Абе дами, я ми кажете какво му е толкова трудно на раждането? Понеже колежките постоянно ни натякват "абе вие мъжете ако трябва да раждате ще се осерете", пък като ги гледам в устите приличат на развалини. Провокира ме за тази тема една колежка през двата работни дни между многото почивни такива, та и двата дни се мъкне с адски зъбобол, охка, пъшка. И на въпроса ми "що се мъкнеш два дни с тия болки ами не отидеш на зъболекър" тя ми вика "ами страх ме е". Е, викам и аз, че те зъболекърите да не ядат хора бре. Понеже аз заради податливите ми на кариеси зъби (11 пломбирани, упойки за пломби не давам да ми слагат) ходя редовно на зъболекър и съм на мнение, че зъболечението не е толкова страшно, а пък като ги гледам жените да ходиш на зъболекър е по-страшно от раждането, нещо стигам до заключението, че раждането не е чак такова, каквото го представят.
От друга страна, интересно ми е ако можехте да избирате момента на раждане, колко месеца, пардон - години щяхте да ходите бременни?

всъщност по-страшна е болката от болния зъб отколкото болката от работата на зъболекаря. Влезеш ли в кабинета - почти сигурно е че болката ще се облекчи. Преживяла съм доста тежки стоматологични манипулации и под упойка нищо не усещаш. А иначе гледам също редовно да посещавам зъболекаря си, за да не стигам до болката.
А ако го сравним с раждането - мисля че зъбобола е по гаден. /имам опит и в двете/

Това, което е написала Валентиция е пълна глупост - ама наистина пълна.
Раждането без обезболяване е наистина много болезнено. Вярно, че всеки има индивидуален праг на поносимост на болка, но като цяло е изключително болезнено.
Когато раждах второто си дете, си спомням, че ми се въртяха разни мисли от сорта на "за какво ми трябваше"...
Само си представи какво е да се разкъсваш без никакво обезболяване - когато буквално тъканите ти се пръсват - все едно някой те е хванал с две ръце и те разкъсва. И след това изтърпяваш и зашиване на разкъсаното отново без упойка (пестиха ли ги, що ли?)
Та така - как ти се струва? Това, което ти описах бяха лични спомени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, което описваш и аз съм го преживяла, но честно казано от всички болки, които са ми минали през главата, тази от раждането най-бързо се забравя. Още, като му чуеш гласчето и....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защото мъжете имате по-нисък праг на болката. Е, не че точно не търпите болк,а ама някакси... ви е страх от нея. Само като чуя колегите ми как се вайкат като дойдат профилактичните прегледи и трябва да им боднат пръста...веднага ми идва асоциацията как биха се справили с нещо по-..ъм...по-редизвикателно.
Може би раждането се определя като болезнено, защото има специфична област на болката и не се среща извън родилната зала...
Колко време бих била бременна ли? Ммммм....нито ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако раждането беше просто, мъжете щяха да го могат!

Прекарах солидна част от живота си по болници и операционни зали. Смея да кажа, че съм голямо перде и малко неща могат да ме уплашат. И при двете ми раждания обаче бях сигурна, че ще умра. Страхувах се само за живота на бебетата си, но се успокоявах, че ще бъдат в сигурни ръце и ще има кой да ги обича. Сам Господ ми ги даде и ни запази живи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е в прага на болка (мога да ти го докажа лично).
Ние нямаме вашите хормонални бури - особено по време на раждане. Елементарно обяснение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

щяхте да го можете без нас.
Жалък напън, пък и не мисля че си раждала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ако можех да избирам, щях да родя още в третия месец, не за друго, ами щото бременностите ми пречат на спорта.

Колко мъка има на този свят, драги ми Смехурко!