|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
Една клиентка и приятелка, също като теб с дъщеря на 20 и навършила 40-така роди миналата година. Такова сладурче е малкия, не е истина, да го изпапка човек. И успя да си организира нещата, нито бизнесът и пострада, ни нищо. Така, че - не виждам, стига желание и добри медицински показатели да има, и на теб какво ще ти попречи! Така, както те чета, като доста оправна жена звучиш, УСПЕХ каквото и да решиш!!
| |
|
Благодаря ти!
| |
|
В отговор на:
не ти ли мина през ум мисълта, че може би искам да родя дете от точно определен човек и че моите други причини са свързани с любов, а не със страх от самотата...
Честно казано - не, не ми ми мина през ума тази мисъл... Звучиш самотно.
Ако една жена изпитва силни чувства и е уверена в отсрещните към нея, тя няма да усеща несигурност и да задава въпроси по форумите. И ако тя обича и е обичана, няма веднага щом й я подхвърлят, да прегръща идеята за осиновяване на чуждо дете. Мое мнение.
Не везет мне в смерти
Повезет в любви...
| |
|
Вижте какво... Без да се засегне моля някой. Просто лично мнение. Аз съм противник на късното родителство. Виждала съм как деца остават сирачета. Наистина не става дума за генетични дефекти здравословни проблеми и пр. Като си вече на 40 плюс и за мъже и за жени се отнася, трябва да си поставиш въпроса аджеба колко още ще живея. Щото да си кажем истината в очиге, след 40 вече я камилата, я камиларя. Няма значение как се чувстваш, как изглеждаш. Просто природата си е природа, а времето, време и няма какво да им се противим.
| |
|
Средната възраст на смъртност при жените е над 70 години. Така че, когато си над 40, ти остават още около 30 години живот. На 30 години детето вече не е дете. Е, ще кажеш, че не всички доживяват 70. Ами, то не всички доживяват и 40, така че ако ще гледаме индивидуално, риск винаги има, но глобално нещата стоят различно.
Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.
| |
|
Е, ти изби рибата. След 40 казваш да поглеждаме към гробищата ? Разсъжденията ти са нелепи. Да, кинозвезди, бизнесмени и пр. след 70, дори след 60 години трябва да се замислят, като създават деца, въпреки че не са малко, които го правят. Но 40 годишните... има още хляб в тях.
| |
|
Мдаааа...значи кво сега, да седна и да чакам да умиркам...Ще взема да кажа на шефа, че не знам дали ми остава много, да спре да ме мъчи с този доклад....
| |
Тема
|
Re: Късното майчинство
[re: Maka_]
|
|
Автор |
тpънчeтo (..) |
Публикувано | 15.11.08 15:22 |
|
мнението ти за късното майчинство е разбираемо. и няма нищо ненормално там, дори само за това, че самото то е по-скоро изключение, а не правило, ама да беше сложила по-висока граница за умирачката, егаси...
аз имах едни планове... теб като те чета - трябва всичко да зарежа и направо да си мъдря некролога, че мойте кой знае какъв ще ми изтипосат
чакай, че сега наистина се замислих...какво ли ще напишат
и кой ще ми плаща заемите...абе изобщо.. разтъжи ме ти
| |
|
да приемем, че родиш здраво дете. На 46. Когато тръгне на училище, ти ще бъдеш на 53. Дали детето би се чувствало добре, бидейки заобиколено от съученици със значително по-млади родители, и то двама родители?... Дали няма да му се доплаква, когато го питат: "Това баба ти ли е?" Когато навърши 20-25, ти ще бъдеш на 66-71. Баба. Болести, старческо разглезване и магарешки инат. Вместо да се радва на младостта си, детето ти ще бъде ангажирано да се грижи за теб. И малко по-късно, вместо да усети твоята опора и помощ при гледането на собственото си дете, детето ти ще трябва да се разкъсва в грижи и главоболия между теб и своето семейство. И най-сетне, то вероятно (Божа работа!) ще остане без родител далеч по-рано, отколкото връстниците му.
Много рядко пиша тук, но не мога да подмина без коментар този постинг. Възможно е да има завършени егоистчета, които да мислят подобни неща по отношение на по-възрастните си родители, но ми се иска да мисля, че няма....
Интересно, майка ми ме е родила на 45, баща ми е бил тогава на 47. Никога не съм си мислела дори, че родителите ми са по-възрастни от другите или това да ме е притеснявало. Питали са ме: това дядо (баба) ти ли е? Отговаряла съм: не, това е баща ми (майка ми). И съм го казвала с гордост, защото съм се гордяла с родителите си. Не съм си мислела дори да ми е тъжно или нещо друго. Дори не съм ги виждала като по-възрастни, изглеждаха ми като всички останали. Родителите ми ми обръщаха внимание много повече отколкото голямата част от "младите" родители, които често оставяха децата си да ги гледат баби и дядовци. А за детето има значение да го гледат родителите му, независимо млади или стари.
И се радвам достатъчно на младостта си, защото родителите ми не ме карат да се занимавам с проблемите си, искат да са самостоятелни доколкото и докогато могат. Не ме карат не защото нямат проблеми обаче, а защото такива са им манталитетът и възпитанието. И ми гледат детето, за разлика от другата двойка баба и дядо, които ходят на работа. А това за магарешкия инат и желанието да си център на внимание, това за болестите и осиротяването - изобщо тези неща далече не са фактор единствено на възрастта. Хахаха, де да бяха.
Ако разсъждавам като дете от твоя постинг, излиза, че след като родителите са ме създали, отгледали, възпитали, изучили, аз вместо да съм благодарна за всички това трябва да почна да мрънкам и да се жалвам, че не били по-млади, че да ми помагат повече. Ха!
П.С. Почти всички жени, които забременяват планувано, го правят, защото ИСКАТ да имат деца. Не го правят за да увеличат естествения прираст или защото имат достатъчно средства и възможности за това. Това е инстинкт за продължаване на рода и не виждам нищо лошо жената да роди дете, щом иска. А за това кой кога щял да умре - за оня свят ред няма! Или ако има ред, той със сигурност не е на възрастов принцип...
| |
|
Забелязах малко противоречие в постинга ти: хем пишеш, че за детето е важно да го гледат родителите, а не баба и дядо, хем твоето дете го гледат баба и дядо.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|