|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
|
|
И аз мисля, че си приличат с Карбовски. Ама не съм съгласна, че Карбовски злобее. Той по скоро си се заяжда откровено и чистосърдечно, може би с лека подигравка, но не и злоба. Дори Карбовски ми е по забавен, въпреки че Сиромахов е по стилен и професионален в изразяването си
| |
|
|
|
Аз от филология и мъже не разбирам... Затова съм пас.
ПП: Карбовски се чувства прецакан от 2-3 жени и си мисля че всячески търси начин да унижи жените, но има и много неща които не разбирам, та толкова по темата.
| |
|
|
|
Не само жените унижава да ти кажа
| |
|
|
|
Е, сензации... То си е реалност, ама се дразня от това, че само за тази реалност пишат. А има и друга реалност. Има деца, които печелят олимпиади. Има такива, които правят н`ам какви изобретения. Казвам н`ам какви, защото толкова отдавна съм гледала репортаж за нещо такова, че съм забравила дори какво беше. Знаеш ли какво харесвам у американците (по принцип не ги харесвам)? Това, че непрекъснато обясняват на децата си: "ти можеш". Не им насаждат това чувство за обреченост, което го има при нас.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Аз пък ти гарантирам, че децата си избират обкръжението според възпитанието, което ти си им дал преди това вкъщи.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Не са само свирките. Идеята е, че на малките в главите им в момента са само молове и маркови дрехи. Ако не им ги купува мама, ще им ги купи чичкото... Разбира се, не на всички, но много са такива...
Antes muerta que sencilla
| |
|
|
|
Е, Карбовски си има лична трагедия, че да злобее. Щом още в Егоист беше изтипосал бившата си жена, която абортира детето му...
Antes muerta que sencilla
| |
|
|
|
И за спечелили олимпиади пишат, ама на никой не му е интересно това
Antes muerta que sencilla
| |
|
|
|
Това е от новините, но кой написа статия, в която подробно да се говори за това? Как се постига, какъв е смисълът, туй-онуй...
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Аз, например, не виждам изобщо в този образ проектирана същността на дъщеря ми, въпреки че изпитвам огромно съжаление понякога към тези изгубени деца... Но от друга страна моята щерка, която вече е на18 год. има все още огромен проблем в адаптирането си към обкръжаващата я простотия, а това също отравя душата.Понякога се чудя дали възпитанието й помага особено да оцелява в това, което живеем тук и сега...
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[
