за него се чудя напоследък, въпреки че у нас май не е доста разпространено. Та значи моя милост е на 44 г. и напоследък ми се върти мисълта (из главата) да си родя още едно дете, щото първото порасна и отлетя, а и по други някои причини...Та си мисля аз (знам какви са рисковете при забременяване на моята възраст, не съм некой игнорант) дали не съм все пак дърта за това и дали бих имала сили да отгледам едно дете. Между другото, снощи на едно мероприятие виждам една американка на видима възраст 50 години, и друг път съм я виждала, тя има две малки дечица, близнаци, сладурчета големи, на възраст не повече от 4 г. (снощи предположенията за възрастта им се потвърдиха), виждала съм и мъжа на въпросната американка, който е някъде към 60 годишен. Когато ги видях за първи път реших, че е баба на въпросните деца, но после разбрах, че им била майка. Снощи си побъбрихме с нея, тя с такъв ентусиазъм говореше за тях, питах я дали има помощничка, тя ми отговори, че нямала и че децата ходили на детска градина. Та като я гледах тази жена, дето я мислих за баба, как си гледа децата най-спокойно и очевидно се справя (тя и работи) пак се замислих дали за мен е късно или пък не е...а то много време за размисъл нямам, щото биологичният ми часовник прави тик-так, тик-так...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Странен въпрос.Странен, защото просто го задаваш на глас, а какво ще предприемеш(дали ще се решиш или не), зависи изцяло от теб!
Понавам майка, която беше на 17 години(сега синът й е на толкова), която беше приказна- сладка, спокойна и всеотдайна.Познавам майки, станали на 40 за първи път- отговорни и щастливи.
Аз самата преди 4 години имах страхотно желание да родя още едно дете, но не особено силно явно, и така си останахме с 2.Мъжът ми сега съжалява, че не е погледнал сериозно на този ми мерак, но...

Рецепти няма.Ако ти е писано, пак ще гушкаш едно малко човече

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Давай смело, не му мисли много!

Бременността си е сериозно натоварване за организма. Мисля, че това не бива да се пренебрегва. Но ако желанието ти е твърде силно, ще си поемеш рисковете.

Щом детето ти е вече голямо, може би има вероятност след няколко години да те дари с внуче. Или не се виждаш толкова скоро в ролята на баба?

А замисляла ли си се за осиновяване? По този начин избягваш рисковете и за теб, и за детето.
Забравих да добавя и най-важното: и виждаш едни безкрайно щастливи детски очи.

La donna e mobile

Редактирано от fidgety на 29.10.08 15:19.

В интерес на истината, да, замисляла съм се, но ако го направя бих предпочела не бебе, а малко по-голямо дете. Чувала съм, че процедурата у нас е доста тромава и бавна, ще трябва да проуча въпроса.

Не си спомням по какъв повод, но някой от по-често пишещите членове в клубовете, жена, беше споменавала, че е осиновила дете... Ама кат не се сещам коя...Процедурата май не е от най-кратките де, къмто 2 години.

La donna e mobile

Проучването, за да те включат в регистъра на кандидат-осиновителите, трае до 3 месеца. Включването е със срок 2 години, ако ще се подновява, проучването се актуализира, но процедурата е съкратена.
Ако обаче искаш да осиновиш здраво дете от български етнос без връзки ... хм, абе дано имаш късмет.
Има още един вариант да гушкаш детенце - приемната грижа. Позаинтересувай се в "Социално подпомагане", може пък това да ти допадне повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

много си си нормална в това си желание. Майчинството подмладява, ако не видимо, то поне духовно. а и напоследък нямаш особени проблеми с раждането заради напредналата медицина!

Виж, аз бих те подкрепила, ако тук търсиш точно подкрепа.

Аз например много си се кефя на това, че си родих и си гледам детето (въпреки, че татко му постъпи по възможно най-тъпанарския начин и се люшкаше между идеите да ме шантажира докато бях бременна и/или да ме натиска за аборт - ама сега недоправени хора всякакви). В други ситуации и аз бих си родила още едно или даже две деца - както казваше една роднина - доста хубави деца раждаме. Обаче сега, като видях достатъчно мъжки претенции, не желая повече такава в къщи - която при родено дете, поддържан дом и изградена кариера ще почне да ми обяснява откъде изгрява слънцето и да ми открива топлата вода.

Та съм решила след някоя и друга годинка - като понапредна още малко финансово, да подам документи за осиновяване. Защото не искам сина ми да расте сам! А и така ще съм сигурна, че второто ми дете ще е момиче, което ще е възможно 50/50, ако господ беше решил, че ставам за женене и ми бе пратил съпруг

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

една моя лекарка роди второто си дете на 43г. разликата с голямото е 16 години. тя беше много щастлива от това. и сега е толкова свежа и прекрасна...
мисля, че и тя си имаше своите 'други причини'

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите