Този уикенд бяхме в Тетевен. Там нали имаме къща на мегдана. Последните два мес. диво посещение на благата и приятно прохладна къща. То не бяха братчеди с жени и дечурлига, тъст ми с приятели, братчеда на жената с новата му кандидат-съпруга... и такааа.

Заварваме пред вратата доста хърбава котка, чинно стояща до купичка, в която някой и е сипвал вода. Веднага бива разпозната. Не котката, бе! Купичката! С огромно възмущение: "Тази купичка е от Намсикойси Сервиз на Пра-прабаба Ми - Виенският!!! Ще го убия, който я е изнесъл и оставил на улицата!"

А котката: "Мяу, мяу, мяааа-о-у!" Нахраних я с кренвирш от хот-дог от площада, жена ми и смени "съда за водопой".

Следобед отидох с книгата си в едно близко кръчме на главната, обичам го и персоналът му си ме обича.

Трябва човек и бира-две да пийне в тази жега, нали?!
Масата на сянка, рахат, хубава музика, тихо - местните простаци ходят по други кръчми. Пуска се само рок и блус, джаз само вечер и то рядко. Кухнята е превъзходна. Обслужването - също.

И ето ти изненада! Едно малко коте, цялото ми се побра в шепата, почва да ми се гали в глезена и да си проси внимание. Трябва да се отбележи, че първите 3-4 потърквания/измяуквания бяха баш в такт с музиката. Това си е постижение.

Явно е пряк наследник на норвежката горска котка (НГК)*, която подарих на една съседка преди 4-5 г. (сем. на мюзикайдълката). Много красиво момиченце - дългокрако и с чудесно зелени очи с цвят на старо леко опушено стъкло. Като едновремешните бутилки...
Ама гладно.

Купихме си с котето мезе и си го разделихме.
Наяде се и ми заспа на бедрото. Преди това не пропусна да ми понахапе и поиздраска пръстите докато си играеше, доволно от живота.

Келнерката каза, че ми го подарява - навъртало се около кръчмата, но стопанинът не давал да хранят бездомни котета и кучета. Барманката потвърди дарението.

Стана време за вечеря. Жената се наспала, минала през нейния си ритуал на мързелива глезотия с дълга баня, огромно кафе с мляко, козметика, макиажи и разни гулпави за мен списания.
Посрещнах я с новината, че съм прекарал следобеда си с ослепително красива зеленоока чаровница. Тя не ми повярва.

- И коя е красавицата? - пита.

Посочих я, вдигнал я от скута си.

Отиваме в друга кръчма да вечеряме.

И по пътя срещнахме познати от Сф. С двете им деца.
Много харесаха котето и им го подарих.

На това му викат реемиграция. Майката (или бабата) е заточена в Тетевен, една от многобройните и внучки се връща победоносно в София.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ABe на 03.08.09 16:05.

Не е трябвало да го подаряваш. От всичко разказано смятам, че това коте си е избрало теб... преди години и нас така ни "избра" една котка, в едно село край Елена, но за съжаление нямаше как да я вземем с нас. Но това което определено е било решило, че иска да е твое.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

било решило...

Глюпости! колко му разбира главата...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира, разбира... имам си два броя вкъщи, и трябва да ти кажа, че разбират доста неща. Друг е въпросът, че не винаги им изнася това, дето са го разбрали, та си правят оглушки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обожавам котки. Малко мъркане, още повече галене и побутване с носле и лапки и съм пленена завинаги. Имаме си един вкъщи- току що писах за него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

стара баба, много деца и котета да ти се въртят в краката, Джая!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ти е харесала историята ми!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обичам историите с котета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

за теб!

Цунк!

П.П. Жена ми, пък, обича твоя бебок, стръвно нахвърлил се върху диненото парче, по-голямо от него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите