешко е и всичко е в главата.
А какво те кара да мислиш, че ще се разделите?!
Виж: друг е въпросът ако има пречки да се съберете примерно...
...това е налудничево чувство...и не бих го определила като страх, а като усещане за безпереспективност, което води до демотивация...или до мотивация "Бягай!"
|
|
|
|
|
съзнателно, несъзнателно..паранормално...и нормално..
..искаш..не искаш...хаха
обикновенно го срещаш точно когато не го очакваш..
А я сега ми обяснете как точно да го искам и с кое полукълбо, че да дойде принца на бял кон, ама не само в съня ми ?!
|
|
|
|
|
се разделаме с всичко. Нищо не е вечно на този свят. Понятия като: "вечна любов", "вечно щастие" и др. - са пълна измишльотина. Необходимо ми беше ужасно много време, да го проумея, и най-вече- да го приема.
|
|
|
|
|
май има само една вечна любов: на майката към децата..
Но да мислиш за някаква си възможна раздяла..някога си, без да виждаш причини за нея, защо ти е?!..
Както се казва: до тогава я камилата, я камиларя
|
|
|
|
|
Според мен ако раздялата е настъпила вследствие изстиване на чувствата, няма да боли изобщо. Ще боли ако някой ти отнеме любимия човек, докато чувствата ти към него са силни, или пък някакви лоши обстоятелства ви разделят, без ти да го искаш.
------------------------------------------
|
|
|
|
|
Това, което ще ти напиша, ми го каза един ветеринар, когато почина котката ми. Имаше хора, които ме съветваха да не си взимам друга котка, защото човек се привързва и когато животното умре, човек много страда. Казах на ветеринаря какво ме съветват хората. А той ме попита - ами цялата любов, която ще ти даде преди да умре? Имам котка. Някой ден ще се разделим. Но дотогава наистина се радвам на цялата любов, която ми дава. Мисля същото и за хората. В момента съм в такава ситуация. Има голяма вероятност да се разделя с най-перфектния човек, когото познавам, но още откакто го познавам мисля, че дори и само това, което се е случило дотук, си струва, защото е уникално, не се е и няма да се случи същото. Може да се случи друго с друг и дано и то да си струва всеки миг, дори и да не е завинаги. Защото е хубаво да знаеш, че имаш поне един перфектен миг, който те е изпълнил на 100%, отколкото перфектно нито щастие, нито нещастие, което може да постигнеш когато си поискаш, но не можеш да имаш перфектният миг на хармония, когато си поискаш. Наслаждавай се на момента!
"Hi, I'm empty
So tell me you care for me"
|
|
