Това не е статистиката, това е шега.

Ето я статистиката!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"От раждането до сега проблемите в здравословното състояние на Жаклин не са преставали, появяват се един след друг и се натрупват, казаха лекари от неонатологията. Според тях това не е изненада, тъй като адаптивните способности на детето са нарушени заради прекалено ниското му тегло.

„Близначето Жаклин е зле и се бори за живота си. Състоянието му е критично в резултат на множество появили се усложнения заради ниското тегло и незрялостта на органите". Това съобщи вчера шефката на неонатологичното отделение в Русе д-р Нина Радкова.

"На 13 май мъничето претърпя двучасова операция заради перфорация на тънкото черво. След това получи усложнения, но след медикаментозно стимулиране бе възстановена перисталтиката на стомашно-чревния му тракт. Последваха редица други проблеми, като последният е свързан с нарушено съсирване на кръвта. Това наложи болницата в Русе вчера спешно да изпрати линейка в Плевен, откъдето да се вземе тромбоцитна маса за Жаклин. Въпреки денонощните грижи на лекарите от раждането до сега мъничето не е наддало на тегло. То продължава да е на командно дишане, макар че специално за него бе закупен апарат за обдишване, към който да премине при подобряване на състоянието."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лавърче, да родиш без намеса се е случвало много пъти-наричат го естествено раждане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За ранното раждане и аз съм против.За щастие с моите начинът на животот последните 30-4о години не допускаше в морален план раждането на жените над 40-годишна възраст.Преди 20-тина години пък отпадна като тежък камък задължението(моралното) да имаш партньор, за да имаш дете.И затова доста жени над 35-40 години започнаха да раждат/осиновяват деца.

Според мен фокусът трябва да е в/у здравето и на новородените.Аз самата съм преживявала смърт на родено бебе (била съм на 22) и затова не мисля, че трябва да предизвикваме Природата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Анджък. Повече даже не ми се обсъжда темата- достатъчно я бистрих в Клуб 40- 50.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Следвайки твоята наводка, се затътрих да почета темата в 40-50.
465 мнения...нов дирски рекорд...
Та, почетох малко, докато ми стигнаха нервите.Малиииий....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На стараещите се да ровят стари теми ( която мода не отминава), за да се правят паралели с подобни, актуални такива, аз поне искам да кажа- тъй като една клубарка засегна въпросния сличай и в друг клуб-, че лично аз съм на същото мнение и сега. Разликата между раждане по нормален или какъвто и да било начин на жена във фертилна възраст и във възраст, в която човек е минал прага на старостта, е огромна... И както се видя, в случая на родилката, за която се говори тук, едно от децата стана курбан на позакъснялата реализация на лично щастие и то при съзнателен, висок и предварително калкулиран риск. Неслучайно след този случай се надигнаха гласове из професионалните среди за промяна в закона за ин- витро оплождането и т.н. Неслучайно и въпросната жена е получила откази за процедурата от всички възможни места с изключение на дискутирания преизобилно доктор в Плевен...

Така че, не искам да хвърлям кал и плюнка върху женицата от Русе, ала мисля по същия начин и досега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моето мнение - все едно питаш, дали ако човек си счупи ръката, да го оставим тя за си зарасте от само себе си, както Господ дал. Питаш, дали ако на човек му се спука апандисита, да кажем - "заболе го сЪрцето нещо, умря, завалията."
Медицината е в служба на хората, това мисля.
62-годишнтата родилка си е поела риска.
Детето й - когато стане на 20 години, мисля, че ще благодари, че майка му го е създала, а не го е оставила в небитието.
По-добре е да те има, отколкото да те няма.

Аз пък обвинявах родителите ми, че са ме създали с малък бюст и черни очи и коса, а не със светли. Клиничната депресия си ми е по наследство от баща ми. Много страдах, много комплекси преодолях. Имам още. А те какво са преживели покрай мен, вероятно те си знаят.

Та такова е мнението ми по темата.

P.S. Сега видях, че темата е стара. Няма цначение, вече е повдигната.
Преди мен майка ми е загубила дете ли, плод ли, фетус ли, в четвъртия месец.
Сега, риск ли е било да забременява, не е ли било риск, кой да каже...

Още си мисля по темата - чуждото щастие да не ни боде очите, а да ни радва, и да направим всичко възможно ние да сме щастливи. За тази цел е необходимо да сме опознали себе си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Poзмapия на 28.11.11 09:57.

Още си мисля по темата - чуждото щастие да не ни боде очите, а да ни радва, и да направим всичко възможно ние да сме щастливи. За тази цел е необходимо да сме опознали себе си.

Напълно подкрепям, поздравления за тези думи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Установено е, че е риск поради измененията в организма при такава една достолепна възраст- съзнателно поет риск, много повече от ситуация фифти- фифти-, поради който едно бебче изживя малкото дни отреден му живот в болка... Може и да не съм права, но ме обзе гняв, когато си представях всичко това тогава и когато детенцето почина...

Щастието има цена и е добре, по възможност, човек сам да плаща цената или поне да я плаща солидарно с други, които поемат своята част съзнателно. Щастие чрез майчинство не трябва да бъде за сметка на детето, когато е ясно, че рискът не може да бъде избегнат- пак припомням, че на жената неслучайно й е отказвана процедурата... Както в любовта, човек може да си тръгне и обичайки или именно защото обича, зависи, така и с реализирането на щастието. Деца се обичат не заради нас си, а заради тях. И не само деца... Не знам изобщо дали съм ясна. Когато си спомня за онова мъничко същество в кувьоза, което нямаше почти никакъв шанс, а беше няколко пъти оперирано през кратичкия си живот, и се вълнувам, а и си казвам... майната му на щастието. Аз поне бих му теглила една яка майна и, ако имам сърце и сили за това, бих намерила щастието в очите на едно осиновено дете... Ако ли не, бих си носила кръста на закъснелите решения и закъснялата еманципация от родителска воля.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите