|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Майчината любов
|
|
| Автор |
LadyMorgana (archer) |
| Публикувано | 11.03.10 08:04 |
|
|
Sayoroma с нейните колебания ме 'вдъхнови' да напиша малко и аз за тази тема - за отношенията майка-дъщеря. При мен ситуацията си е ясна. Но понякога 'любовта' или разните взаимоотношения между роднини стават на едни странни състояния и реакции, които са доста встрани от захаросаните представи на любовта.
Майка ми напоследък явно е загрижена за мен. За детето или за там си нейни неволи. Но основното и изнервяне е от това, че някак няма мъж до мен. Тази сутрин просто ме порази с решението си да стане рано -в часа, в който аз ставам, за да приготвя нещо за малкия преди тръгване (закуската вече е готова и сервирана - сами можете да изчилите колко рано съм била издебната) и да започне да прави някакъв монолог-анализ на това как всички мъже са били същисани от мен и затова не са ми предлагали дома и сърцето си.
Стана ми интересно къде са тия купчини мъже, дебнещи аналитично жените с предложения на недвижими имоти и кардио-системи за жени като мен, но майка ми беше почти 15 мин в монологично състояние, а това състояние изключваше мои въпроси за уточнение
Това са майките - като трептящи струни разтревожени, анализиращи живота на децата си, ПОЗНАВАЩИ децата си по-добре от самите деца.
Тормози я моята майчица това, че и двете ми големи любови се оказаха едни тъжни провали накрая. От едната се роди единствения и внук, другата просто не беше за коментиране - затова и скептицизма ми към тази част от човечеството, която уж предлагала бракове и домашен уют. Не знам колко и как се е изменил нейният свят и го е докарал до моя свят. Аз нямам такова доверие на мъжете, което тя е имала.
Според нея те са хора на честта и държат на думата си и помагат. За мен са хора, които наистина могат да бъдат много нежни, но са способни и в най-трудни моменти да те изоставят, после пак да се връщат, после пак да решават нещо друго и все трябва да си готова да поемеш нещата сама в ръце. А ако ти омръзне това и просто заявиш, че не можеш да понасяш несигурността с някого и лутането му, се оказва, че си луда и не се съобразяваш с хората и желанията им
Как мислите, светът изменил ли се е или просто винаги си е бил съставен от романтици като майка ми и от скептици за това, което наричат 'любов' като мен. И защо жените трябва да сме по-романтични, наивни и прощаващи?
Major e longinquo reverentia
| |
|
|
|
Светът се е променил, защото ние направихме мъжете такива, каквито са сега. Е, пак не всички мъже, но една голяма част. Една слаба жена просто предизвиква мъжкото у мъжете, пък ние трудно ще станем пак слаби и те така.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Моята майка също се притеснява за мен, и подобно на твоята ми прави "изречения"... Само дето моята ми звъни всяка сутрин в 8.00 да види дали съм станала, а ако се появи някой момък, тя изпада в ужас, да не би да се омъжа, и да спра да ходя всяка вечер в тях, да си взимам детето (че, те го взимат доста често от градината, когато аз работя до късно!) Сега съм й казала, че на Великден вероятно няма да сме с тях, и тя вече е в потрес!!! Ами, ако имах семейство? Та, нито едното е приятно (щото, тя преди бившия беше на вълна "хайде, кога ще си намериш някой да се омъжиш?"), нито това... проблема на МОЯТА майка е, че няма хоби, няма ЛИЧЕН живот! Нещо, което аз имах, преди да правя безуспешни опити да се задомя... ама, аз не съм от жените, дето умеят да въртят един мъж на малкия си пръст - аз съм "право куме в очи", и като извадя змийския си език... Няма нормален мъж, който да ме изтърпи, и понеже съм наясно с това, не страдам! Но, майка ми... ту е "намери си някой, да не си сама", ту "не ти трябва никой, да ти трови Живота"... пък, аз станах на 35 вече, много ми надебеля врата!
| |
|
|
|
нищо не се е променило. Признайте си, че просто вие не искате да има някой до вас. Това е проблема, а не самите мъже и майките ви и кой ли не.
Предпочели сте самостоятелно да продължите напред, пред това да търпите недостатъците на някого. Не ви обвинявам - това си е ваш избор и ваше право.
Между другото има много хора, които са по-самотни във връзката си, отколкото необвързаните.
