Послание във входа на един блок / Общества / Полове / Женски клуб

Никой не е длъжен да търпи хора, които не са му приятни около себе си. Продаваш си апартамента и се местиш в хубав блок с приятни комшии. Ако уважаваш себе си, децата си, ще го направиш! Колкото и да ти коства (не казвам струва!)

Аз пък живея в блок на 3 етажа, с по два апартамента на етаж. Минах през 15 интервюта за да се нанеса там. Не знам какви документи не им предоставих и какви ли не препоръки занесох. Чаках към половин година да ме одобрят. Без малко да ме отхвърлят щото съм млада (средната възраст на блока е 45-50 г.). Беше по-ужасно отколкото всяко едно интервю което съм имала за работа. Подписала съм договор с 'сет клаузи най-малко. Но си заслужава. Имаме правила и те се спазват... Понякога това ме дразни - примерно, че ако на приятел му хрумне да намине без да се обади предварително, трябва да се разправям с портиера 10 часа и да давам дори отпечатъци от зъби (е не чак толкова, но...). Особено ако се случи неделя по обед е много мъчително да се облечеш за да слезеш до портиера (не може по пижама :))). Но от друга страна съм много, много спокойна и щастлива у дома. Това, че нищо не може да ме изненада по стълбища и асансьор - че то ако падне листче някой ще получи инфаркт, представям си какво ще е ако се намери фас или пък торбичка с боклук :)))). Чистота, тишина и уют... просто си е райско.