Имам приятел от 2 години, който много си обичам и по принцип е много грижовен и мил. Но има сериозен проблем с нервите и това много вреди на отношенията ни. В смисъл, когато е спокоен е най-милия мъж , който познавам, но ядоса ли се става страшно. Крещи , обижда и чупи, като после даже не помни всичко , което е направил..Бурите са по 1-2 часа и после идва мира...Имал е трудно детство (знам, че звучи банално , но от там идват разклатените му нерви, предполагам...) , а на мен не ми се иска да се разделяме..Обичам си го и искам да му помогна...Ако някой ми даде съвет , как да реагирам , ще съм благодарна..Приятелките ми казват "Зарежи го" , но аз знам, че всеки проблем си има решение..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понякога не е лошо човек да слуша приятелите си.

Най обичам да чета, ама не мога.

Това не се оправя. АКо си съгласна да бъдеш малтретирана до живот - стой с него.

Няма да ти е лесно... Култивирането на правилните чувства е възможно, но много трудоемко и дълготраещо занимание.

Имаш нужда от сериозната подкрепа на психолог. Ако пробваш сама има много голяма вероятност да се сбъскаш с 'товарен влак'.

Аз лично съм се отказал да превъзпитавам и бих послушал приятелите си.


ПП: Всичко, което споделих е от личен опит продължил десетилетия.


Мечтая-Живея-Успях!

Явно не са това съветите, които си очаквала, но наистина би било добре да ги послушаш. Докато ти самата не си пострадала още в поредната буря.
Въпреки че, дори да решиш да си тръгнеш, не бих искала да присъствам на сцената.
Първо самият той трябва да осъзнае, че има нужда от помощ. Трудна и почти безнадеждна задача.

"...но ядоса ли се става страшно" <--ЕГОИСТ!!
и
"...после даже не помни всичко , което е направил.." ама че удобно <--ЕГОИСТ!!

Тежко детство, дрън дрън. Проблемите първо трябва да се осъзнаят от носещия ги. В противен случай ще станеш "натрапницата, която се бърка в живота на свестния човек".

Мисли и за себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така ми се иска да чуя и нещо друго..исками се да има малко шанс поне :( Но чувам едно и също ..Аз съм толкова търпелива, когато обичам някой..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ох,много сериозен въпрос...знам как се чувстваШ,въпреки че при нас има друго от здравословно естество,което ме тревожи.в началото всеки ме увеЩаваШе "зарежи го" (дори роднини,което е много кофти като чувство)...обаче аз съм уникален инат и замовл. егоист и ето,вече 4 години заедно да чукна на дърво се разбираме....съмненията ми изчезнаха напълно,здравословния проблем стана "невидим" и останахме само ние двамата

така че съветът ми е слуШай себе си..не търси съвет от никого ,когато сърцето ти диктува..а ядът се осъзнава и поправя..знам го от личен опит,заЩото и аз съм много импулсивна и ужасна като се ядосам помитам всично и всички и хич не ми пука... не е лесно за партньора ,но с времето избледнява и се поправя стига разбира се той да се опита поне малко да се контролира.гневът е като наркотик,един път поддадеШ ли му се той си иска своето и ти самия губиШ контрол над себе си...

в една връзка се свиква на всичко,заЩото "в края на деня" най важните сте вие двамата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за хубавите думи....исках да попитам за решение без бягство и ти ме разбра...
Аз не бягам от хората които обичам и ме обичат..а те до един не са идеални!
Толкова ми е трудно, целия свят е срещу нас (него):(
А за мен няма по-голямо щастие от това да гушна диването си и да заспя...Но е диване и знам , че всички , които казват "Бягай" го правят от грижа, но и аз като теб се заинатих още повече..
Не го оправдавам, но е отрасъл в Детски дом :( Води ме да го видя даже ...повярвайте, ужасен е :(

И аз те разбирам,но диването няма да се промени.След някоя и друга година ти самата ще бъдеш кълбо от нерви.Повярвай ми.Знам какво казвам.Майка ми се пенсионира преди 10-на години в бургаския дом "Ал.Г.Коджакафалията".Знам как живеят,по-точно съществуват питомците там.Имам и позната,която се е омъжила за бивш възпитаник.Побеля и косата само за една година,а беше любов за "чудо и приказ".Съжалявам,че и аз ще съм в числото,която ще ти каже:"Не ти трябва за спътник в живота обременен по този начин човек".Любовта ще си замине,както е дошла,защото хората с трудно детство много трудно издържат на напъните на живота.Вярно-на сърцето не може да се заповяда кого да обича и кого да не обича,но по-добре сърцето да преболедува такава любов,отколкото ти да се окажеш в болница някой ден в следствие на тази любов.Извинявам се,че бях толкова директна откровенна,но имам много наблюдения върху подобен род връзки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от morska valna на 06.08.09 00:53.