Гледайте си децата и оставете място в сърцето си на някой, на който може да понесете недостатъците и всичко ще си дойде на място
| |
|
|
|
О, о, о, ооооооооооооо, колко съм съгласна с теб! Ние и само ние ги направихме такива, и продължаваме да ги правим. Като, ако и когато се появи някой "нормален" мъж, който да се държи като мъж, изглежда тоооолкова съмнителен и лицемерен и позьор и танцьор и некакъв секакъв странен, непознат и невъзможен вид, че просто няма как да му повярваш, че е истински, и ако искаш все пак да го задържиш и да му се довериш, съвсем по навик се опитваш да го набуташ в собствените си очаквания за поредния негоден да бъде мъж, и човекът, кво да прави, ако не иска да те загуби, те оставя ти да се прайш на мъж, щом е толко важно за теб, а ти се ядосваш сега що пак ти трябва да си мъжа...
Тая сутрин животът ми и любовта са същински апокалипсис!
Като си изпия кафето ще опитам да изкарам нещо по-позитивно
| |
|
|
|
Нищо не се е променило от хилядолетия в отношенията м/у мъжете и жените.
Въпросът е, до колко желаем да споделяме живота си с друг. Явно на теб ти е по-удобно да го живееш сама, докато за майка ти единствения начин на живот е семейният.
Хората са различни и всеки си има своите предпочитания. Мъжете се оправят сами по-добре и за това стремежът им към съжителство е по-слаб и при теб явно е така. Майка ти явно е свикнала да се опира на нечие рамо (или предпочита да се опира) и не може да си представи нещо друго, може и да и тежи, че се ангажира с теб и детето ти и по този начин да ти намеква да се "ориентираш" към някаква самостоятелност... Възможно е и да е загрижена за твоето добруване и да го вижда само по този начин, чрез връзка с мъж.
| |
|
|
|
Партньорството е въпрос на избор. Не че мъжете са криви. Не. Всички ние си имаме положителните и отрицателните черти. За да си с някого не е нужно той да е еди какъв си. Нужно е ти да искаш да си с него.
| |
|
|
|
Мисля, че това е класическият проблем на всяка майка> "Като си замина аз как ли ще е детето сам-самично на този свят? Ами ако се разболее нелечимо? Само в болницата? А внукът/внучката как ще се оправи тогава?" Прекалено много д-р Хаус и "Перла" се проявяват на определена възраст.
Иначе аз лично съм от онези романтично прагматични създания, които смятат, че точният човек се появява все някога в живота ти, но е глупаво да го чакаш, търсиш и да се надяваш. Той просто идва. Дотогава ти имаш право да си се наслаждаваш на личното време, пространството и малките радости на самотата. Самота, не самотност. Понякое време това време свършва. Появява се г-н Партнър или г-жа. Кой знае?! Халосва те с една гьостерица любов и те придърпва да си омесите аурите. Най-накрая нямаш желание и сила да си изтеглиш собствената аура и установяваш, че така ти е добре. И с него не ти се налага да правиш компромиси с егоизма си, с егото си и поне с голяма част от навиците си. Дразните се, смеете се и рано или късно започвате да си чоплите в носовете и да питате децата си докога смятат да тъпчат сам-сами друмищата.
| |
|
|
|
То ако само с искане ставяше всичко ще върви идеално
В една връзка аз мога да искам колкото си искам ама отсрещната страна като не иска / не желае /не им пука .... точно как ще стане тая работа???
Освен лейдито и аз съм попадала на типажа много те обичам когат съм на кеф и всичко е идеално, ама като се появи проблем/и ще се покрия и ще се правя на ударен.
Отдавна мина времето в което: аз си мислих, че съм виновна и съм направила нещо за да предизвикам чуждото поведение ; или че мога да променя нечие поведение с моето. Не става ... единсвеното което става е, че съвем хубаво можеш да мръднеш.
Сега съм на принципа "режа и хвърлям" при първа издънка никакви втори, трети, пети шансове не давам. Не очаквам нищо повече от това което аз сама предлагам.
If you want to tell people the truth,
make them laugh, otherwise they'll kill you.
| |
|
|
|
ставала съм и слаба понякога - явно по-женско е да си такава, отколкото силна. Мисля, че имам някакви чудни актьорски способности да ставам и жена - слаба и беззащитна понякога. Но - това не се харесва на никого - най-малкото на мъжете.
Майка ми също не беше слаба - тя ми дава примери, които не ми е показала на практика. И къде да го видя другото ... Лошото е, че това, което аз оценявам като предателство у мъжете и съм ги изгонвала за такива неща, тя казва, че било нормална тяхна реакция. Не може да одобряваме изоставянето на деца, липсата на мнение и непостоянството - дори и проявени от мъже Не смятам, че е права в това - баща ни не ни е изоставял поне.
Просто ми става тъжно каква ли гадост крои в главичката си поредния харесал ме мъж - а мен всъщност ми се иска просто да имам спокойствие и с никого не ми се водят войни
Major e longinquo reverentia
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
