Искам да е жив и здрав.
Има много неща, които сигурно бих приела трудно, ако недай си Боже, се случат. Но се надявам да мога да разговарям с него, да го разбера, за да мога да му прощавам.
Не се сещам на прима виста за категоричен отговор.

Думи, думи и нищо повече

Всичко бих простила на децата си.

Да, хората са различни. Около мен има много примери на опърничави и неразбиращи родители, които вместо да говорят искрено с децата си се цупят като сърдити бебета. Детето има нужда от родителите си. Независимо на колко години е.

Това ме подсети за една случка. Преди доста години бях скрила нещо от майка си, но тя разбра. Дойде ядосана при мен и каза " Как може да си толкова глупава? Защо не ми каза? Нима не знаеш, че посред нощ да ми се обадиш, че си убила човек аз ще дойда където и да си. Ти ще го хванеш за едната страна аз за другата и заедно ще го скрием."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Децата малко или много са продукт на нашето възпитание. Смятам, че за грешките на децата си можем да виним само и единствено себе си.

Струва ми се,чеДжорджОруел е схванал всичко погрешно.НеГолемия брат наблюдава нас.Ние го наблюдаваме

Много труден въпрос!?!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен ми се завъртяха в главата, защото се сетих за майката на това момче, което беше убило съученика си, иначе...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че децата имат правото да разчитат на нашата БЕЗУСЛОВНА любов. Т.е. няма нещо, което да не може да им бъде простено. Само така ще израстнат психически здрави и стабилни.
Има го, обаче, следният момент. Зависи колко е голямо това дете. Ако е малко, просто трябва да му се обясни кое е добро и кое лошо.
Ако детето е вече голям човек и съзнателно е избрало да бъде лошо и да върши лоши неща - то вече може да се постави под въпрос дали трябва да бъде безусловно обичано. Когато казвам "лоши" неща, нямам предвид такива, които на нас не ни харесват, а такива, които са "лоши" според обществото като цяло: например, престъпления и т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм съвсем съгласна с това твърдение.
И средата оказва огромно влияние, дори по-силно от родителското.
Често братя и сестри са много различни като характери и ценностна система, а са възпитавани от едни и същи родители.
Може пък и конкретната комбинация от гени при всеки отделен човек да има значение - знам ли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да простиш според мен означава:

1. Да не търсиш възмездие.
Който копае гроб другимо, сам пада в него.

2. Да не се ядосваш/самонаказваш за случилото се.
Грешката сама по себе си изисква не малко време и емоции.

3. Да не позволяваш да платиш данък обществено мнение.
Пълно е с 'приятели', които разбира се най-нормално да ти се 'притекат' на помощ.

4. Да преосмислиш случилото се.
Да не позволиш повече грешката да се повтаря.


Що се отнася до децата и т.н. - всеки има правото да свободна воля. Да сгреши или да избере правилното.
Лесно е да се каже 'не пипай огъня'.
Но често се забравя че сухо дупе риба не яде.

Всеки е длъжен да разбере и осъзнае кармичността. Т.е. взаимовръзката между първопричината, следствието и последствието.

И да не мрънка после, ако е посадил:
- тръни и получава магарешки бодили.
- сливи и има печени киселици.
- ябълка и живее в рая.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Примерна ситуация мога да ти дам съвсем точна, защото именно тя породи и питането ми.
За някои дами тук, на които никът ми не им е непознат, вероятно помнят, че винаги съм имала някакъв проблем с родителите си. И така, влача си ги (и тях, и проблемите) от години, къде по-успешно, къде по-малко...
Преди два дни срещам приятелка, която помня, като ученика (бяхме в съседни класове) също имаше неприятности с техните. Завъртяхме разговора и стигнахме до това, че въпросните нейни вече не й говорели и я били "помолили" да не се мярка повече пред тях. Естествено, попитах защо.
Тя има много стиснат баща, който макар да не мога да кажа, че не й е помагал финансово, не мога да кажа и че е реално. Учи в щатите, работи, сама си плаща таксите, а който от вас има представа за обучението там, знае колко са високи. С две думи, миналата есен, когато трябвало да си плаща учебната година, не й достигали към 1 000 долара. Помолила баща си, но той казал, че няма толкова и й дал само към 300. Тя, понеже знаела, че няма от къде за толкова кратко време да намери разликата, направила нещо, което нормално се нарича "кражба". Знаела, къде той държи резервни пари и ги взела. Той разбрал, и заедно с майка й повече не пожелали (поне до момента, в който говорехме) да я видят.

Та се чудя, понеже самата аз не претендирам да имам обективна оценка по родителски дела - това нормално ли е? Толкова ли е ужасно? Тя ли е изцяло виновна, имат ли и те все пак вина (говорим за пари, заради които те няма да останат гласни и които стоят да прашасват).

Ето ви конкретен случай.

Крехкостта на кристала не е слабост, а елегантност.

Може би си права за безусловната любов, но дали това винаги се припокрива с безусловната подкрепа? Имам предвид, ако детето ти направи нещо лошо, това може да не те накара да спреш да го обичаш, но може да те накара да спреш да искаш да го виждаш или да е част от живота ти, като вид различни форми на наказание за стореното, както и изразяване на твоята позиция, дистанциране от него и делата му.

Крехкостта на кристала не е слабост, а елегантност.