Извинявам се, че пиша тук, но имам нужда от мнението на майките, които са повечето от жените тук. Няма да се задържам, но в момента ми е особено важно да получа отговор на въпроса от заглавието. Какво не бихте простили на детето си? До къде бихте стигнали във вашата непрошка? Къде е границата между неприемливото по принцип, и неприемливото направено от вашето дете?
Въпросите ми са сериозни, ще съм благодарна съответно на такива отговори.

Крехкостта на кристала не е слабост, а елегантност.

Да не дава Господ, не бих простила убийство (ако не е при самоотбрана или на принципа "око за око, зъб за зъб"), не бих простила да си зарежат децата, защото не им пука ... не се сещам какво друго, макар че сигурно има какво.

Колко е хубаво да не правиш нищо, а след това да си починеш.

Една позната има дете без брак, мулатче, от повинцията е, каза ми, че майка й не й говорила в продължение на известен брой години и изобщо не искала да знае за нея, обаче сега бабата отглежда внучето и много му се кефи ... с което искам да кажа, че непрощаването днес може да си смени знака с времето

And if the band youre in starts playing different tunes ...

Сега защо ме караш да напиша това, което направо е Надка да ми скръзне със зъби.

Какво мислиш че няма да простиш на детето си ако го видиш в ковчег.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а за Иван Грозни не си ли учила?

And if the band youre in starts playing different tunes ...

Съжелявам Евич, ама децата ми са на тая възраст, дето все още за сериозни прегрешения и прошки е рано, та само бих могла да теоретизирам по въпроса. Иначе съм попадала на доста странни казуси като поводи за непрощаване. Мой колега сигурно над 5-6 години нямаше контакт с техните - не можаха да му простят, че избра неутрално име на сина си, а не го кръсти на баща си. С мои съседи не сме се мяркали повече от три години, защото майката на момчето му беше казала, че ако се отделят да живеят отделно, да забравели за нея. И те забравиха.
Аз, честно, просто не мога да формулирам, кое нещо, ако бъде направено от някое от децата ми, би било непростимо за мен. Дано да не ми се и налага

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-принцип любовта на майката трябва да е безусловна. Това не означава разбира се, че трябва да ги оставиш да си правят каквото искат, без последствия от действията им. Тоест.. би трябвало всичко да можеш да им простиш (лично за себеси), НО трябва да им покажеш, че действията им имат последствия. Точният отговор на въпроса ти зависи от много неща... на колко години са, какво са направили и т/н.

Рано или късно всичко се прощава.Зависи от случката.Никой не си избира децата колко добри или лоши да бъдат.Важното е да не ти се налага да прощаваш за едно и също нещо два пъти.Обаче трябва много да си говорите,което е трудно,но ти не се отчайвай.

Моят баща имаше принцип, който беше закон в семейството - първо помогни после осъждай На детето всичко бих простила Ако има проблем първо ще търсим заедно решение и после ще дискутираме кой до къде може да стига

Не се сещам за нещо, за което не бих простила на дъщеря ми. Такива крайни случаи като убийства и зарязване на деца (Полуидиотчето) въобще не ми се въртят из главата като опции. Моето неодобрение за някоя нейна постъпка не означава непрошка. Аз съм й майка и като такава мисля, че трябва да я подкрепям в този живот. Дори да сгреши.